Християнство.бг
Четвърт век дели учредяването на Старозагорска епархия и избора на първия канонично избран духовен водач. Предложението за създаване на новата епархия е направено с „Прошение” на християнското население от околиите на Стара Загора, Нова Загора, Казанлък и Чирпан до Първия църковно-народен събор в Цариград[1]. Прошението е представено от избрания от околиите хаджи Господин Славов[2], включен в групата делегати от Търновска епархия[3]. След дебати, продължили седмици, по време на 19-ото заседание на Събора, на 15 април 1871 г. е прочетена Резолюция за обявяването на новата епархия с името „Загорска”, която обхваща „каазите” Стара Загора, Казанлък, Нова Загора и Чирпан, а за бъдещия митрополит е определено името „Загорски”[4].
На 14 юли ст. ст. (26 юни, н. ст.), преди 130 години се провежда избор за първия каноничен митрополит на Старозагорска епархия.
Четирима са кандидатите за епископския престол в Стара Загора
Провеждането на избора се ръководи от митрополит Климент Търновски. Предизборната кампания неочаквано е изключително оспорвана. С решение на Българската екзархия от 30 юли 1894 г. Величкият епископ Методий е изпратен за временно управляващ епархията[5],[6]. Възпитаник на авторитетната за времето си Петербургска духовна академия и първи ректор на православната семинария в Цариград, той заварва в Стара Загора една неорганизирана епархия, ведно с всевъзможни трудности пред клира и в условията на остри политически борби. Решително започва с организирането на църковния живот в енориите, инициира създаването на Благотворителния комитет „Йоан Милостиви” и залесяването на Ахмак баир, известен по-късно с името „Аязмото”. Две години по-късно е включен в каталога на кандидатите за Старозагорската митрополитска катедра. Броят им е четирима. За епископската катедра в Стара Загора кандидатства и бившият управляващ епархията епископ Максим, който започва активна агитация за предстоящите избори. Крайно обиден, Величкият епископ Методий пише писмо до секретаря на Светия синод Стефан Костов, в което заявява, че ако до избора епископ Максим не оттегли кандидатурата си, ще напусне епархията и ще се оттегли за частен живот[7]. След отказа на конкурента си от кандидатстване за епископската катедра изпраща гневно писмо до екзарха, в което го обвинява, че е знаел за агитацията на епископ Максим и е допуснал тази неприятна ситуация, която провокира и клира, и миряните[8]. Изпраща и две писма до Светия Синод, в които – също с гневен тон – информира за негативната информация срещу него и заявява, че си подава оставката като временно управляващ епархията[9].
Църковният спор ескалира и след разменени писма и заплахи, епископ Максим оттегля своята кандидатура. „Обстоятелствата се промениха”, се посочва в ново писмо до Светия Синод на Величкия епископ Методий, който също оттегля оставката си[10].
За вота, насрочен на днешния ден, са избрани 30 епархиоти, които трябва да дадат своя глас за Брегалнишкия епископ Антим, за Левкийския епископ Гервасий и за Величкия епископ Методий[11]. Категорична подкрепа от 30 гласа получава Величкият епископ Методий, а опонентите му – по 16 и 14 гласа. Комисията с председател митрополит Климент Търновски обявява, че избора печелят Величкият епископ Методий и Брегалнишкият епископ Антим.[12]
На 23 юли 1896 г. в Екзархийския дом в Ортакьой в Цариград за каноничен митрополит на Старозагорска епархия е избран епископ Методий. Същият ден екзархът утвърждава избора[13].
Свидетелствата на архивите
Архивите свидетелстват, че през първите десетилетия от учредяването на Старозагорска епархия, трима са духовните водачи, които я ръководят. Първият е героят на църковната борба митрополит Иларион Макариополски, който управлява своето паство от двете страни на Балкана до смъртта си през 1875 г.[14] През 1886 г. Българската екзархия в Цариград определя за временно управляващ Старозагорска епархия архимандрит Максим, бъдещ Скопски и Пловдивски митрополит[15], а от 1891 г. до 1892 г. – епископ Гервасий Левкийски[16]. Нито един от двамата не успява да организира епархийската администрация. Срещу митрополит Максим има и протести от низвергнати духовници заради нарушения на Екзархийския устав[17]. В Стара Загора „той среща непреодолими спънки и мъчнотии“, както пише Видинският митрополит Неофит.[18] Против откриването на епархията са били не само частни лица, но и самото правителство.
В официалните писма до Екзарха и държавната власт през този период се използва титула „Старозагорска митрополия”[19], а не приетото на Първия църковно-народен събор име – „Загорска”.
