Покров Богородичен

Прот. Александър Шмеман

Есенният празник, празникът на Покрова на Божията Майка, е станал особено любим у нас, макар да не е възникнал в Русия, а в Константинопол и – колкото и странно да би ни се сторило това днес – е възникнал като победа на Византийската империя над нашите предци, обсадили някога столичния град. Според Преданието в дните на обсадата някои от молещите се в храма виждат Божията Майка, държаща покров над Константинопол и молеща се за него. И както се е случвало неведнъж в историята, едно местно събитие, ограничено от местни обстоятелства, като че ли надраства себе си, разширява се до вселенски размери и придобива вселенско значение. Историческата връзка в събитията е отдавна забравена, забравени са също и конкретните обстоятелства, но образът на Мария – покриваща, защитаваща и утешаваща своите попаднали в беда деца – е останал.

И този празник се превръща в сърцевина на възприемането на Мария като Майка – Майката, която на Кръста осиновява цялото човечество, която като Майка приема в сърцето си всички наши печали, всички страдания и цялата неудържима болка на земното ни съществуване. „И на сама тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“¹Лук. 2:35.. Тези мисли на праведния старец Симеон, изречени в деня, когато тя въвежда в храма своя Младенец, за да Го посвети на Бога, дълбоко проникват в душите на вярващите. Майката на Иисус Христос, приела цялата болка на страданието и жалостта при Кръста на своя Син, се превръща като че ли в дар за нас, хората, в дар на майчинската любов, на майчината жалост и майчиното състрадание…

И хората векове наред продължават да усещат и да виждат с духовния си взор Богородичния Покров, разгърнат над света, продължават да му се радват и да намират в него помощ и утешение. „Днес ние, благоверните люде, светло празнуваме, осенявани от твоето явяване, Майко Божия…²“Начало на тропара на празника Покров Богородичен, гл. 4 (бел. прев.). Удостоилият се пък с видението на този Покров, юродивият и нищ Андрей, разказва, че е видял как Божията Майка плаче за света и коленопреклонно се моли за него. Самата Господарка и Царицата на света, плачеща за света…

Много столетия по-късно на въпроса за смисъла на тези сълзи отговаря в своя проповед за празника Покров Богородичен великият руски философ и богослов отец Сергий Булгаков, който в младостта си изоставя християнската вяра, за да се увлече от марксизма, но по-късно се връща в бащиния дом и в страшните размирни години на отстъпление от вярата на милиони хора става свидетел на религиозното призвание на своя народ. Отец Сергий пише: „… Богородица се е молила със сълзи не само преди хиляда години. Тя прави това и днес, както го е правила винаги и навсякъде и както ще го прави до края на света. Нейният Покров се простира не само над присъствалите тогава, но и над нас, грешните, и ни осенява и спасява, макар и да нямаме очи, достойни да го видят. Божията Майка е посредник между земята и небето, ходатайка за света, която възнася молитви към престола на Божията слава. Тя е любов и милосърдие, милост и жалост, прошка и застъпване. Тя не съди, а жали всички. Тя не е истината на съда и не е съд на истината, а майчинско покровителство. И на Страшния съд тя продължава да моли Праведния Съдия за опрощаване на греховете ни. Тя е ранима от греховете на света и скърбите на света раняват вселюбящото й сърце; на злобата и греха тя отговаря само с любов и сълзи, ножове и сега пронизват нейното сърце. Божията Майка плаче за света. Каква е тази тайна? Самият свят плаче за себе си и нейните сълзи. Страданията и скърбите на света са нейни печали, а неговите ридания – нейни сълзи… Тя е Майка! Тя е сърце. Тя е земя неразорана… Ако очите на хората виждаха нейната Богомайчинска светлина в света, те биха знаели тайнствено извършващото се преображение на този свят. Ако виждаха сълзите й, жестоките сърца щяха да потреперят и да се разтопят. Защото не може да съществува сърце, което да е толкова вкаменяло, че да не се разтопи пред тази насочена към него милосърдна любов. На злобата – любов, на греха – сълзи, на хулата – прощение, на враждата – благословение“.

Нататък о. Сергий продължава: „Светът ще е оставен в своите скърби и човекът не е сам в своята печал. Майчиното сърце е ранявано и раздирано. Заедно с нас плаче и Божията Майка. Нека знаем чие сърце раняват греховете ни, с чии сълзи са умивани нашите падения… Руската земя възлюби деня на Покрова на Божията Майка, явен в далечния Константинопол. Но не там, а в далечната полунощна страна, започнаха да възпяват и да облажават осеняването на света от Божията Майка. Нашият народ се преклони с душата си пред това дивно явление. По цялата ни земя се въздигнаха храмове в името на Покрова на Божията Майка. Преклонихме коленете на своите сърца заедно с коленопреклонно молещата се Богородица. И сега, във великата своя скръб, народът ни се осенява с нейния Покров. Нима й сега, в беди и скърби, тя не чува стоновете и въздишките, нима не обръща внимание на плача и риданията?

Вярваме и знаем, че и днес тя, милосърдната, предстои в молитва и в плач за руските неволи. Но чуват ли сърцата ни нейния плач? Познаваме ли нейната молитва и утешение? Знаем ли за нейния Покров над земята ни? Ние слушаме и знаем само тогава, когато молитвено скланяме глави пред Пречистата. Тя не е оставила нашата земя, макар и да е допуснала в нея сатанинските изпитания“³Авторът не посочва източника на този дълъг цитат. Част от проповедите на отец Сергий Булгаков (1871-1944) са отпечатани в изданието Радость церковная (Париж, 1938) (бел. прев.)..

Тази си проповед о. Сергий Булгаков произнася в самото начало на безбожното антирелигиозно бесовство по нашите земи. Но думите му остават да важат с пълна сила и сега. Защото каквито и нови форми да придобива тази борба, в същността си тя остава борба за управляване на човешките сърца, за спечелване на човешкия свободен избор, при това спечелване на избора не само на отделни човешки сърца, но и на сърцата на цели народи – това е борба за техния избор и тяхната вярност.

„Радвай се, радост наша! Покрий ни от всяко зло със светия си Покров!“⁴Припев на първия кондак и на всички икоси от последованието на Акатиста на празника Покров Богородичен (бел. прев.).. Било е време, когато от този порив на похвала и радост от тази молба за помощ, за защита и утешение се е определяла и нашата духовна съдба. И колкото и да са били греховете и паденията, колкото и страшна да е била тъмнината на този живот, сияещият образ на Божията Майка – Застъпница, Утешение и Покров за света е бил винаги с нас, над нас, вътре в нас… Празникът на Богородичния Покров отново и отново ни зове да се завърнем към нея, и в това завръщане е и нашето изцеление, и нашето възраждане.

———-

Превод: Борис Маринов

Източник: Протойерей Александър Шмеман „Неделни статии и беседи“, София, Комунитас, 2014.

• 1
  Лук. 2:35.
• 2
  “Начало на тропара на празника Покров Богородичен, гл. 4 (бел. прев.).
• 3
  Авторът не посочва източника на този дълъг цитат. Част от проповедите на отец Сергий Булгаков (1871-1944) са отпечатани в изданието Радость церковная (Париж, 1938) (бел. прев.).
• 4
  Припев на първия кондак и на всички икоси от последованието на Акатиста на празника Покров Богородичен (бел. прев.).