Меню Затваряне

Чудото със св. Теодор Тирон

Св. Теодор Тирон, XV в., Музей на византийската култура, Атина

В този ден – събота на Първата великопостна седмица, празнуваме чудото с коливото, свързано с името и паметта на свети великомъченик Теодор Тирон. Произходът на този празник е следният:

След Констанций, син на Константин Велики, на византийския императорски престол възлязъл Юлиан. Той отстъпил от християнската вяра и се обърнал към старото езичество. Юлиан устройвал тържествени езически жертвоприношения. Отначало, боейки се от народа, който в по-голямото си мнозинство бил вече християнски, той не смеел открито да предприеме гонения срещу християните, но по различни начини се стараел да ги уязви. Като знаел, че в първата великопостна седмица християните пазят строг пост, за да ги подиграе, оскверни и вкара в съблазън, заповядал на цариградския управител да бъдат поръсени с кръв от езически жертвени животни всички хранителни стоки на пазара. Св. великомъченик Теодор обаче се явил насън на цариградския архиепископ Евдоксий и му казал: „Забрани на християните да купуват каквото и да било от пазара, понеже храните, които се продават там, са поръсени с кръв от идолски жертви. Поръчай на ония, които нямат храна у себе си, да направят коливо (т. е. да сварят пшеница с мед)“.

Архиепископът изпълнил поръчението на Христовия мъченик и цялата тая седмица християните в Цариград се хранили само с варено жито и мед. В спомен на тоя случай светата Църква е въвела обичая – в събота на Първата великопостна седмица да се вари коливо и да се чества паметта на св. Теодор. Този благочестив обичай се е запазил и до днес.

А кой е бил св. великомъченик Теодор Тирон? Млад войник в малоазийския град Амасия по времето на римския император Максимиан. Тогава християните били жестоко гонени и измъчвани заради вярата им в Господ Иисус. Когато началникът на полка, в който служел Теодор, узнал, че той е християнин, накарал го да принесе жертва на идолите, но Теодор решително отказал, заявявайки открито, че изповядва вярата в Христа. Изпълнен от свещена ревност, Теодор една нощ запалил един езически храм. Бил обаче забелязан от един езичник, който донесъл за случая на местния градоначалник. Теодор бил хванат и изправен на съд. Без страх той признал за стореното. Бил хвърлен в тъмница и подложен на глад и най-различни мъчения. Господ Иисус му се явил нощем и му казал: „Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе! Не приемай земна храна и питие. За тебе ще има друг живот – безкраен, вечен, заедно с Мене на небесата!“

Укрепен от това небесно видение и преизпълнен с неизказана блажена радост, Христовият мъченик започнал да пее и да прославя Господа. Като чули пението, стражарите надзърнали през малкото прозорче и за голямо свое учудване видели, че Теодор не е сам, а бил заобиколен от много други юноши в бели дрехи, които заедно с него пеели. Обадили на управителя за това. Той веднага дошъл и като чул дружното пение, помислил, че при Теодор са дошли християните. Какво било обаче учудването му, когато видял, че печатът на вратата, която по нареждане на самия управител била заключена и запечатана, стои неповреден! Ужас обхванал всички. На другия ден отново изправили Теодор пред съда. Отново го принуждавали да принесе жертва на езическите божества. Доблестният Христов мъченик обаче с още по-голяма твърдост и дръзновение отхвърлил това предложение, засвидетелствайки още веднъж и още по-убедено своята вяра в Христа.

Подложили Теодор на нови, още по-жестоки изтезания, но той проявил удивителна твърдост и търпение, пеейки: „Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми!“ (Пс. 33:2). Когато управителят му казал, че е нелепо да се уповава на Човек, Който е умрял от позорна кръстна смърт, светият мъченик казал: „Нека този позор бъде и на мене, и на всички, които призовават името Му!“

Управителят видял, че всички мъчения и убеждавания са вече безполезни и затова издал следната присъда: „Теодор, който не се покорява на властта на нашите славни царе и богове, а вярва в Иисуса Христа, разпнатия при Понтия Пилата, заповядвам да бъде предаден на смърт чрез изгаряне“. Присъдата била веднага изпълнена. Теодор се прекръстил и мъжествено влязъл в запалената клада и с молитва и славословия на уста предал Богу дух. Благочестива християнка на име Евсевия взела честните останки на св. мъченик и ги погребала в гр. Евхаита, където всяка година в деня на мъченическата му кончина се празнувала неговата памет.

По молитвите на св. мъченик Теодор, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас! Амин!

————-

Страницата подготви свещ. Траян Горанов

Posted in Жития на светиите, Святост