Политическите промени и църковната уредба
Политическите битки в Княжество България бавят църковната уредба. След оставката на премиера Стефан Стамболов, през май 1894 г. е съставен нов кабинет начело с д-р Константин Стоилов, който демонстрира положително отношение към Българската православна църква. Добронамерен към православния клир е и княз Фердинанд I. Новата политическа ситуация става повод за възстановяване на дебата за цялостна промяна на Екзархийския устав. В заседанието си на 17 юни 1894 г. Светият Синод решава да поднови усилията си за обявяване на самостоятелна Старозагорска епархия. За временно управляващ е определен хиротонисаният за епископ същата пролет Методий Велички[20].
Осмото народно събрание на заседанията си на 12 и 24 декември 1894 г. приема без изменения проекта за Екзархийски устав.
Новината за устройството на Старозагорска епархия пристига чрез телеграфа на 3 януари 1895 г., а не с официално писмо. В текста е посочено, че с решение на Народното събрание от 19-20 декември 1894 г. Старозагорската епархия се състои от наместничества в Казанлък, Чирпан, Нова Загора и Харманли[21]. Вестта е изпратена лично от Григор Начович, министър на външните работи и вероизповеданията. Негова е идеята министерството да поеме и духовните дела в Княжеството. Величкият епископ Методий и Начович, консерватор и защитник на християнските ценности, се познават от Учредителното събрание на Българската екзархия в Цариград. С указ № 1 от 13 ян. 1895 г. княз Фердинанд утвърждава новия Екзархийски устав, публикуван в „Държавен вестник” от 7 февр. 1895 г. Така, 24 години след учредяването ѝ, Старозагорска епархия вече е обособена като самостоятелна църковна територия в диоцеза на Българската православна църква.
На бъдещия Старозагорски митрополит Методий се пада тежката задача да стане духовен водач на Старозагорска епархия и да организира религиозната, просветната и социалната дейност. Епархията е първата в Княжество България, в която привържениците на Маркс и Енгелс бързо нарастват, на нейна територия през 1891 г. е учредена Българската социалдемократическа партия, а в епископския център се създават първите дружества на учители-атеисти.
Вместо заключение, ще предложа на вниманието ви думи на автора на „История Славянобългарска”:
„Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш често да прочиташ за тях, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш твърде невеж и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданската история. И не по-малко ще се срамуваш, когато нищо не можеш да отговориш за тях…” (Паисий Хилендарски).
[1] Първият църковно-народен събор продължава от 23 февруари до 24 юли 1871 г. в Цариград.
[2] Хаджи Господин Славов (1811-1893) е търговец, църковен настоятел и първи официално избран кмет на Стара Загора.
[4] Славов, х. Господин. Хронологическо описание на по-важните и забележителни събития в град Стара Загора в черковно, училищно и общонационално отношение в XIX век , Стара Загора, 2008, с. 166.
[5] Темелски, Христо. Кондика на Светия Синод, с. 53. Темелски, Христо. Екзарх Йосиф и митрополит Методий Кусев. Заветът на митрополит Методий Кусев, С., 1998, с. 95.
[6] По волята на Екзарх Йосиф I, на 12 юни 1894 г. архимандрит Методий е хиротонисан в епископски сан с титлата „Велички”. Така му се отрежда да бъде достоен последовател и на първия свещенослужител на български език в Македония – свети Климент Охридски, който е бил епископ Велички и основател на първия европейски университет.
[7] ЦДА, ф. 1318к, оп.1, а.е. 4392, л.1.
[8] ЦДА, ф. 420к, оп.2, а.е. 1432, л. 4.
[9] Пак там, л. 1.
[10] Виж подробно: Кьосева, Цветана, Александров, Недьо. С Христос и Македония в сърцето, С., 2008, с. 63-64.
[11] Народен отзив, бр. 3, 24 юли 1896, с. 6.
[12] Пак там.
[13] Кондика на Светия синод, с. 63; Темелски, Христо. Екзарх Йосиф и митрополит Методий Кусев. Заветът на митрополит Методий Кусев, С., 1998, с. 95.
[14] Виж: Бонева, Вера. Дълг и чест. С., 2022.
[15] ДА – Стара Загора, ф. 407к, оп. 1, а.е. 3, с. 1-2.
[16] Петков, Петко. Българската православна църква и държавната власт в Княжество/Царство България, 1878-1912. Велико Търново, с. 369.
[17] Максим, Пловдивски митрополит. Автобиография. Пловдив, 1930, с. 37.
[18] Църковен вестник, бр. 6, 1931 г., стр. 62.
[19] Пак там, с. 515.
[20] ЦДА, ф. 246к, оп. 1, а.е. 94, л. 55-56; 74-75.
