Християнство.бг
Момчил Петров
Това са Юлия и Анна Аксанченко, 14-годишни близначки от Краматорск, загинали онзи ден, когато руската армия изстреля балистична ракета Искандер по препълнена пицария в града.
Дали приятелите тип „ние не взимаме страна“, „ние сме блажените миротворци и затова не помагаме на Украйна“, „да се снишим, защото Путин ще ни бомбардира“, „всички са еднакво виновни“, чуха Пригожин, който разказа какво се е случило в Донбас между 2014 и 2022 г.?
Ех, скъпи момичета, не трябваше да оставате в Краматорск. Толкова близо до фронта, толкова близо до излитащите ракети. Трябваше да заминете някъде. Дори и в България, дори и тук, където е пълно с хора на един ум с вашите мъчители. Трябваше да не оставате там, докато украинската армия с Божия помощ си довърши работата.
Майка им, която е хирург в градската болница трябва да остане (медицинските лица във военно време са военно отчетни). В деня на трагедията посещават с баща си майка си. Като цяло в Краматорск е спокойно, руската офанзива отдавна е спряна. Тогава решават да посетят пицарията, която, разбира се, работи. Там се случва трагедията.
Знаете ли, може да харесвате тайно диктатори, както някои хора си имат фетиши.
Може да сте луди по Русия, както има хора, които харесват насилници и грубияни.
Но не може да нормализирате убийства на деца. Това ви прави зли хора. Всъщност харесването на диктатори и насилници показва, че злото има неконтролирана власт над вас, а оправданието на убийство на деца ви прави социално неприемливи.
––––
Текстът е от профила на автора във фейсбук (тук). Заглавието е на редакцията.
