33 години от убийството на отец Александър Мен

Слава Янакиева

Не само в светските дела комунистите и агентурата не позволиха да поникне нищо ново и автентично. В църковните също. Говоря и за България, но най-вече за РФ. От 70-те години насетне в СССР започва едно дисидентско обновяване на християнството. Нелегално, естествено. Тайно. Самиздатско. Гонено и затова много толерантно към различните деноминации – нали всички бяха преследвани и репресирани от комунистическата власт. Те се събираха, мисионерстваха, издаваха книгите си, изнасяйки тайно зад граница ръкописи. На Запад им помагаха от ССЦ, от „Жизнь с Богом“, от YMCA Press.

Но службите не можеха да позволят след промените тези християни да заквасят църквата. Тя им беше нужна послушна и полезна като инструмент за доктринално внедряване. И така онези, на чиито плещи се крепеше живата вяра, които рискуваха живота си, свободата си, семействата си, но множаха стадото Христово – се оказаха изхвърлени от коловоза на РПЦ. Постепенно – не веднага. Бяха обявени за „кривоверни“, за „икуменисти“, за „модернисти“. Някои от тях наистина не издържаха и напуснаха йерархията на уродливото наследство на тоталитаризма.

А то продължи да бълва чудовища и да колаборира с властта в кървавите й дела, компрометирайки докрай не просто Православието, но и всяко християнство, че и всяка вяра.

Защо пиша това днес? Защото днес се навършват 33 години от убийството на отец Александър Мен, съсечен с брадва на път към храма. Той именно беше сред най-светлите имена на онзи „квас“, който можеше да оживи руската църква, но който се стопи, защото никой не очисти нощвите.

Царство му небесно.

———-

Източник: Форум на Християнство.бг