След вчерашното изявление на президента на Украйна Володимир Зеленски по църковния въпрос, се появиха много спекулации, касаещи възможността за забрана на Украинската православна църква, която по-рано през годината обяви скъсването си с Московската патриаршия. Някои казват, че УПЦ отдавна е трябвало да бъде забранена, а други – че гоненията срещу църквата отдавна са започнали.
В действителност всичко е много по-прозаично. Зеленски подписа указ за мерките, чрез които да бъде предотвратена дейността на религиозни организации, свързани с Русия. В решението се подчертава, че мерките трябва да отговарят на нормите на международното право в областта на религиозната свобода, тъй като Украйна от 1995г. членува в Съвета на Европа. По-специално, президентът нареди да се провери УПЦ за наличието на такава принадлежност, както в съответствие с църковните канони (проверява се Уставът на УПЦ), така и в областта на сигурността и контраразузнаването. Преди това Държавната служба за етнополитика и свобода на съвестта неведнъж се застъпваше за УПЦ, но в последните няколко седмици Службата за сигурност на Украйна провежда обиски и разследвания в различни нейни епархии и манастири.
Другите страни, където има юрисдикции на Московската патриаршия, следят отблизо ситуацията в Украйна. Например в Естония също по-рано имаше предложения за забрана на дейността на Естонската православна църква към Московската патриаршия.
Какво е важно да знаем?
В Украйна, от юридическа гледна точка, няма централизирани религиозни организации, за разлика от Естония, Латвия или Русия. Там всяка енория е самостоятелно юридическо лице, а Украинската църква е доброволно обединение на енории. Съответно забраната на Украинската православна църква няма автоматично да доведе до закриване на нейните енории. Във всеки случай енориите винаги имат възможност да напуснат това обединение, ако нещо се случи. Това означава, че според новия указ всяка една отделна енория трябва да бъде проверена за принадлежност към Русия, което прави ситуацията доста нееднозначна.
Украинската православна църква, която обяви своята пълна независимост от Московската патриаршия през м. май, остава най-голямата религиозна общност в Украйна. А забраната й чрез затварянето на всички нейни енории неминуемо ще доведе до силно напрежение, ако не и до разцепление в обществото. А именно предотвратяването на социалното разцепление е декларирано като основна цел на взетото вчера решение. Така че, едва ли Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна е решил да подкопава стабилността на страната по този начин.
Все още тече студена война между енориите на УПЦ и Православната църква на Украйна и има достатъчно предразсъдъци по отношение на другия и от двете страни. Не може да се очаква, че вярващите в случай на забрана на дейността на енориите им масово ще започнат да се прехвърлят в ПЦУ. По-вероятен сценарий е отиването им в катакомбите, което би било истински подарък за сегашната йерархия на УПЦ, тъй като по този начин тя ще може да разиграе картата на изповедници на вярата пред своите енориаши. Но за държавата това е допълнително главоболие, защото влизането в катакомбите означава излизане от зоната на държавен и обществен контрол. И най-важното, защо трябва да затваряте всички енории наведнъж, след като законът дава възможност да се действа селективно.
Вероятно религиоведческата експертиза на Устава на УПЦ няма да разкрие връзка с Московската патриаршия, защото формално такава няма. Остава проверката на отделни архиереи, църковни структури и енории – и именно това наблюдаваме сега. Следователно забраната вероятно ще бъде индивидуална и ще важи само за случаите, при които наличието на връзка с Руската православна църква и Русия може да бъде доказана в съда. Украинските архиереи при това ще имат възможност да апелират към съдилищата, включително и европейските, като ЕСПЧ.
За държави, в които структурите на Московската патриаршия са регистрирани като централизирана религиозна организация, украинският сценарий определено не е подходящ. Там няма начин селективно да бъдат затворени определени енории. Ако връзката на една такава църковна организация с Русия бъде законово призната за неприемлива, ще трябва да се действа персонално (спрямо конкретни уличени в такива връзки лица), а не институционално (спрямо цялата църква), за да не бъдат третирани всички по един и същи начин.
–––
Превод: архим. Никанор (Мишков)