Меню Затваряне

Палмова неделя (Цветница)

“Вашата кротост да бъде известна на всички човеци” Митрополит Иоил

Митрополит Иоил

Послание до филипяни 4:4-9

Братя радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо. Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, – и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса. Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, – само за него мислете. Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, – и Бог на мира ще бъде с вас.

“Вашата кротост да бъде известна на всички човеци”

Всяка добродетел е добра, но това особено важи за снизходителността и кротостта. Затова, когато се обръщаме към Бога, Го молим да бъде снизходителен към Своите раби.

“Постъпи с нас по Твоята снизходителност”, казваме в една от молитвите на вечерното богослужение. И в днешното апостолско четиво свети апостол Павел ни съветва да проявяваме снизхождение към другите: “Вашата кротост (в синодалния превод, бел. пр.) да бъде известна на всички човеци”. Нека кажем малко повече за тази добродетел.

Снизхождение (έπιείκεια) е дума, известна и в Древна Гърция, която първоначално обозначава правилното и достойно поведение на хората един към друг. Освен това означава сдържаност и благост при раздаването на правосъдие. Произлиза от глагола εϊκω, което означава “отстъпвам” и изразявам извисяване над закона и като цяло благост и доброта в отношението си към ближния.

Снизходителността не е слабост. Обикновено хората се държат твърдо към околните, защото мислят, че така ще се наложат. Напротив, в духовния живот снизходителността, търпимостта е отваряне на човека към другите въз основа на есхатологичното снизхождение на Бога към хората. Както по време на нашата смърт или по време на Второто Пришествие всички вярващи искаме Бог да бъде снизходителен към нас и да не ни съди строго, така и ние трябва да сме снизходителни към другите. “Защото Ти, Господи, си благ и милосърден и многомилостив към всички, които Те призовават”, тоест ние молим Бога да бъде благ, снизходителен, изпълнен с човеколюбие и милост към всички, които Го призовават. Тези добродетели показват, че сме хора. Те ни различават от зверовете, те ни дават възможността да се сравняваме с ангелите.

Снизходителността преодолява човешката природа. Тя е по-бляскава одежда от всяко облекло. Човекът става дете на Бога. Бог дарява безрезервно Своите блага на всички и не разделя хората на лоши и добри. Слънцето изгрява за всички и вали дъжд за праведни неправедни (Мат. 5:45). Снизходителният е извисен човек, защото притежава великодушие и възвишена мисъл. Проявява голяма душевна сила, затова тази добродетел е причината за много блага.

Вход Господен в Йерусалим” на о. Андрей Давидов (енкаустика)

Нека дадем няколко примера. Първият и най-голям пример е Христос. Виждаме го изпълнен със снизхождение и кротост пред грешниците, но и пред тези, които Го разпъват и хулят. Когато останалите презирали грешниците, като митарите и другите стигматизирани хора, Той се отнасял към тях с доброта и не се колебаел да влезе в домовете им, за да ги спаси. Към греха бил строг, но към грешниците снизходителен, затова го наричали “приятел на митари и грешници” (Лук. 7:34). Нека се върнем по-назад. Спомнете си, когато Адам паднал в грях, как се отнесъл Бог към него? Не му се разгневил, но му говорил като приятел на приятел: “Адаме, где си?” (Бит.3:9). Когато Каин завидял на брат си и треперил, обхванал от скръб, Господ му отговорил благо и снизходително: “Съгреши? Успокой се”[1], тоест “Съгреши, извърши грях, Но сега се успокой и ще видим какво стане”. Бог е снизходителен и благ, когато възпитава и наказва някого. Той дълготърпи и ни наказва по-малко, отколкото заслужаваме. Един от светите отци казва, че дяволът знае какви оръжия използва Христос, за да го победи: “Какви са те? Снизходителност и кротост” [2]. Тези две добродетели са големи.

Ако наистина се стремим към кротостта, ще видим, че тя може много да ни помогне. Първо ще установим една горчива истина, Ние сме много снизходителни и отстъпчиви към себе си и много строги към другите. Оправдаваме своите недостатъци, грехове и грешки, но спрямо другите сме строги и неотстъпчиви. Представяме се за благочестиви и безкомпромисни, но много от нас живеят двойнствен живот. Ако Бог открие нашия живот, близките ни ще се ужасят. Вземете за пример как разговаряме с другите хора. Говорим и постоянно се гневим, ядосваме се, опитваме се с безразсъдна строгост да се наложим, искаме винаги и навсякъде да покажем силата си, да имаме надмощие над всички. Вместо това светите отци на нашата Църква казват: “нека езикът ти произнася думите с мир и кротост”[3], тоест разговаряй с другия човек кротко, мирно и ако си прав, ще се наложиш. Дори в личните разногласия, които имаме с ближния, не бива да се отнасяме към него гневно и жестоко. Винаги със снизходителност и кротост. Ако успеем, ще приличаме на Бога. Амин.

Из “Словото на апостолите”, митрополит на Едеса, Пела и Алмопония Иоил, беседи върху апостолските неделни четива.

————————

[1] Бит. 4:7 (На бълг.език стои тексът: “Ако правиш добро, не подигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехът стои пред вратата: той те влече към себе си, но ти владей над него”. а на гръцки език “Ουκ εάν ορθως προσενέγκης, ορθως δε μη διέλης, ήμαρτες; Hσύχασον, които съдържат липсващите в българския текст думи на Бога към Каин: “Съгреши? Успокой се”, бел. пр.)

[2] Св. Йоан Златоуст, Тълкувание върху свети евангелист Матей, PG58, 715: “(Дяволът) познава характера на царя и знае какви оръжия използва, чрез които бива победен, “Какви са те? Снизходителност и кротост”.

[3] Св. Йоан Златоуст, Огласителни беседи, 4. Е.П.Е, Εκδ. “Το Βυζαντιν”, Θεσσαλονίκη 1987, С.420-422,

Posted in Празнични проповеди, Проповед

Подобни: