Ренета Трифонова
Грижа за страдащата душа (Пастирски грижи за хората с психични заболявания и душевни разстройства)“ е първата по рода си книга на български език в областта на Пастирската (Духовно-ориентираната) психология и психотерапия на преподавателя по Пастирско богословие в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ – доц. д-р Иво Янев.
Според автора грижата на Църквата към човека винаги е била насочена към всички негови аспекти – душевни и телесни. Заради целосттана тези две части, когато боледува една от тях, страда цялото същество. Св. отци на Църквата са съзнавали ясно тази цялост и в своите творения са описвали до най-големи подробности съставните части на тялото и на душата, проблемите, които се появяват през живота на човека и начините, по които тази цялост може да се възстанови.
За съжаление, поради различни причини,тези „златни“ указания на църковните отци са забравени от съвременната медицина, психология и психиатрия, и се помнят и ползват само от пастирите на Църквата, които продължават да опознават, анализират и лекуват страдащата човешка душа и до наши дни. Целта на тази книга е да припомни тази „отеческа съкровищница“, както на духовниците и на богословите, така и на специалистите по психично здраве – психиатри, психолози и психотерапевти, за да могат да я използват в своето духовно, медицинско и терапевтично служение за човека. По този начин нагледно да се покаже, как може градивно да се комбинира пастирската (духовно-ориентирана) психология и психотерапия със светската такава, като заедно, различните аспекти на тези два вида служение на хората, могат много по-добре да извършат необходимото лечение и грижа за страдащите от психични заболявания и душевни разстройства.
В текста са представени двата аспекта на Пастирската психология и психотерапия: светската психология и психотерапия, от една страна, с нейните методи, етиология на заболяванията, както и начините за лечение, но също така светоотеческата и пастирската психология с разбирането за човека, за съставните му части, за състоянието на душата и нейните патологически изменения след греха и страстта, а също и лечението посредством духовните упражнения – пост, молитва, участие в богослужението и, разбира се, тайнствата на Църквата – от друга.
В първата част на монографията се представят накратко библейски сведения за различни психични заболявания и тяхното лечение. Основен акцент в тази част е поставен върху светоотеческото разбиране за психологията, както и върху терапевтичните и лечебни функции на духовната аскетика (монашеска и енорийска). Извършен е анализ на понятията „страст“, „душа и тяло“ според съвременната психология и психиатрия, както и според богословието на св. Отци. Посочени са по-важните пастирско-психологични аспекти в творенията на св. Трима светители – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст, които са важен пример за съвременните християни. Аргументирано са представени видовете психични болести според светоотеческата нозология – лудостта от соматичен (телесен) характер, с демоничен и с духовен произход, както и разбирането за видовете и начините на лечение в историята на светоотеческата терапевтика. (Нозология (от гръцки: νόσος, nosos, „болест“ и λόγος „логос“) е учение за болестите).
Във втората част е направен съпоставителен анализ на грижата за страдащата душа на пастирската психология и енорийското душегрижие, от една страна, и съвременната психотерапия – от друга. Посочени са основните граници, норма и патология според християнската аскетика и светската психология. Много важен момент е извършеният от доц. Янев анализ на задачите на пастира и психотерапевта, както и допирните точки по време на грижата им за страдащите от психични заболявания. Изложено е разбирането за болестта според богословието на Църквата, съществен момент в което е психологично-психиатричният анализ на различните болестни състояния и разстройства и тяхната патология според психологията, както и направеният опит за представяне на пастирския поглед за лечение и подкрепа на болните. Подробно са представени и анализирани основните психични болести като депресия, неврози, неврастения, хистерия, психопатия, психоза и шизофрения, епилепсия, както и основни моменти от душегрижието на духовника при всяка една от тях.
В третата глава на книгата са посочени основните форми и методи на пастирското душегрижие за хората с психични заболявания. Разгледана е ролята на свещениците-терапевти в живота и лечебницата на Църквата, тяхната подготовка – богословска, психологична, психиатрична и психотерапевтична. Много важно място в лечението и обгрижването на хората с психични заболявания, според автора, има изповедта и духовното ръководство, и затова именно те са подробно представени в тази част. Посочени са приликите и разликите между християнската психотерапевтична грижа и психоанализата. Важна част в тази глава заема исихазмът като терапевтична практика в душегрижието на Църквата, както и суицидните действия в случаите на хора с ментални заболявания. Посочени са основните причини за самоубийствените помисли и действия и особено връзката им с психическите болестни състояния, както и грижата на духовника за хората, извършвали опити за суицидни действия, и превантивните мерки за предотвратяването им. Не на последно място е представена грижата на духовника за роднините на психичноболните, които често са пренебрегвани от обществото и от енорията.
Авторът смята, че е необходимо да бъдат поставени ясни граници, както и да бъдат посочени пресечните точки между пастирската психология, от една страна, и светската психология, психиатрия и психотерапия от друга. Първата има за цел да възсъедини целостта на душата, като върне нейния взор към Всеподателя Бога, каквато е ясната цел на християнския живот, а втората чрез фармацевтични и терапевтични средства, да освободи напрежението в душата на човека.
Доц. Янев сочи, че за да извършва нормално и ползотворно своята дейност, особено що се отнася до психичните заболявания, духовникът е длъжен да познава тези болестни състояния и да е запознат със средствата и методите за тяхното лечение. Обикновено спецификата на съответното заболяване, дава възможните терапевтични средства за неговото лечение. Много важно е пастирът да не се намесва в работата на специалиста по психично здраве, напротив, когато вижда, че енориашът му има нужда от специална грижа, своевременно да го насочи към специалист (по възможност вярващ християнин). Същевременно този специалист не трябва да възприема себе си като духовник и да решава религиозните проблеми на болния, а за тяхното решаване да го изпраща при свещенослужител.
Книгата можете да намерите в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, пл. „Св. Неделя“ 19, и в столичния храм „Св. Николай Софийски“ на ул. „Пиротска“ 74.
Източници: Софийска митрополия и Двери бг
