Меню Затваряне

Четирикрайният кръст не е римски кръст и печат на Антихриста

Поучение към енориашите, живеещи с разколниците за Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен

Гръцкият император Константин, когато бил още езичник, веднъж тръгнал на война срещу цар Максентий. На пътя за Рим, Константин бил поразен от необикновено явление. Посред деня, той и намиращите се с него видели на небето кръст, образуван от звезди, върху което били изписани думите: „С това ще победиш“. Константин и неговите воини се изплашили, защото за езичниците по това време да видиш кръст се считало за нещастие. Но в същата нощ на Константин се явил Господ Иисус Христос, заповядал му да направи кръстове върху всичките оръжия и казал, че той ще победи Максентий. Константин направил кръстове и го победил. Майката на Константин, царица Елена, която през това време била вече християнка, смятала, че синът ѝ победил единствено на помощта на Господа. Тя поискала от благодарност да посети Йерусалим и, ако ѝ се предостави възможност, да потърси там кръста, на който бил разпнат Спасителят.

Тя пристигнала в Йерусалим, питала за кръста Господен, но за него никой нищо не знаел. Накрая, само от един престарял евреин, на име Иуда, тя разбрала, че Кръстът Господен е заровен в земята под езическия храм, или капище. Разрушили капището и под него в земята намерили три кръста. Как да узнаят, кой е кръстът Христов? Покрай това място, където видели трите кръста, носели умряла девойка. И ето, че положили кръстовете върху нея. Положили първия кръст – нищо; положили другия – също нищо; но щом сложили третият, мъртвата веднага възкръснала.

Тогава всички разбрали, кой е кръстът на Господа и започнали да му се покланят и да го целуват. Но народът бил много, на всички им се искало да видят Кръста Господен, но не за всички това било възможно. Тогава архиепископ Макарий го взел, изкачил се с него на високо място и започнал да вдига или да въздига кръста над главата си. Народът паднал на земята, молел се и плачел. Заради това, че архиепископ Макарий вдигал или въздигал кръста над главата си, идва наименованието и на празника Въздвижение.

Сега ние ще ви попитаме, братя: колко края е имал кръстът, намерен в Йерусалим от царица Елена? Ако предположим, че кръстът бил намерен осмокраен, то по какъв начин би могло да възникне съмнение в това, кой от трите кръста е бил кръстът Господен? Осмокрайният кръст би имал дъсчица в подножието си, а дъсчицата нито за миг не би ни заставила да се замислим в истинността на кръста Христов. Трябва, значи, да се съгласите, че кръстът Господен е бил изваден от земята, или четирикраен или шестокраен. Но виждаме, обаче, че този кръст възкресява мъртвата девойка, християните се молят пред него, целуват го, с благоговение му се покланят, и архиепископът го показва на народа, като истинският кръст Господен. А какво ще ви кажат сега за това разколниците, които не само отхвърлят четирикрайния кръст, но и често не се ужасяват да го наричат римски кръст или печат на Антихриста? Те грешат, братя, в този случай и се заблуждават жестоко. Вникнете в следните наши слова и вие ще се убедите в разколническата неправда.

1. Известно е, че четирите края на осмокрайния кръст де състоят от дъски, на които е бил направен надписът И. Н. Ц. И. (Иисус Христос Цар Иудейски) и на подножието им. Когато Господ вървял към страданията, с дъсчица и подножие ли е носел Той Своя кръст? Очевидно, без тях, защото дъската и подножието били заковани тогава, когато бил разпнат Той. Така относно дъската, еангелистите казват: и туриха, вече след разпятието над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски (Матей 27:37).

Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски (Марк 15:26). Същото нещо потвърждават и евангелистите Лука (23:38) и Йоан (19:19 и по-нататък). И така, несъмнено е, че отивайки на страдание, Господ е носел четирикраен кръст. Но същият този кръст и от четиримата евангелиста, и преди разпятието, се нарича не римски кръст и не печат на Антихриста, а направо кръст, и това е малко, дори и кръст Христов. А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му (Матей 27:32), казва евангелист Матей и същото казват евангелистите Лука и Марк (Марк 15:21; Лука 23:26).

2. Много от старозаветните събития са били предобрази на кръста Христов и в някои от тях е възможно ясно да се види подобието на четирикрайният кръст. Например, в това, че преди преминаването на израилтяните през Червено море, Моисей кръстообразно ударил и разделил морето, светите отци виждат подобие на кръста и, разбира се, че на четирикрайния кръст. Когато, по време на странстването си в пустинята, евреите за наказание заради ропота си срещу Бога били умъртвявани от смъртоносни змии; по молитвата на Моисей, Господ заповядал да Му въздигнат на полково знаме медна змия. Уязвените от естествените змии, взирайки се с вяра в тази змия, получавали изцеление. Издигнатото изображение на змия било предобраз на кръста Христов и обазувалао четирикраен кръст. Когато амаликитците нападнали евреите, Моисей се изкачил на близо намиращата се планина заедно с Аарон и Ор, и се молел с вдигнати ръце. В положението на Моисей, който кръстообразно разпрострял ръцете си, се видял кръст. Какъв? Разбира се, че четирикраен.

3. Светите отци показват образа на кръста в човека, разпрострял ръцете си, като летяща птица, по четирите краища на света, и е ясно, че образът на кръста е четирикраен. И ние самите, поставяйки върху себе си кръстното знамение, изобразяваме също кръст. Какъв? Пак, очевидно, също четирикраен. И така, несъмнена истина е, че жестоко се заблуждават и грешат разколниците, хулейки и отхвърляйки четирикрайният кръст. Грешат, защото възлагайки надеждата си на един осмокраен кръст, мислят да поставят своето спасение сякаш на веществото на кръста, а не на това Кой е бил разпнат на него.

Грешат, защото забравят, че не самият кръст е спасил хората от вечната гибел, а пострадалият на кръста Христос, нашият Бог. Грешат, и защото, непознавайки истинската история на Кръста Христов и учението на отците на Църквата за него, изказват напразни хули против учението за кръста на Църквата Божия. Бягайте от вълците в овчи кожи като от огън, и от хулителите на светата Църква, които сами погивайки, влекат и вас във вечната мъка. По думите на апостола, не бъдете вече младенци, люлени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата (Ефес.4:14) и скверните бабешки басни отричайте. Амин.

———

Превод: Виктор Дора

Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.

Posted in Църковни слова

Вижте още:

error: Content is protected !!