Християнство.бг
Беше доста объркващо да се види как цяла организирана медийна структура, в случая проправителствена, еуфорично възхвалява новина, която по същество изобщо не е новина, поне за тези, които имат основни познания за църковно-каноничните отношения в Православието. Придаването на такова голямо значение на новината за решението на Американската православна църква да признае автокефалията на МПЦ-ОА е или пълно невежество, или целенасочено замислена пропаганда.
Но, хайде, страничните наблюдатели да се отнасят така, но когато свещеници се замесват в тази пропаганда, значи нещо е сериозно гнило в Македонската църква. Например, някой там, в опит да оправдае стъпката на Порфирий, който поиска това решение от ПЦА, макар самият той да не признава автокефалността на тази църква, написа, че сръбският патриарх е преценил, че тази църква е способна да взема решения по такива канонични отношения, които биха имали значение за православния свят.
Какво всъщност означава това за MПЦ-OA?
В коментара, който публикувах, обясних предисторията на тази игра, а сега малко по-точно за погрешните схващания, които се разпространяват около предполагаемото признаване на автокефалията на MПЦ-OA от ПЦА, или АПЦ, както някои я наричат.
Фактът, че Православната църква на Америка е взела решение да установи канонично единство с МПЦ-ОА и да признае нейната автокефалия, е вътрешно, легитимно решение на всяка църковна организация и в това няма нищо спорно. Благодаря ви, да сте жии и здрави! Това е отговорът, който трябва да дойде от MПЦ-OA. Няма нищо необичайно в това предстоятелите на МПЦ-ОА и ПЦА да съслужат помежду си, защото никой в православния свят няма проблем с каноничния статут на тази църква. Всички поместни православни църкви са съслужили, съслужат и ще съслужат с епископите на ПЦА, включително епископите на Вселенската патриаршия. Което означава, че канонично тази църква е приемлива. И е нормално нейните епископи да съслужават с епископите на МПЦ-ОА.
Какво не е наред тогава?
Ако ПЦА се позиционира като църква, която установява канонично единство със свое решение, тогава това решение е легитимно. Спорна обаче е целта на това решение, която се чете във втората част на съобщението, където допълнително се казва кой и защо го е поискал от ПЦА (СПЦ и Порфирий, а не МПЦ-ОА, т.е. Стефан. Не е ли Църквата ни автокефална, защо Порфирий все още трябва да я представлява?). Във втората част ПЦА обявява установяването на взаимно признаване на административния статут на ПЦА и МПЦ-ОА, взаимно признаване на автокефалията. Тяхната автокефалия е получена от Руската църква през 1970 г., а автокефалията на МПЦ-ОА е получена от СПЦ през 2022 г. Така установената връзка между двете църкви ще означава съюз на две неавтокефални църкви, които се признават взаимно за автокефални, и ще означава още един инструмент в ръцете на Руската църква в желанието ѝ за доминация в православния свят, на което се противопоставя не само Вселенската патриаршия, но и всички останали канонични автокефални църкви.
Тезата, че Православната църква на Америка е призната за автокефална от няколко църкви, включително (както пишат собствените й медии и апологети) от Българската, Сръбската, Грузинската, Полската, Руската, Чешката и Словашката църква, е невярна. Нито една от тези църкви, които биха могли да я считат за автокефална от административна гледна точка, по същество не я признава за такава. Главите на Българската, Сръбската, Грузинската, Полската, Чешката и Словашката православна църква не споменават митрополит Тихон (главата на ПЦА) на литургията, което е единственият ясен израз на канонично приемане на дадена църква за автокефална. Руският патриарх го споменава, въпреки че през последните няколко години не е споменавал нито едно име от предстоятелите на литургиите, които служи. Когато съслужи във Фенер, Тихон беше поставен в реда на митрополитите, според старшинството им по ръкоположение, докато архиепископ Стефан беше поставен отдясно, като първи, но с все още нерегламентиран статут. Така че всички тези църкви може да са признали автокефалията на ПЦА de facto, но не и de jure, защото не са я включили в диптисите си – официалния списък на главите, споменавани на литургията. Това означава, че нейното признаване е ограничено или „политически инициирано“ и не е напълно литургично.
Но в основата на това е не само фактът, че Вселенската патриаршия не е издала Томос за автокефалия на ПЦА. Основният проблем е несъществуващата или оспорвана канонична юрисдикция на тази църква.
Какво означава това?
