Християнство.бг
Ставрофорен иконом Александър Лашков
Ако има нещо сигурно в нашия земен живот, то е, че един ден всички ще умрем. Такъв е безпощадният закон на смъртта. А той гласи, че всичко, което се ражда и живее на земята, трябва да умре. От този закон повечето хора се ужасяват.
Но какво представлява смъртта, тази злокобна гостенка, с която всеки човек един ден неизбежно се среща? Материалистите смятат, че смъртта е абсолютен край на човешката личност. Тъй като човек според тях е само материя, сбор от химични елементи, след прекратяване на физиологичните функции личността бива унищожена безвъзвратно.
Не така гледаме на смъртта ние, вярващите християни. Тя според Словото Божие представлява разрушаване на единството между материалния и духовния елемент, от които е изграден човекът; тя е изход, врата, проход, през който човешката душа минава, напускайки този и отивайки в отвъдния свят; тя е един вид заминаване, отпътуване, отплаване на душата към вечността.
Тъжен и безутешен е материалистическият възглед за смъртта. Християнският пък, напротив, е озарен от светла надежда. Защото ние вярваме, че когато оковите, свързващи ни със земята, се разкъсат, ще отидем не в нищото, а ще се насочим към отвъдния бряг на вечността.
Португалският мореплавател Вашко да Гама, стигайки най-южната точка на Африка в своето околосветско пътешествие, променил името „Нос на бурите” на нос „Добра Надежда”.
На безбожниците, напускащи земното пристанище, предстои страшно пътешествие сред рифове и бури без добра надежда. Вярващите пък, предаващи своя дух в бащинските ръце на Твореца, достигат точката на добрата надежда, зад която се е ширнал необозримият континент на безсмъртието…
Веднъж Спасителят отивал в Галилейския град Наин. С Него вървели учениците Му и голямо множество хора. Когато се приближили до градските порти, видели, че изнасят мъртвец. Той бил едничък син на майка, а тя била вдовица. И много народ от града вървял с нея. Иисус, като видял вдовицата, смилил се над нея и й рекъл: „Не плачи!” След това се приближил и се допрял до носилото. Носачите спрели. А Спасителят рекъл на покойника: „Момко, тебе думам, стани!” Мъртвецът, като се подигнал, седнал и почнал да говори. И Христос го предал на майка му. Тогава страх обзел всички, те славели Бога и казвали: „Велик пророк се издигна между нас и Бог посети Своя народ” (срв. Лука 7:11-16).
Този евангелски разказ ни разкрива всемогъществото на Господа Христа, Който като Бог и Творец на всичко може да върне душата в безжизненото тяло и да го оживотвори. Този разказ ни разкрива също величието на Божието милосърдие и безмерната Му любов към страдащите човеци. „Не плачи!” -казал Спасителят на безутешната вдовица. И в тези думи е събрана цялата сила и дълбочина на божествената утеха, която само Той може да даде. В тези думи се откроява с необикновена красота цялата същност на Неговата мисия на земята. Две думи, в които свети благостта на Господа Иисуса Христа в неизмерима пълнота…
Човешкият свят не познава друга сила, която така би утешила и успокоила покрусените от скръбта души, както истината за възкресението, изразена в тези две думи: „Не плачи!” Над всички злочести жители на земята, които се сблъскват със смъртта, се носи благата вест за възкресението, която започва и свършва с благославящия и успокояващ призив на Спасителя: „Не плачи!” И тези от нас, които имат слух – не само физически, но и духовен, – чуват този глас. Те знаят Неговата сила и затова скръбта им не е скръб на безкрайно отчаяние, а скръб, каквато изпитват хора, които се разделят с близък човек, тръгнал на далечен път. И този път е път към добрата надежда, към светлината и вечния живот.
5 октомври 1996 г.
––––––––
Източник: Блог на отец Александър Лашков
