Ренета Трифонова
Представяме ви беседа с архимандрит Георгий от о-в Крит, духовно чедо на преподобния старец Ефрем Катунакиот (1912-1998).
Беседата се проведе на 30 юни след съборната св. Литургия за празника на светите апостоли в храм “Св. Пантелеймон” в манастирския скит в с. Смиров дол.
Беседа за духовният път и изпитанията на монаха, интересни случки и моменти от живота на преп. Ефрем Катунакиот.
Архимандрит Георгиос Атанасакис понастоящем живее в малкото градче Тимбаки, в района Ираклион, близо до манастира “Св. Антоний” (Апезанес). През 1983 г., едва 19-годишен той отива на Света гора, воден от желанието да се срещне с някой от вече придобилите популярност старци папа Ефрем или св. Паисий Светогорец.
По Божи промисъл желанието му се сбъдва и е приет от папа Ефрем, който по това време е на 71 години. Послушанието му и изпитанията, с които се среща ще предадем в друг разказ. Повече от два часа с много любов и всеотдайност той предаде своята емоция и преданост на Бога пред домакините си, а за симултанен превод се погрижи лично игуменът на манастира архимандрит Никанор.
Кратки биографични сведения за преп. Ефрем Катунакиот
Бъдещият старец (в света кръстен с името Евангел) е роден през 1912 г., в християнско семейство, в село Амбелохори, което се намирало недалеч от Тива. Дядо му Никита бил свещеник, а родителите му Йоан (Янис) Папаникита и Виктория били дълбоко религиозни хора. Всичките четири деца в семейството се възпитавали във вяра в Бога и в съответствие с евангелските добродетели.
След гимназията младежът постепенно, след някои неудачи в своятя обществена реализация, твърдо решава да се насочи към служба на Бога и встъпване в монашество. Въпреки, че първоначално не е съгласна с неговото решение, майка му отстъпва. В житието на стареца се разказва, че Господ, посредством явяване на сън на св. Ефрем Сирин, разкрива пред Виктория, че пътят, който младежът избира, е по Негова воля и тя не бива да огорчава сина си като му пречи.
Новият етап от живота на Евангел започва на 14 септември 1933 г. на Света Гора-Атон. Благодатното монашеско служение е придружавано от много трудности и изпитания. За новия послушник на първо време такова изпитание се оказва гневливостта на някои от атонските старци. Сблъсъкът с трудностите обаче не сломява младия подвижник, който все повече укрепва духовно и се научава да бъде смирен и търпелив. След известно време Евангел полага своя монашески обет и получава ново име – Лонгин.
През 1935 г. монахът Лонгин приема и велика схима с името Ефрем, в чест на св. Ефрем Сирин, който преди време в сънно видение успокоява тревогите на майка му. На следващата година 1936 г. е ръкоположен за свещеник и постепенно от този период ще стане познат на вярващите християни като отец Ефрем Катунакски (Катунакиот). Той живее и се подвизава в местността Катунакия, следвайки традициите на местните отшелници.
На 86-годишна възраст бащата на о. Ефрем – Янис също се присъединява към монашеското братство, като след период на послушничество полага обет и приема името Йов. Майка му, вече в напреднала възраст, също приема монашество. Впоследствие отец Ефрем неведнъж разкрива радостта си от избора, който правят родителите му.
В един момент отец Ефрем се сближава с друг от големите подвижници и светци на ХХ век – старецът Йосиф Исихаст, който му става духовен наставник. Старецът Йосиф оказва на отец Ефрем незаменима благодатна помощ по стъпките на монашеския подвиг и осъществява поредния пример на приемственост и продължение на благодатната исихастка монашеска традиция. Отец Ефрем отделя сериозно внимание на безмълвието и молитвата, задълбочено изучава Свещ. Писание и творенията на християнските подвижници (особено тези, включени в „Добротолюбие“). С особено благоговение отец Ефрем отслужва всяка една св. Литургия. Той не престана да отслужва св. Божествена Литургия до дълбока старост, до момента, в който телесните му сили вече не достигат.
Ставайки изразител, продължител и преподател на вековната монашеска традиция на исихазма и оставяйки духовни ценни напътствия за търсещите от него съвет православни християни, старец Ефрем се преставя пред Бога на 14 (27) февруари 1998 година
На 9 март 2020 г. Вселенската патриаршия го причислява към лика на светиците, а неговото духовно наследство тепърва ще става достояние и на православните християни в България.
Превод на беседата от гръцки език: Емил Тасков
