Меню Затваряне

Ще бъде представен сборникът с разкази „Смехът на Добруджа“ на Яни Калиакренски

Атанас Димитров-АтаДим

През 2022 г. се изпълниха 125 години от гибелта на Алеко Константинов – един класик на нашата литература, един ангел на добротата. Творец, който няма да бъде надминат в своята изключителност. По този юбилеен повод, с подкрепата на Община Каварна и на родолюбиви българи, бе преиздаден и сборникът разкази „Смехът на Добруджа“ (1929) на Яни Калиакренски.

Това е третата книга – след сборника му с разкази „Добруджанци“ (2020) и повестта му „Суша“ (2021), която се преиздава като продължение на реабилитацията – обществена и литературна – на самобитния творец Яни Калиакренски.

Яни Калиакренски изцяло свързва живота си с Добруджанския край. Радетел е за Свободна Добруджа, която отстоява с журналистическото и писателско си перо. Той е не само основател, но и участник при създаването и запазването на много български просветни и културни институции в окупираната от румънска власт Южна Добруджа.

Изданието е с предговор от българския филолог, литературен историк, теоретик и критик доц. д-р Румяна Лебедова – директор на Филиал Силистра към Русенския университет „Ангел Кънчев“, която споделя:

„В „Смехът на Добруджа“ обаче Ганьо Добруджански е образ, чийто светоглед, ценностна система, характер и поведение са самобитни и го оразличават от персонажа на Алеко Константинов. Ганьо Добруджански въплъщава доминиращите тенденции на времето си, но изстрадва промените, защото от него окупаторите извличат облаги. (…) Чрез богато нюансираната гама, която варира от почуда до нескрита ирония и скрита тъга, са визирани най-драматичните събития за добруджанци в годините между двете световни войни – обезземляването чрез отнемането на земи в полза на чуждата държава, колонизирането с цинцари и македонци, затварянето на българските училища и църкви, честата смяна на законите и законните възможности за спекулативно забогатяване, изборите, принудителната емиграция… (…) Повествованието е автентично, звучи психологически достоверно, защото авторът има непосредствени наблюдения и лични преживявания, обусловени от историческата реалност.“

За послеслов е ползван диалогичният прочит „Добруджанецът в скута на Алеко“ на литературния критик и писател проф. д-р Славчо Иванов (1939-2006) от книгата му „Пътуващи диалози“ (Български писател, 2005). В своя прочит професорът споделя:

„Смехът на Добруджа“ е важен текст, тъй като с тревожния патос на Алеко неизвестният Калиакренски също пита и пита: каква е бъдността на българина, все такава неизвестна ли ще е неговата съдба на земята. Приютяването в прегръдката на Алеко обаче не утешава, а умножава въпросите на добруджанеца във времето. Ясно, с трезвия реализъм на публицист (на места обаче и с психологизъм!), каварненецът гледа към своята Добруджа само като на България. И с будно гражданско чувство. Героят на добруджанския разказвач се стреми да отстоява своето човешко и национално достойнство. (…) Смехът, явно с пародираща цел маркиран в заглавието, почти изчезва – още от първата страница на произведението. Над кого, над какво, и дали някога истински се смее героят на Калиакренски в „Смехът на Добруджа“. Не е ли самото заглавие пародираща палиноидност, след като дори в края на разказа „резултатът“ продължава да е един и непроменен: безредието. (…) Калиакренски рядко, много рядко подема Алековата фолклоризираща се анекдотичност. Той обича героя си и се разбира с него, защото го интересува Златна Добруджа като нравствен проблем, свързан с отродяването и следващото след това обедняване – духовно-нравствено и материално. (…) Именуваният Ганьо (Добруджански) и в Европа е добрият българин, който е верен докрай на националната си идентичност. (…) Затова в скута на Алековия герой нашият добруджанец разбира със сърцето си, че европеизацията е с двояка, Янусова природа. Героят на Калиакренски оличностява своето добруджанско митологизирано пространство, което е тъжно не само защото царуват „бозайничета … в непросветената свобода“ на Михайловски, а защото българското историческо време предлага за показ пред добруджанеца само гнойните аромати на европейското“.

Илюстрациите към сборника отново са творби на известния наш художник и карикатурист каварналията Любомир Михайлов. А идеята, съставителството и издаването за пореден път са дело на Атанас Димитров – АтаДим.

Книгата е съобразена с изискванията на съвременния български правопис, като екземпляри от нея ще бъдат предоставени безвъзмездно на всички читалища в Южна Добруджа, дн. в областите Добрич и Силистра. Безплатни екземпляри ще бъдат предоставени и на всички регионални библиотеки в страната, както бе направено през последните две години и с другите две книги на Яни Калиакренски – сборника разкази „Добруджанци“ и повестта „Суша“.

Предстои „Смехът на Добруджа“ да бъде представен през м. август т.г. в четири добруджански града – Каварна, Добрич, Шабла и Балчик.

Представяне на преиздадения сборник с разкази „Смехът на Добруджа“ на Яни Калиакренски

12 август / петък от 18 ч. в Хамама – Каварна (Експозиция Добруджа и морето при Историческия музей).

Книгата ще бъде представена под нежното звучене на китарата на Giorgos Lyratzis от Гърция.

13 август / събота от 19 ч. в залата на НЧ „Г. С. Раковски-1941“ в с. Камен бряг

14 август / неделя от 18 ч. в Клуб на пенсионера в с. Българево

15 август / понеделник от 18 ч. в Зелен образователен център – Шабла

16 август / вторник от 18 ч. в РБ „Дора Габе“ – Добрич

Posted in Култура, Нови книги, Новини, Новини от страната

Вижте още:

error: Content is protected !!