Ренета Трифонова
Екип от археолози откри пет хляба, за които се предполага, че са приготвени за евхаристия, на повече от 1300 години, единият от които съдържа изображение на Иисус Христос, при разкопки в района на Топрактепе, близо до древния град Ейренополис („Градът на мира“) в днешната турска провинция Караман, Южна Турция. Мястото е било важен римски и византийски център в историческата област Анатолия.
Хлябовете, изпечени от ечемично брашно, се датират от VI–VIII век сл. Хр. и са се запазили изключително добре благодарение на процеса на въглеризация – органичният материал е бил изложен на висока температура при липса на кислород, което е позволило да се съхранят формата и релефните украси. Според археолозите това са най-добре запазените образци от подобен тип, откривани досега в Анатолия.
Един от хлябовете носи изключително редкия релефен образ на Христос в ролята на сеяч – символ, който изразява връзката между духовността, плодородието и човешкия труд. До изображението е изписан гръцкият текст: „Μετὰ χάριτος τῷ εὐλογημένῳ Ἰησοῦ“ – „С благодарност към Благословения Иисус“. Другите питки носят отпечатъци на гръцки и малтийски кръстове и според специалистите вероятно са били използвани по време на литургия, може би като евхаристийни хлябове (просфори).
Професор Джовани Коламати, историк от Центъра за университетски изследвания „Сан Пабло“ в университета в Мадрид коментира, че откритието е от изключително значение, тъй като „средновековният период е епоха с ограничени данни и подобни находки ни дават ценен поглед към ежедневната религиозност на обикновените хора“. Той отбелязва още, че в периода до XI век литургичните практики не са били напълно уеднаквени: „Всеки епископ е имал своя автономия и не знаем как точно са се извършвали богослуженията по места. Затова подобна находка е уникална – тя идва от провинциален град, извън големите религиозни центрове на империята.“
Според официалното изявление на управлението на Караман изобразената фигура представлява „Иисус Сеячът“ или „Иисус Земеделецът“ – ранен иконографски вариант, изобразяващ Христос като сеяча от евангелската притча, различен от класическия Христос Пантократор, изобразяван във величествена поза с Евангелието в ръка. Експертите смятат, че това отразява символиката на плодородието и труда, дълбоко вкоренена в християнската духовност през този период.
Проф. Коламати добавя, че откритието може да разкрие следи от „по-локален, народен култ към Христос – вяра, произлизаща не от елита, а от земеделците и селяните, които са изразявали религиозността си чрез труда и храната“.
Разкопките се извършват под ръководството на Музея в Караман и турското Министерство на културата и туризма. Изследователите продължават анализа на хлябовете с цел да установят състава им, метода на изпичане и точния им обреден контекст. Предвижда се резултатите да бъдат публикувани в списанието Anatolian Archaeology Review.
Източници: Catholic News Agency; ACI Prensa; KaramanValiligi; Türkiye Today
