Ренета ТрифоноваПрот. Фьоодор Бородин
До излизането на инструкциите на патриарха във връзка с разпространението на коронавируса, на председателите на храмове беше предложено да подпишат предписанието на главния санитарен лекар на Москва, в което изискванията към извършването на тайнствата бяха по-строги, но тяхното неизпълнение грозеше затваряне на храмовете. Но след дълги преговори и разработки на правилата, в социалните мрежи започна вълна от осъждане на свещениците и обвинения към тях в маловерие.
В много страни днес храмовете са затворени, в това число и православните. В някои страни, като например в Кипър, решението за (не)провеждането на богослужението се взема от архиерея. Но ежедневно чуваме за това, че в цели страни се затварят храмове – ту в една страна, ту в друга. Очевидно е, че тези страни, в които храмовете са затворени, те се използват само за частна молитва. В тях обаче не се извършва главното тайнство – Евхаристията. И по-точно, Евхаристията се извършва при закрити двери и епископите, свещениците и дяконите могат да се причастяват, но не и верните, т.е. миряните.
Този вариант е бил предложен на ръководството и на нашата Църква. И повтарям, то не беше поставено пред въпроса за собственото си причастяване, повтарям – епископите, започвайки с патриарха и цялото духовенство, при тази забрана имат възможност да се причастяват с Тялото и Кръвта Христови. Забраната засяга именно миряните. А по-голямата част от тях свикнаха през Великия пост да се причастяват дори по-често от обичайното. Заради това, за да имаме възможност все пак да причастяваме миряните, доколкото знам, са били проведени доста дълги преговори и е била постигната договореност за някои мерки, които доведоха до инструкциите на Свещ. Синод.
Преди излизането на тези инструкции на мен като предстоятел ми беше донесено в храма за подпис именно това предписание на главния санитарен лекар на Москва. И изискванията бяха още по-строги, в това число беше и изискването за причастяване с еднократни лъжички. А наказанието според стария закон позволяваше в случай на неизпълнение на изискванията, да бъде затворен всеки обект, в това число и нашия храм, за 90 дни, т.е. за 3 месеца. На фона на тези жестоки мерки под заплахата от затваряне на храмовете, всякакви компромиси са ценни, още повече тези, които не засягат съществуването на вярата ни, и които не са нито догматически, нито канонически отстъпления. Освен това, в това постановление има указание, че подобна практика е имало по време на епидемии в древната Църква.
И ето, че след дълги преговори, които проведе свещеноначалието именно заради миряните, в социалните мрежи се понесе цунами от осъждане в маловерие. При това всеки йерарх в своето време като редовен свещенослужител е причастявал всички – в това число и в болниците за туберколозни – а след това е потребявал св. Дарове.
Осъждането на свещеноначалието заради това, че то заради теб е направило компромиси, показва че сме научили малко по време на нашия църковен живот. Разказвали са ми как са причастявали хората в болниците по времето на Хрушчов. Идва свещеникът с костюм и вратовръзка, като сакото е осветено предварително като фелон, а връзката – като епитрахил. Дава подкуп на медицинската сестра (т.е. извършва грях, за да се обърне тя и да не гледа) и казва, че е донесъл домашно лекарство, имайки предвид, че това е Лекарство за безсмъртие, както го наричат светите Отци. Какъв ли би бил днес взривът от осъждане по адрес на тези свещеници от нашите зилоти, живеейки в това време: „Как са посмели, как са могли!“
Разбираемо е, че сега времето е съвсем друго и ситуацията е кардинално различна. Много е жалко, когато хората, които не са от вчера в храма, а вече от 20 или 35 години, си позволяват да хвърлят камъни и да обвиняват свещеноначалието в маловерие. Хората са така упоени от своята праведност, че не забелязаха тяхната истинска пастирска постъпка.
Осъждащите се съревновават в праведността и силата на вярата си, но това е буквално да изискваш от Бога чудо. Има една известна история, когато на един от Вселенските събори човек, който отстоявал своята гледна точка, поръчал да внесат в храма мъртвец и казал, че неговата вяра е толкова силна, че ще го съживи. И дълго, дълго се молил. Всички чакали, но мъртвецът така си и останал мъртвец.
Между другото, еднократните чашки за запивката мисля, че ще останат и след като мине карантината. И това е добре.
Превод: Ренета Трифонова
Източник: www.pravmir.ru
