Меню Затваряне

Чудеса, сътворени от рани

О. Харалампос Пападопулос

Отец Харалампос Пападопулос издава нова книга за своите читатели със заглавие Чудеса, сътворени от рани, която представя накратко на своята страница във фейсбук:

  • Бъди подозрителен относно помислите си:

Научи се да добавяш едно ‘‘може би’’ към начина, по който тълкуваш себе си, другите и света. Може би това ще бъде едно начало да гледаш на света по различен начин.

  • Погледни право в очите страданията си и разбери смисъла им:

Дори и най-големият път без изход може да се превърне в път на себепознанието. Бог чрез изпитанията работи в нас и ни призовава да излекуваме раните си.

  • Не търси лесни и бързи решения: просто не съществуват. Израстването е едно пътешествие.
  • Правѝ малки и ежедневни крачки:

Промените изискват време. Това не означава, че не се променяш всеки ден. Не слушай помислите си, които ти казват, че ‘‘в нищо не успяваш.’’ Това са лъжи. Това е травмата ти, която си играе с теб на обезкуражаване. Променяш се и се справяш по-добре от това, което казват мислите ти.

  • Пътувай заедно с Бог:

В пътешествието на преобразяването не върви сам. Имаш нужда от просветление, вдъхновение, и някой да те държи, когато паднеш. Защото много пъти травмата ти ще те сломява, ще те бута назад и душевната умора ще те разочарова. Точно тогава имаш нужда от Неговата сила. Да си поемеш въздух, да вдишаш от Божествения кислород. Един дъх живот и светлина.

  • Говори дори и да говориш на въздуха:

Тези думи се приписват на Св. Григорий Богослов. Важно е да се научим да говорим и изразяваме. Да споделяме преживявания и ситуации, които ни нараняват, ядосват и затрудняват живота ни. Много проучвания показват, че при малки травми дори и обикновен разговор с нашите приятели и близки хора, когато се случва с любов и приемане, има лечебни ползи. Със сигурност, при по-трудни ситуации и сериозни психически травми, ще имаме нуждата да се обърнем към науката. Но е важно да градим върху нашия език историята на нашата душа, така че тя да спре да бъде неописана и невидима. Да излезе от подземието на неизказаното и да се превърне в език, думи, звук, движение, общество, възприятие и съзнание. Всеки път, когато разказваме историята на живота си, ние прогонваме злото от душата си.

  • Превърни травмата в молитва:

Освен речта, разказът, обвързването и отношенията, които имат терапевтична стойност, молитвата също е включена. Ако по време на зарастването на травмата и терапията помага един човешки разговор, тогава си представете колко е важно общението и връзката с Бога. Защото молитвата е точно това, връзка и среща с лицето на Бога на Живота.

Благодатта на Христос и Светия Дух влиза в нас и нашите травми като превръща пукнатините във вход, чрез който влиза светлина. Когато умът  слиза в пространството на сърцето, разбива фалшивите образи на самите нас и ни разкрива кои сме всъщност. Тогава чрез Благодатта осъзнаваме, че не сме тези, за които ни диктува нашата травма, но нещо по-дълбоко – образ на Бога, същества изпълнени с Неговия дух и Неговата Светлина. Основното е, че осъзнаваме по разкриващ начин, който не се вписва в словесните описания, че сме нещо повече от раните си. Тоест, можем да застанем над тях.

Превод: Радина Райкова

Източник: π. Λίβυος

Posted in Беседи, Култура, Нови книги

Вижте още:

error: Content is protected !!