Православната църква на Америка действа в Съединените щати и нейната юрисдикция се простира в рамките на тези граници. Вселенската патриаршия отказва да признае тази автокефалия, защото счита същата територия за своя юрисдикция (според старите канонични правила всимки области извън политическите граници на държавите, в които има призната автокефална църква, или трети страни, е юрисдикция на Константинопол). Именно този спор за диаспората беше някак преодолян в Крит чрез формирането на православни съвети, председателствани от йерарсите на Вселенската патриаршия. Този съвет в Съединените щати включва и епископите на ПЦА, но тя се третира като автономна църква на Руската църковна диаспора.
Вторият основен проблем, поради който никоя поместна църква не приема автокефалията на тази църква, е именно статутът, който епархиите на вече сформираните поместни православни църкви в Съединените щати биха имали в бъдеще. За да бъдем по-ясни: ако в рамките на дадени политически граници има призната автокефална църква, цялата юрисдикция на тази територия принадлежи на тази автокефална църква. Но ако няма такава, тогава заварената ситуация остава.
С други думи, ако утре МПЦ-ОА признае автокефалията на ПЦА, тогава под чия юрисдикция ще бъдат Американската епархия и енориите на МПЦ-ОА в Съединените щати? Канонично е невъзможно две юрисдикции да съществуват в една област, на която преди това сте признавали автокефалия и правото на собствена юрисдикция. Руската църква признава автокефалията на ПЦА, защото няма своя епархия там, тъй като ПЦА е именно църковната организация на руската диаспора. Така се е появила тази църква. Но защо MПЦ-OA трябва да се забърква в такива безразсъдни игри?
Пред същия проблем са изправени всички поместни църкви, които имат свои епархии в Съединените щати, включително сръбската, българската, румънската, антиохийската, грузинската…
MПЦ-OA има подобен проблем със своята юрисдикция. Формално Сръбската православна църква признава нейната автокефалия, но де юре никога не се е отказала от юрисдикцията си над епархиите в Македония. Няколко пъти съм искал официалната позиция на Сръбската православна църква относно това дали на трите последователни събора от 2022 г. досега Сръбската православна църква е заличила епархиите в Македония от своя Устав, в съответствие с решението си от май 2022 г.? Не получих отговор, но обществеността видя, че на последния събор Сръбската православна църква толкова обезцени (или имаше нещо предвид) термина „архиепископ“, че днес тя има повече архиепископи, отколкото епископи. Всяко село стана архиепископия. В Черна гора има дори два. Какво общо има това с MПЦ-OA, преценете сами.
Но нека се върна към основния проблем, свързан с юрисдикцията на Сръбската православна църква, и проблема, който тлее между МПЦ-ОА и Сръбската православна църква в тази връзка от три години. Това е територията на Хърватия и Словения. Не знам дали има писмено споразумение за това, но знам, че има ясно съгласие между архиепископ Стефан и патриарх Порфирий, че храмовете ни в Загреб и Словения по някакъв начин са част от юрисдикцията на Сръбската православна църква. Споразумението е свещениците на МПЦ-ОА в тези църкви също да споменават местния епископ на СПЦ, в дадения случай Кирил, който е кириарх, по време на литургиите, които служат. Честно казано, това не е факт благодарение на европейския митрополит Пимен, който не го приема и затова вече си е спечелил етикета „надменен епископ“ от страна на Сръбската православна църква. Но в един момент този проблем ще изплува наяве и ще бъде поставен на масата.
Обобщение
В дългосрочен план Православната църква на Америка няма да може да получи каквато и да е всеправославно призната автокефалия, защото тайно местните православни църкви не я искат. МПЦ-ОА е в далеч по-добра позиция, защото вече има, така да се каже, съгласие от СПЦ за автокефална църква, което би трябвало да бъде финализирано с официалния Томос от Фенер, след което всички поместни православни църкви ще я признаят за по същество автокефална. Няма причина РПЦ, която ни признава – нали така, да се бунтува срещу подобно решение, нито пък СПЦ, която пък издаде някакъв Томос за подобно нещо. Въпросът е обаче дали наредителят Кирил Московски и изпълнителят Порфирий Белградски желаят това развитие на събитията, или идеята е да запазят МПЦ-ОА като инструмент за собствените си лични интереси, представяйки я пред православния свят като несериозна, наред с другите неща, заради няколкото последователни решения, които взе.
Всичко, което пиша, се разбира от голяма част от епископите на МПЦ-ОА. Някои мълчат, други преследват собствените си интереси. Малцината, които не го разбират, управляват собствения си бизнес от позицията на йерарси на MПЦ-OA.
Източник: Религия.мк
