Атанас Димитров – АтаДим
Свещ. Василий Яков (Васил Яков Енчев) е роден на 10 януари 1901 г. в с. Янурен, Западна Тракия, днес Гърция. Получил основно образование в Янурен – 1914 г., прогимназия в София – 1917 г., завършил Пловдивската духовна семинария – 1923 г. Ръкоположен е за дякон на 8 септември, а за свещеник на 9 септември 1925 г. от Варненския и Преславски митрополит Симеон. Служи последователно в храмовете – “Успение Богородично” в Търговище, “Успение Богородично” в Попово и “Св. Йоан Предтеча” в с. Церова кория, а от 1940 до 1941 г. в каварненския храм “Св. вмчк. Георги”, където оставя диря и до днес с издаването на енорийския бюлетин “Вяра и Дело”. Издава книгите “История на девическия манастир “Св. Пантелеймон” в Присово” през 1945 г. и “Небето и земята общуват ли?” през 1947 г. Редактира двуседмичника “Православна дума”, от 1927 до 1943 г. и детското вестниче “Православно християнче” от 1929 до 1931 г. Умира на 7 юли 1994 г. в Търговище.
Много накратко, с няколко думи само, ще дам учението за Църквата. Обикновено като кажеш църква, пише се с малко „ц“, разбираме св. храм. В широк смисъл на думата Църква, пише се с главно „Ц“, разбира се общество от човеци, съединени помежду си с православна вяра, Божий закон, свещена власт и тайнства.
Всички кръстени в Христа живи и умрели образуват Църквата Христова. Към тях се прибавят и всички умрели преди Христа, във Ветхия завет, които живели с надежда за идещия Иисус Христос. Гробът е само една граница между двете половини на Църквата Христова. Тия, които са отсам гроба т. е. живущите на земята християни, образуват така наречената войнстваща Църква Христова, а тия, които са оттатък гроба, образуват – тържествуващата Църква Христова.
Земните са войнстващи, защото воюват със злото, с греха, а небесните са тържествуващи, защото са свършили подвига на войната, на борбата с греха, и сега тьржествуват. Затова църковната песен казва: „Успокой, Господи, покойния в място светло, блажено, покайно, дето няма болест, скръб и въздишки, а има безкраен живот“…
Много са доказателствата на общуване между тия две Църкви. Всяка енория е брънка от общата верига – жива клетка от Тялото на Господа Христа, Който е глава на Църквата (Йоана 1:14; Ефес. 1:22-23), а всеки християнин е частица жива от енорията. Колкото по-дейно живее отделния християнин, толкова по-дейно ще се проявява енорията Енориите създават епархиите, а епархиите образуват Българската Църква, а всички Църкви образуват цялата земна Църква Христова.
Недобрият християнин е раничка в организма на Църквата. Недобрата енория е по-голяма рана на Църквата. Ако по-голямата част от християните са недобри т.е. болни – идва разгрома на държавата и … на света.
„Вяра и Дело“, декември 1940 г., с. 4
Източник: “Вяра и дело”, бр. 1 (27), година VI, януари 2021
Източник на изображението: pixnio.com
