Ренета Трифонова
Отец Харалампос Пападопулос издава нова книга за своите читатели със заглавие Чудеса, сътворени от рани, която представя накратко на своята страница във фейсбук:
- Бъди подозрителен относно помислите си:
Научи се да добавяш едно ‘‘може би’’ към начина, по който тълкуваш себе си, другите и света. Може би това ще бъде едно начало да гледаш на света по различен начин.
- Погледни право в очите страданията си и разбери смисъла им:
Дори и най-големият път без изход може да се превърне в път на себепознанието. Бог чрез изпитанията работи в нас и ни призовава да излекуваме раните си.
- Не търси лесни и бързи решения: просто не съществуват. Израстването е едно пътешествие.
- Правѝ малки и ежедневни крачки:
Промените изискват време. Това не означава, че не се променяш всеки ден. Не слушай помислите си, които ти казват, че ‘‘в нищо не успяваш.’’ Това са лъжи. Това е травмата ти, която си играе с теб на обезкуражаване. Променяш се и се справяш по-добре от това, което казват мислите ти.
- Пътувай заедно с Бог:
В пътешествието на преобразяването не върви сам. Имаш нужда от просветление, вдъхновение, и някой да те държи, когато паднеш. Защото много пъти травмата ти ще те сломява, ще те бута назад и душевната умора ще те разочарова. Точно тогава имаш нужда от Неговата сила. Да си поемеш въздух, да вдишаш от Божествения кислород. Един дъх живот и светлина.
- Говори дори и да говориш на въздуха:
Тези думи се приписват на Св. Григорий Богослов. Важно е да се научим да говорим и изразяваме. Да споделяме преживявания и ситуации, които ни нараняват, ядосват и затрудняват живота ни. Много проучвания показват, че при малки травми дори и обикновен разговор с нашите приятели и близки хора, когато се случва с любов и приемане, има лечебни ползи. Със сигурност, при по-трудни ситуации и сериозни психически травми, ще имаме нуждата да се обърнем към науката. Но е важно да градим върху нашия език историята на нашата душа, така че тя да спре да бъде неописана и невидима. Да излезе от подземието на неизказаното и да се превърне в език, думи, звук, движение, общество, възприятие и съзнание. Всеки път, когато разказваме историята на живота си, ние прогонваме злото от душата си.
- Превърни травмата в молитва:
Освен речта, разказът, обвързването и отношенията, които имат терапевтична стойност, молитвата също е включена. Ако по време на зарастването на травмата и терапията помага един човешки разговор, тогава си представете колко е важно общението и връзката с Бога. Защото молитвата е точно това, връзка и среща с лицето на Бога на Живота.
Благодатта на Христос и Светия Дух влиза в нас и нашите травми като превръща пукнатините във вход, чрез който влиза светлина. Когато умът слиза в пространството на сърцето, разбива фалшивите образи на самите нас и ни разкрива кои сме всъщност. Тогава чрез Благодатта осъзнаваме, че не сме тези, за които ни диктува нашата травма, но нещо по-дълбоко – образ на Бога, същества изпълнени с Неговия дух и Неговата Светлина. Основното е, че осъзнаваме по разкриващ начин, който не се вписва в словесните описания, че сме нещо повече от раните си. Тоест, можем да застанем над тях.
Превод: Радина Райкова
