Меню Затваряне

Духовното проглеждане

Проф. д-р Тодор Тодоров

Проповед за Неделя на Слепия

„Докле съм в света, светлина съм на света“ (Иоан. 9:5).

Няма на света нещо по-хубаво от светлината. Няма на света нещо по-радостно от светлината. Затворете си очите за миг, скрийте погледа се от светлината и вие ще се убедите в това. Представете си за миг, че сте загубили способността да виждате слънцето, звездите, природните хубости, лицата на своите скъпи близки, и вие ще изтръпнете от ужас, какъвто никога в живота си не сте преживели. Няма по-нещастни и по-злочести хора от тия, които са загубили светлината  и виделината на живота си. Затворете си сега за миг духовните очи. Представете си, че по една или друга причина сте загубили връзката със Слънцето на живота, Бога, че тъмни облаци на житейски грижи, тревоги, съмнения са Го затулили от погледа ви, и вие ще изпитате потреси, по-мъчителни и по-ужасни от които е невъзможно човек да си представи.

Затова именно на днешната света неделя, наречена от Божията църква неделя на Слепия, се припомнят от светия олтар думите на Богочовека: „Докле съм в света, светлина съм на света“ (Иоан. 9:5).

Тези паметни думи били казани по един много интересен повод. Чуйте. Господ Иисус Христос се движи заедно със Своите ученици из една от йерусалимските улици. Пред погледа на движещите се очертава злочестата фигура на млад човек, сляп от рождение. Учениците питат Господа: „Рави (т.е. Учителю), кой е съгрешил, тоя, или родителите му, за да се роди сляп?“ Иисус ми отговаря: „Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи“ (Иоан. 9:1-4). След това тържествено Спасителят заявява: „Докле съм в света, светлина съм на света“ (стих 5).

Позволете ми една лична откровеност. Никога в живота си не съм изживявал толкова голяма мъка, колкото голяма е мъката ми, когато видя пред себе си сляп човек. Пред нас е сега такъв един случай. Ние виждаме слепия човек, роден в мрак, живял и израснал в мрак, не познаващ чародейната сила на светлината, чужд за багрите на радостта! Веднъж видях хор от слепи хора да пее вдъхновени песни. Какви прелестни мелодии се нижеха из устата на тия, които не можеха да видят, когато цял един огромен салон ги слушаше с възхита! Вдъхновената красота на живота се изливаше сякаш из техните уста. Те пееха за живота, за пролетта, за щастието. А моята душа, както и душите на всички други зрители, така се беше разплакала, както никога преди това не бе плакала.

Колко ли дълбока е била скръбта и на апостолите, когато са видели тоя сляп от рождение човек! Какъв ли смут е пълнел душите им, когато са питали Небесния Учител: Защо, Господи, е допуснато това преголямо страдание? Учениците на Иисуса Христа още нямали оня духовен дар в себе си да видят истината на тая страшна мъка, да видят зад нея пръста на Бога Творец и Промислител. Над слепия човек трябвало да се явят делата Божии. И Светото Евангелие разказва нататък, как чудно се явили тия дела на велико милосърдие. Колко много радост бе пръснал д това време Христос в света! Колко слепи вече бяха прогледнали! Колко хроми се бяха дигнали на нозете си! Колко мъки човешки бяха изсушени до дъно! И ето сега е дошъл редът и на тоя мъченик на живота. Малко калчица от плюнката на Иисуса Господа би нужна. И след леко умиване в къпалнята Силоам се роди новият живот. Слепия от рождение прогледна. Виделина блесна пред очите му. Цял един живот, до това време прекаран в мрак, завърши, и лъчите на слънцето заиграха весело в мъртвите до това време очи.

Разказът за прогледналия слепец в древния Йерусалим до къпалнята Силоам поразява вниманието ни с откриване на две истини:

Един слепороден прогледнал.

