Християнство.бг
На днешния ден се навършват точно 800 години от смъртта (transitus, т.е. преминаването от земния към вечния живот) на св. Франциск от Асизи, един от най-почитаните и влиятелни светци в историята на Католическата църква. Човек, оставил необятно духовно наследство и радикално послание за любов към цялото Божие творение, които отекват с особена сила и в наши дни.
Поразителна е актуалността на примера на св. Франциск осем столетия след неговото успение. В свят, в който стремежът към притежание се е превърнал в основен спътник на мнозина – както тогава, така и днес – отказът на бедняка от Асизи да издигне богатството в култ звучи невероятно, почти абсурдно. Самият Франциск съзнателно се отказва от наследството на своето семейство и доброволно избира живот в материална нищета. След своето религиозно обръщане той полага всекидневни усилия да превърне Евангелието от слово в действителен начин на живот. Именно в радикалното следване на Христос Франциск открива онова неизчерпаемо духовно богатство, пред което бледнеят всички земни блага. Животът му е възможно най-яркото свидетелство, че истинското богатство на човека се крие в състоянието на неговото сърце, а не в робството на материализма. Това е избор, който както в онези времена, така и в наши дни е извънредно труден – избор на Словото пред славата, на благодатта пред благополучието.
Усещането за братство с всяко Божие творение формира гръбнака на францисканската духовност. През целия си земен път Франциск се грижи за бедните и не подминава нуждаещите се, макар самият той да не притежава повече от тях. Той вижда в онези, които обществото е отхвърлило, образа на Самия жив Бог. Франциск подава ръка на прокажените и целува един от тях, достигайки до красотата на човешката душа там, където другите не смеят да преминат отвъд повърхността. Отказът да живее в първо лице единствено число в името на безмерната любов е константа в битието на св. Франциск – дори когато това означава присмех, отхвърляне и унижение. Тъкмо това безусловно себеотдаване разкрива Франциск като христоподобен – уподобяване, затвърдено чрез великото знамение на стигматите, когато той става първият исторически засвидетелстван човек, наследил Христовите рани.
Отците францисканци често припомнят в своите проповеди думите на св. Франциск, засвидетелствани от Тома от Челано: „Нека започнем, братя, да служим на Господа Бога, защото досега сме направили малко или нищо.“ Дори в самия край на своя живот, когато има зад гърба си дълги години на активно служение, безусловна помощ за изпадналите в нужда и основаването на братство, Франциск от Асизи е далеч от мисълта, че той и неговата общност са постигнали духовно съвършенство. Напротив – в сърцевината на думите му стои разбирането, че да следваш Евангелието е въпрос на всекидневни усилия. Нито обръщането към вярата, нито очистването на сърцето и душата, нито дори светостта представляват еднократен акт, постигнат веднъж завинаги. Те не се случват от днес за утре. Те очертават дълъг път, изпълнен с изпитания, човешки слабости и съмнения. И понякога – с тежки падания. Но именно в изправянето и в намирането на сили да продължиш по този път се разкрива по особено силен начин действието на Божията благодат – онзи безценен дар, извиращ от неугасващата любов на Бога към човека, за която смиреният брат от Асизи свидетелства с целия си земен живот.
Ето защо днешният ден има особена духовна стойност за всички католици – но най-вече за многобройното францисканско семейство, разпространено по целия свят. Днешният ден ни напомня, че дори осем века по-късно св. Франциск продължава да бъде ярък пример за духовно изцеление и призив за завръщане към истински значимото. Пример, от който нашето съвремие има болезнена необходимост.
Св. Франциск от Асизи, моли Бога за нас!
Д-р Евлоги Станчев е историк и главен асистент в Института за балканистика с център по тракология към БАН. Научните му интереси са свързани с историята на религиите, политическите идеи, идентичностите и националнообразуващите процеси в Евразия и на Балканите. Автор е на научни изследвания върху историята на Русия и мюсюлманските общности в Евразия.
Д-р Станчев изследва и историята на политическите идеологии и религиите – области, в които историческият контекст, колективната памет и човешката идентичност се преплитат по особено сложен начин.
В своите изследвания той се стреми да разглежда историята не само като свидетелство за миналото, но и като възможност да разберем по-дълбоко човека, неговата вяра, общност и духовен път.
Още за автора вижте на: Евлоги Станчев Архиви • Християнство.бг
