Меню Затваряне

Чудото на св. Спиридон с продавача на жито

Една от най-големите злини на нашето време е фалитът. Тя се случва в средите на търговците и се състои в това, че някои от тях се обявяват за бедни, т.е. за неможещи да продължат търговията и да заплатят дълговете, които имат. Има и нещастен фалит, когато човек става беден вследствие на някакво непредвидено нещастие, например, пожар, повреда на стоката или невъзможност да бъде продадена, отказ да му се заплатят заемите и т.н. Има още и лош фалит, когато безсъвестният търговец скрива капитала, събран от другите в дълг, а между другото казва, че той се е пазарил и нищо не му остава да плаща. Към тези два вида на фалита, не би било излишно да добавим и трети, а именно: фалит вследствие на Божието наказание заради алчност.

Алчността към придобитото довежда мнозина дотам да са готови заради нея да снемат от ближния дори и последната дрипа. С това те прогневяват Бога и се лишават от своето земно имущество, биват наказвани или вразумени от Него.

Когато свети Спиридон бил епископ в Тримитунт, там веднъж се случил глад. Хлебарите, както става с по-голямата част от тях, му се зарадвали, но бедните тъгували и умолявали Бога за помощ. Един от първенците, много богат човек, се отправил да търси за пшеница; докарал на кораби твърде много от нея и започнал да си мисли: „Ще сложа пшеницата в житницата; защото макар цената ѝ и да е висока, но ако гладът се засили, тя ще стане още по-висока, и тогава и ще я продам“.

Както си мислел той, така и станало. Гладът наистина се засилил, и цената на пшеницата се вдигнала още повече. Тогава търговецът пуснал своята пшеница на пазара. По това време при него дошъл един бедняк и започнал са го умолява, да го спаси заедно със семейството му от гладна смърт. Независимо от това, че беднякът бил изнурен от глад и  едвам се държал на краката си, чуждият за състрадание богаташ му отказал пшеница и го отпратил без нищо. Не знаейки към кого да се обърне за помощ, нещастникът отишъл за съвет при преподобни Спиридон и му разказал за своята скръб. Надареният с прозорливост светец му казал: „Не плачи, а иди у дома си; защото така казва Дух Свети: на сутринта къщата ти ще се напълни с пшеница, а богатият ще видиш да те умолява и да ти дава пшеница без пари“.

Като чул това, бедният се върнал у дома, а думите на преподобни Спиридон се оправдали. В същия ден вечерта, когато започнало да се стъмва, с Божия воля се изсипал на земята голям дъжд; водата разяла житниците на богатия, и напоената пшеница, заплувала по улиците на града. Наказаният сребролюбец, отначало бягайки насам-натам, с викове умолявал народа за помощ; а след това, като дошъл малко на себе си и като разбрал, че помощта е безполезна, започнал вече да умолява бедните да събират колкото могат повече пшеница, за да не се изгуби тя напълно безполезно. Сред бедните, на които богаташът направил предложение да събират пшеница, се намирал и отхвърленият от него бедняк, който сега събрал пшеница в изобилие. „И така, – добавя писателят на сказанието, – Господ смирява богатите и немилосърдните и казва: проклет да е всеки, който оценява скъпо житото“. Но братя, лишаването от имуществото е сравнително малко наказание за алчността. Горко на алчния, ако Господ му изпрати по-голямо наказание и каже: безумнико, нощес ще ти поискат душата (Лука 12:20)! По-лошо от това наказание не може да има; но и това може да очакват ненаситните користолюбци, ако не се поправят. Защото и с внезапна смърт Бог наказва тези, които събират имане за себе си, а не богатеят в Бога (Лука 12:21). Амин.

———-

Превод: Виктор Дора

Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.

Posted in Църковни слова

Вижте още:

error: Content is protected !!