свещ. Михаил Трифонов
„А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше;
и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?
Обадиха му, че Иисус Назорей минава.
Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!
Тия, които вървяха напред, смъмриха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: какво искаш да ти сторя?
Той рече: Господи, да прогледам.
Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.
И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала“.
(Лук. 18:35-43)
Евангелието днес описва как Христос, преминавайки през град Йерихон прави чудо с един слепец, който усилено вика към Него и Го моли за помощ. Евангелското четиво е кратко, но е много съдържателно.
От текста разбираме, че слепецът, който е бил там, е познавал Иисус Христос. Той пита тези, които са били покрай него и вдигат глъчка, докато Господ се приближава към тях – какво става, защо е този шум? И му отговарят: идва Иисус Христос Назорея. Тогава той започва веднага да вика: „Господи, Сине Давидов, помилуй ме!“ Това означава, че слепецът познава Господ Иисус Христос и Неговата сила.
Всички ние в известен смисъл сме слепци и не можем да видим съвсем обикновени неща: кой ни обича и уважава или пък ни лъже, не можем да видим и да се порадваме на красотата в този свят, а понякога сме толкова заслепени, че държим очите си широко затворени и не искаме да „видим“ Бога, слепи сме дори да погледнем навътре в себе си, за да не се уплашим от това, което ще видим в самите нас.
Слепецът е знаел Кой е Синът Давидов, за да Го повика. В древността хората са познавали Свещ. Писание, знаели са, че ще дойде обещаният Месия, за да спаси човечеството, знаели са, че Той е от Давидовото коляно и са Го чакали. Затова дори и такива хора като Йерохонският слепец са имали вътрешното убеждение, че точно Този е Спасителят, точно Той е обещаният Месия, точно Той е Извор на надеждата за потъналото в тъма и духовна слепота човечество. Слепецът от Йерихон е имал физически недъг, не е виждал с очите си дневната светлина, но душата му е търсела Бога и Го е „викала“ през цялото това време на труден живот в липса на светлина. Въпреки, че не е виждал нищо около себе си и не е можел да общува нормално с останалите хора чрез очите си, душата му е била отворена за Божията светлина и любов и е жадувала за нея.
Слепецът е вярвал, че само с една дума Бог ще го излекува и ще стори чудо, но не е викал „излекувай ме“, а „помилвай ме“ – осъзнавал е откъде идва неговата физическа слепота – от човешкия грях, от човешкото падение. Слепецът е вярвал, че ако Бог снизхóди и се обърне към него дори с една дума, ще излекува слепотата му. Затова е викал така, че дори и да не вижда Бога, Бог да го чуе и да го помилва.
Познаваме ли обаче Бога и ние като този слепец, за да извикаме към Него: „Помилвай ме!“ и знаем ли изобщо какво да поискаме? Ето, Господ спира при слепеца и го пита: „Какво искаш?“, като получава отговор: „Господи, да прогледна“. Какво означава това „проглеждане“? Ако ви направи впечатление, в този отговор: „Господи, да прогледна“, слепецът първо изповядва Христос като Господ, и след това казва своето желание. Той първо изповядва Бога, след това търси милост, и чак тогава иска да прогледне. Накрая на евангелското четиво разбираме, че като видели това, всички въздали на Бога хвала.
Изповядваме ли обаче Бога и ние така, както Йерихонския слепец, в тези три степени: първо да Го изповядваме като наш Господ и Спасител, след това да искаме да ни помилва заради греховете ни и чак накрая да искаме нещо от Него?
Много хора просят помощ от Бога, но колко от тях въздават Богу хвала, както са въздали присъствалите на това чудо? Ето, ние имаме всичко необходимо: имаме къде да се помолим, да се черкуваме, да потърсим помощ от Него, но колко от нас правят това?
Такава е нашата слепота. Ние не знаем дори как да поискаме помощ от Този, който наистина може да ни помогне. При това с молитва не за ежедневните си неща, а за да прогледнем и да видим истината, ценното край нас с искрено преклонение пред Твореца, с искрена любов към Него и с искрен стремеж да Го видим с духовните си очи.
Когато прогледнем, всичко друго, от което имаме нужда – тук, на земята – както се казва в Свещ. Писание – „ще ни се придаде“ (Мат. 6:33). Но най-важното е да търсим Бога и да искаме да знаем за Него, както е знаел и Йерихонският слепец, който въпреки физическата си слепотата ни дава урок, ценен за всички хора, през всички времена, дори и днес, след повече от две хиляди години.
Проповед, произнесена в 14 неделя след Въздвижение – на Йерихонския слепец
