Християнство.бг
Асен Виденов
На 23 май 1912 г., в Лом е родена една от най-великите български писателки за всички времена – Яна Язова (по псевдоним), с истински имена Люба Тодорова Ганчева. Възлюбена на големия български писател и македонски българин, Александър Балабанов. Приживе е наричана „детето чудо на българската поезия“.
Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и в житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация от престъпната комунистическа власт и принудително мълчание в продължение на тридесет години, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот – историческата трилогия „Балкани“. Романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“ (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на османската власт.
Великата българска писателка е убита от комунистите. Последен знак, че е била жива е нейна записка в бележник от 19 май 1974г. Тялото ѝ е открито през август в дома ѝ. По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова не е намерено и досега.
Произхожда от семейство на учители. Баща ѝ, Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ, Радка Бешикташлиева, е дъщеря на почтения търговец от кв. „Бешикташ“ в Цариград Стойчо Бешикташлиев, родом от Калофер, чийто баща Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски. Родственик на Язова е и българският етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов, който остава сирак и за него се грижи дядото на Яна Язова.
Тя учи в Лом, Видин и Пловдив, завършва Първа девическа гимназия в София (1930 г.) и „Славянска филология“ в Софийския университет (1935 г.). Специализира в Сорбоната през 1938 г.
В Яна Язова е бил влюбен проф. Александър Балабанов. Той е неин покровител и меценат, измисля псевдонима ѝ, почти целият „явен“ период от творчеството ѝ преминава под напътствията му. Той осуетява сватбата ѝ с милионера Джон (Ганчо) Табаков. През 2009 г. БНТ включва историята на тази двойка в категорията „Любовни истории“ от предаването „Българските събития на ХХ век“.
Язова се омъжва през 1943 г. за инженер Христо Йорданов, един от ръководителите на радио „София“, живял шестнадесет години във Франция и много заможен, който умира през 1959 г.
Язова отказва да се присъедини към писателите, които след 1944 г. приемат т.нар. социалистически реализъм за свой художествен метод. През 1960 г. за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Издателството го включва в плановете си, но директорът на издателството Пелин Велков по-късно ѝ казва, че няма да издадат романа.
Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е нейна записка в бележник от 19 май 1974 г. Тялото ѝ е открито през август в дома ѝ. По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова не е намерено и досега.
След смъртта на Яна Язова изчезват оригиналите на неиздадените ѝ романи, писани в периода 1944-1974 г. Въпреки че от Съюза на българските писатели е назначена комисия в състав проф. Тодор Боров, Матей Шопкин и Харалампи Харалампиев, която да проучи жилището ѝ за ръкописи, Николай Хайтов (тогава председател на Творческия фонд на Съюза на българските писатели) елиминира комисията и самоволно влиза в жилището на мъртвата писателка заедно с юрисконсулта Христо Д. Аянов.
Няколко месеца Хайтов и Аянов отклоняват също опитите на ЦДА да прибере архива на Язова. Едва на 29 октомври 1974 г. Величка Филипова, началник на архивите, успява да преодолее съпротивата му и служители на Централния държавен архив прибират остатъците от архива на Язова. Между тях има само чернови на неиздадените ѝ романи, благодарение на които от 1987 г. нататък творбите излизат с името на авторката си. По-късно Аянов е уволнен, а Хайтов отстранен като председател на Творческия фонд. През 1980 г. Николай Хайтов обявява публично в предаването „Всяка неделя“ (интервюто е публикувано във в-к „Народна култура“ на 19 февруари 1982 г.), че е завършил роман за живота на Левски и предстои публикуването му. През 1985 г. в-к „АБВ“ публикува откъси от романа на Яна Язова „Левски“ по намерената чернова, разчетена от Петър Величков. Публично обявеният роман на Хайтов така и не излиза.
Въз основа на тези събития битува версия, подкрепяна от Петър Величков, че Яна Язова е убита (удушена с колана на халата си) от агенти на ДС, а тялото ѝ съзнателно е оставено да се разложи, за да се заличат следите от убийството; че разследването е за убийство, но ДС изземва цялата преписка от СДВР; че впоследствие оригиналите на неиздадените ѝ романи са присвоени от Николай Хайтов, и че анонсираният от Хайтов роман за Левски е всъщност романът на Яна Язова, който той залага за печат през 1985 г., но се отказва да го публикува под свое име след излизането на откъсите във в-к „АБВ“. Величков твърди, че е бил отведен при Тодор Живков, който разпорежда романът на Яна Язова да бъде издаден, но Хайтов „да не се закача“. Апартаментът на Яна Язова е даден на Димитър Алтънков от УБО, който е бил личен фотограф на Тодор Живков. За Алтънков разказва Иван Славков във втория том на спомените си.
Тази версия добива сериозна популярност, тъй като името на Хайтов е замесено и в други обвинения за присвояване.
————
Източник: Един Завет
