Християнство.бг
Архим. Никанор (Мишков)
На днешния ден преди 20 години прекрачих прага на Църногорския манастир, за да постъпя като послушник.
Бях го избрал заради познанството си от по-рано с игумена отец Евгений, монашеския ред и отдалечеността на мястото, както и това, че обителта бе в окаяно състояние. Посрещнаха ме сегашните манастирски братя Адриан (като монах) и Иларион (тогава още послушник Кирил).
Началото беше наистина трудно – едно глухо и порутено място без електричество и без каквито и да са приходи. Всичко, което ни беше нужно за живот, трябваше да си изработваме сами с двете си ръце. Отвън понякога ни докарваха единствено брашно, олио и захар. Имахме градини и животни.
Въпреки тежките условия за живот, изискващи всекидневен подвиг, игуменът беше строг и суров човек и държеше на пълното самоотречение и послушание, неукоснително1Без прекъсване (бел. ред.). изпълнение на килийното правило и четене на духовна литература – щях да добавя „в свободното време“, но такова нямаше. Аз успях да изкарам тринадесет години такова послушание, докато с отец Евгений не се разделихме по един неприятен начин.
Много хора минаха през манастира през тези години – едни идваха вече като духовници, други постъпваха като послушници. От „старото време“ днес останаха само монасите Адриан и Иларион, в известна степен и йеромонах Захарий помни трудностите. Мнозина не устояха в този път, а някои днес монашестват в други свети обители.
Никога, дори и в най-смелите си мечти (всъщност аз не мечтая, но нали такъв е израза), не съм си представял, че е възможно манастирът да се преобрази по този начин. Не знам дали е „за добро“, но ако не бяха ремонтите, днес едва ли щеше да бъде обитаем.
Едно от големите Божии благодеяния към мен беше срещата ми – благодарение на еп. Поликарп – със забележителния старец на братството на Герасимеите от светогорския скит Малката св. Анна монах Спиридон и неговия духовен събрат стареца на келията Милопотамос монах Епифаний. Много неща научих от тях и още се уча – дори от спомените! Те и двамата много обичаха Църногорския манастир и някак предадоха тази любов и на други светогорски отци и псалти.
Доста години бях зилот и като такъв постъпих в манастира. Мисля си, че без тази свръхревност и желание за отдалечаване от всичко мирско, нямаше да намеря този манастир и да остана в него. А пък с времето идва и духовното помъдряване и „сдобряването“ с Църквата.
Не бих могъл да изразя чувствата, които изпитвам при спомена за изминалите години. Но са топли.
Повече снимки вижте на профила на архим. Никанор (тук).
- 1Без прекъсване (бел. ред.).