Един прогледнал слепороден се поклонил на Христа като Син на Живия Бог като Светлина от Светлината, явила се на земята, за да не бъде човешкият свят в мрак, а да има светлината на живота.

Първата истина говори: незначителна частица от материята е използвана, за да се разчисти пътят на един дух, който трябва да прогледне, да види живота в неговата красота, да види природата в нейния чар, да види и себе си и да се възрадва! (стих 6).

Един слепороден прогледнал! Господ плюнал на земята, направил калчица от плюнката, намазал с нея очите на слепия и му рекъл: „Иди и се умий в къпалнята Силоам!“ Той отишъл, умил се и се върнал прогледнал (стихове 6-7). Можем ли да си представим радост по-голяма от тази, която изживял тоя страдалец в момента, когато умил очите си и видял за първи път светлината?

***

Христос Богочовекът дойде на света, за да открие тайните на върховната радост. Радостта на зрението. Зрение физическо: отвор към слънцето, към природата, към звездите, към безкрая. Но и зрение духовно, проглеждане духовно: отвор към възхода на труда, към мощния размах на творческия дух. Способност да се вижда истината. Умение да се търси и намира тя. Изкуство, като види човек истината, да й се възхищава, да й се радва.

„Докле съм в света, – бе казал Христос, – светлина съм на света“. Тези думи, изтълкувани дълбоко и широко, означават: Докато съм при вас, човеците, докато Ме имате в душите си, вие сте в светлина. Нямате ли Ме, вие сте в тъмнина. Докато Ме имате, вие сте в радостите на светлината, вие имате живота красив и слънчев, както е излязъл из диханието на Бога при първия творчески акт. Нямате ли Ме, вие сте в положение на човеци, които гледат, но не виждат, които живеят в пролет, а нямат пролет в душите си. Гледайте слепеца, който уми очите си в Силоам и прогледна. Гледайте и се учете от него. Нека той през всички времена ви напомня за тази велика истина на живота.

Слепецът край водите на Силоам прогледнал. Тъй нашепва Евангелието тази истина през толкова векове. Той видял слънцето по небосвода. Първите сълзи на прогледналите очи били сълзите на радостта, че в тях се отразява слънцето.

Но той видял слънцето и вътре в душата си, което блеснало със светлина от вечните лазури на живота, на вечния, неумиращия живот, живота на възкресението.

***

Толкова много хора видели в шумния град, слепеца как прогледнал. Но като че ли нито един не се зарадвал от сърце. Колко тъжно звучи това известие, което се открива измежду редовете на евангелската повест. Всички наоколо знаели, че той се родил сляп. И сега го виждат прогледнал. Мнозина от страна питат, разпитват и се уверяват в това. И все пак някои не виждат точната истина. Не я чувстват. Гледат, но не виждат.

Той е този, който отвори очите на слепородения? – Ето въпросът, по който се мълви и спори. „Ние не го знаем, откъдето е“, – говорят фарисеите. „Това е чудното, – забелязва прогледналият, – някой да е отворил очите на слепороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо“ (Иоан. 9:8-33).

Истината греела с пленително омайващи лъчи, а фарисеите затваряли очите си. Не искали да я видят. Хората понякога са склонни да мислят, че обикновените човешки закони и разпоредби са достатъчни, да ни направят по-добри, по-човечни. И тук се съзира същата измама. Ние с нашата, чисто човешка етика не можем да надхвърлим онова, което е останало то дълбоката древност, – принципа на старозаветните хора: око за око и зъб за зъб. Това е моралът, до който може да стигне човешкият род, не дошъл още до онова, духовно проглеждане, при което човек е в състояние да види Христа, да живее с Неговия ум, с Неговите разбирания и идеали, с Неговата любов, която не знае предели и не познава врагове.

