Меню Затваряне

Четвърта неделя на Матей: „Платката що дава грехът, е смърт“

Митрополит на Едеса, Пела и Алмопия Иоил

Послание до римляни 6:18-23

„Братя, като се освободихте от греха, станахте роби на правдата. Говоря по човешки, поради плътската ваша немощ. Както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела. Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте свободни от правдата. А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт. Но сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е святост, а краят – живот вечен. Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ“.

„Платката, що дава грехът, е смърт“

Най-голямото зло, сполетявало човека, е грехът. Грехът го отделя от Бога и затруднява отношенията му с другите хора. Това е смъртта на безсмъртната душа. „Преградата, що беше посред“[1] пречи на словесното Божие създание да усвои нетварните енергии на благодатта. Грехът разкрива нашия неуспех да изпълним волята на Бога. Това е болестно състояние, просмукало всички наши душевни сили. Последица от греха е лишаването от живота, тоест смъртта, както ни казва в днешното апостолско четиво свети апостол Павел: „Платката, що дава грехът, е смърт“[2]. Нека разгледаме по-внимателно последиците от греха.

Свети Никодим Светогорец, искайки да покаже плодовете на греха, пише следното: „Плодът на делата на греха са срамът и безчестието, а на делата на правдата и добродетелта са  освещаването, честта и чистотата“[3]. Делата на греха водят до смърт, докато делата на добродетелта носят живот. Който робува на греха, той му дава своята „платка“, тоест отплатата си, която е вечната душевна гибел. Бихме могли да кажем, че хората, които служат на дявола, заменят добродетели с грехове, например продават благоразумието и купуват жестокост и човекомразие. Продават мира и купуват омразата и враждебността. Където царува грехът, там идва смъртта, пише един древен църковен писател[4]. Човешките замисли, вражди, измами, клевети, нападки, обвинения, отнемане на имущество и разорение, болестите и всички подобни човешки дела са временни и тленни и се отнасят до тялото, а когато се отнесем към всичко това по правилния начин, те не могат да повредят душата на човека. Голямото изкушение и развала на човека е грехът. Той е най-голямата отрова и най-тежкото зло. Когато се извърши и се открие, тогава се открива размерът и абсурдността на греха. Хората, които живеят в грях, са като мъртвите в гроба. Не се различават от психопатите, защото нямат съзнание за своето състояние: който живее безнравствен живот, не познава благодатта на благоразумието, нито красотата на православната аскеза и живот.

Последиците от греха на Адам са стигнали и до бездушната земя. Оттогава тя произвежда тръни и бодили. Оттогава беззаконието започна да вреди на плодовитостта на земните плодове. Тъй като земята е била създадена изключително заради нас и за да ни служи, затова отново взима от нас началото и корена, за да яви новото състояние на грехопадналия свят.

Всичко това трябва да поставя пред нас въпроси, защото както казва свети Йоан Златоуст: „Срамен е единствено грехът, който обаче никой не счита за срам. Обикновено хората считат за срам всичко друго, освен греха“[5]. Мнозина тичаме след материалните удоволствия, а пренебрегваме душите си. Преследването на греха помрачава ума ни и не ни позволява да виждаме ясно нещата. Съвестта ни се замърсява и извършваме много неразумни и недостойни неща. Още повече се отдалечаваме от Бога и губим способността да се молим и дръзновението си към Него. След извършването на някой грях ние ставаме безразлични за духовното, по-студени и безчувствени.

Колко пъти сме губили мира и спокойствието си след извършването на греховни постъпки? Умът ни става склад за помисли и постоянно се измъчваме от различни мисли. Нищо не натоварва толкова много душата и нищо не прави толкова немощен разсъдъка, но без да го смирява, както огрешената съвест. Нищо не дава такива крила и не издига така човека, както придобиването на правдата и добродетелта.

Нека обмислим много внимателно всичко казано дотук и с всичките си душевни сили да избягваме това огромно зло, за да се развием духовно и да живеем вечен живот. Амин.

—————-

Превод: Златина Иванова

Източник: Митрополит на Едеса, Пела и Алмопия Иоил “Словото на апостолите. Беседи върху апостолските неделни четива”, изд. на Варненска и Великопреславска митрополия


[1] Еф. 2-14.

[2] Рим. 6:23.

[3] Преп. Никодим Светогорец, Тълкувание на четиринадесетте писма на апостол Павел, Т. 1, Издателство „Ο άγιος Νικόδήμος“, Αθήνα 1971, с.68.

[4] Catenae Graecorum patrium in Novum Testamentum, by J. A. Cramer, Hidesheim, Olms 1967, p. 74.

[5] Св. Йоан Златоуст, Тълкувание върху посланието до евреите, PG 63, 198: „Виждаш ли, че не от срам, а поради тщестлавие вършим всичко това? Впрочем, не е възможно да бъдте отучени от това, затова за мен е достатъчно да ви науча, че простотата не е срамна. Срамен е само грехът, който никой не счита за срамен, а по-скоро се счита всичко друго освен греха“.

Posted in Апостолски четения, Неделни проповеди, Проповед

Вижте още:

error: Content is protected !!