***

Да искаш да откриеш вечната истина за света, за живота, за себе си, значи да обичаш светлината, която иде от вечността. А да обичаш тая светлина, значи да живееш в Бога, защото Бог е светлина. „Докле съм в света, светлина съм на света“, – говори Христос. В Спасителя, в Бога да живееш, това значи очите ти да са широко разтворени, – толкова широко, колкото широко ги разтворил слепият, когато за първи път в живота си видял светлината.

Когато за втори път той се намерил при Христа, Христос го запитал: „Вярваш ли в Сина Божий?“ Душата му се изпълнила отново с толкова много светлина и с толкова радост, че, възхитен, извикал: „Вярвам, Господи!“

Като предава случката, св. ев. Йоан Богослов допълва: “той каза това и се поклони на Иисуса” (стихове 35-38).

Да, той се поклонил. Когато човек види истината, й се покланя. Няма по-велико нещо от истината, особено когато тя се показва в своя първичен образ. В образа на Този, Който казва за Себе Си: „Аз съм истината“.

***

Св. Иоан Богослов, който необикновено дълбоко бе навлязъл в битието на Бога, след като години наред живя непосредствено с Христа, очарован от Него като Сияние на Отца и светлина на света, пише в едно от своите послания до първите християни: „Благовестието, което чухме от Него и ви възвестявам, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина. Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнина, ние лъжем и не постъпваме по истината; ако ли ходим в светлината, както и Той е в светлина, имаме общение един с други, и кръвта на Иисуса Христа, Неговия Син, ни очисти от всеки грях“ (1 Иоан 1: 5-7).

Бог е светлина на разума. Бог е светлина и на сърцето, защото е любов. Можете ли вие да запалите светилник без светлина? Можете ли вие да имате ден без слънце? Можете ли да имате живот без живота, който е вечен и името на който е Бог? Можете ли вие да имате в сърцата си любов, ако не сте обгорени оо огъня на любовта, която се нарича Бог? „Аз за това се родих, и за това дойдох на света, – казва Христос на Пилат, когато стои изправен на съд пред него, – за да свидетелствувам за истината; всеки, който е от истината, слуша гласа Ми“ (Иоан. 18:37). „Ще познаете истината, – казва Спасителят при друг случай, – и истината ще ви направи свободни“ (Иоан. 8:32). Свободни – от какво? Свободни от тъмнината, свободни от мрака, свободни от всичко, което гнети, тревожи и безпокои човека.

Веднъж в назаретската синагога, като е чел и тълкувал едно място от книгата на пророк Исаия, което се отнася за пророчески лично до Него, Спасителят прочел и отнесъл към Себе Си и следните думи: „Духът Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя… на слепите проглеждане, … да проповядвам благоприятна Господня година“ (Лука 4:18-19).

Слепецът от рождение, който уми очите си в къпалнята Силоам и доби за първи път в живота си зрение, е исторически символ на тая вековвечна истина, че не само физическото, но и духовното проглеждане е възможно единствено тогава, когато Господ сложи ръката Си на очите ни и ги отвори. Щом Той е при нас, ние сме в светлина. Щом Той е далече от нас, ние сме в мрак, защото няма нищо общо между светлината и мрака (2 Кор. 6, 14-15). „Ходете, – ни говори Той, – докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; който ходи в мрака, не знае, къде отива. Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината!“ (Иоан. 12:35-36).

Завършваме с тази мисъл, с която започнахме: няма нищо на света по-хубаво от светлината. Няма нищо на света по-скъпо и по-радостно от виделината. Да вярваме в Христа, да обичаме Христа, да търсим Христа, да носим Духа Му в живота си, защото Той е и пътят, и истината, и животът (Иоан. 11:6).

Нему, заедно с Отца и Пресветия Дух, слава сега и во веки!

Амин. 

Източник: Проф. д-р Тодор п. Тодоров “Практическа омилетика” (Благовестнически коментари на неделни библейски начала.Част първа), СИ, София, 1963 г.

Проповедта е публикувана със съкращения.

 

Posted in Неделни проповеди, Омилетика, Практическа омилетика, Проповед

Подобни: