Свети Ботолф – един от най-влиятелните мисионери на VII век

Проф. Кенет Кийнън

Свети Ботолф – почитан като един от най-влиятелните мисионери на VII век – основава манастир през 654 г. Според преданието той води сравнително спокоен живот и умира около 680 г. Неговият празник се отбелязва и днес на 17 юни в Брентууд, Нотингам и Нортхамптън.

Истинският живот на свети Ботолф е обвит в загадки и противоречия. Надявам се този кратък и неизбежно непълен разказ за неговия живот и епоха да даде известна представа за Англия през VII век и по-специално за личността на Ботолф – човек, свещеник, игумен и светец.

Фактът, че повече от седемдесет църкви, както и пет града и села, носят името на свети Ботолф, свидетелства за неговото значение като един от най-видните мисионери на VII век. Той е сред първите разпространители на Бенедиктинското правило в Англия, а множество крале и висши църковни дейци посещавали неговия манастир, за да слушат проповедите и наставленията му. След смъртта му на паметта и мощите му били оказвани различни почести.

В историческите извори многократно се споменава основаването на манастира в Икенхо през 654 г. и разрушаването му през 870 г., но сведенията за тези събития са оскъдни и често противоречиви. Много автори без достатъчна критичност са възприемали предположенията на своите предшественици и са приемали, че Икенхо се е намирал в Линкълншир. Не съществуват убедителни доказателства в подкрепа на традицията, свързваща мястото с Бостън („Камъкът на Ботолф“), нито на твърдението, че Уиканфорд – предградие на Линкълн – е бил Икенхо. По-вероятно е то да се е намирало по̀ на юг, в пределите на Кралството Източна Англия.

Църквите, посветени на свети Ботолф, са разпространени от Източна Англия на запад до Уорикшир, на север през Линкълншир до Йоркшир и на юг през Есекс и Лондон до Кент и Съсекс. Някои от тях са свързани с неговото лично присъствие, други — с почитането на неговите мощи, а трети – с различни прояви на бенедиктинско влияние и съперничество.

Съществуват сериозни основания Икенхо да бъде отъждествяван със селището Икен в Съфолк. Разрешението за построяването на манастира било дадено от владетел на Източна Англия, чиято власт през 654 г. едва ли би се простирала до Линкълншир. В една проповед на свети Кеолфрид, в която се споменава животът на Ботолф, изрично се говори за източните англи (Angli Orientales). Освен това Икенхо е разрушен през 870 г. във връзка със събитията около мъченическата смърт на свети Едмунд, който също загива в Съфолк. Това дава основание да се предположи, че и Икенхо се е намирал в същата област.

Под 654 г. Англосаксонската хроника отбелязва, че Ботолф започнал да „изгражда от дърво“ своя манастир в Икенхо. Терминът timber в случая обозначава изграждането на трайна дървена постройка, а не на временна конструкция от плет и кал.

Този въпрос има значение и за по-късните биографи, занимавали се с краткото управление на Етелхере. Ботолф е роден в Източна Англия и впоследствие заминава за Германия, за да изучава Свещеното писание, придружен от своя брат Адулф. Двамата приемат монашество, а по-късно Адулф е ръкоположен за епископ.

След завръщането си в Англия Ботолф става духовник на женски манастир, в който пребивавали и получавали образование две от сестрите на Етелмунд, крал на Южните англи. След продължителни преговори Етелхере (654 г.) и Етелмунд (654–657 г.) му предоставили земя за основаване на манастир. Ботолф обаче предпочел да получи необработена и ненаселена местност, където да изгради своята монашеска общност.

Свети Ботолф основал монашеска общност в Икенхо, устроена според Бенедиктинското правило и бенедиктинския начин на живот. Според преданието през първите двадесет години от съществуването на манастира той предприел две значими пътувания.

Първото било до река Темза, където построил църква в чест на свети Мартин. И по този въпрос съществуват разногласия относно точното местоположение на храма. Според едни той се намирал на кентския бряг на реката, близо до Нортфлийт, а според други – в Темпсфорд, на река Оуз в Бедфордшир.

Второто пътуване, осъществено тринадесет години след основаването на Икенхо, има още по-голямо значение. То било предприето поради необходимостта от възстановяване след ухапване от змия и довело до построяването на две църкви, посветени съответно на светите апостоли Петър и Павел. Те били издигнати някъде в пределите на Източна Англия, тъй като разрешението за тяхното построяване било дадено от същия владетел, който предоставил земята за манастира в Икенхо.

През 670 г., три години след ръкоположението си в Рипон, свети Кеолфрид посетил манастира и останал там за продължителен период. По време на престоя си той произнесъл редица известни проповеди, вдъхновени от живота, духовния подвиг и примера на свети Ботолф.

Според различни предания свети Ботолф е бил погребван на няколко места. Това вероятно отразява различните етапи от пренасянето на неговите мощи, което впоследствие поражда разнообразни местни традиции относно мястото на неговото погребение и почитане.

Съществуват сведения както за възрастта на свети Ботолф, така и за физическите немощи, които го съпътствали в края на живота му. Някои документи предполагат, че към момента на смъртта си той е бил на повече от шестдесет години. Ако това предположение е вярно, поне двадесет и седем години от ранния му живот остават до голяма степен неизвестни.

Преди завръщането си в Англия през 647 г. Ботолф пребивавал в манастира Фармутие-ан-Бри във Франкия, където се запознал с две от сестрите на крал Етелмунд. Именно на тях вероятно дължал въвеждането си в кралския двор на Източна Англия. Дъщерята на крал Анна – Етелбурга – и неговата доведена дъщеря Саетрид впоследствие станали игуменки във Фармутие. Тъй като обаче в този манастир пребивавали множество принцеси от англосаксонски произход, тяхната самоличност не може да бъде установена с пълна сигурност.

Въпросът за произхода на Ботолф (Ботвулф) остава една от най-трудните и нерешени загадки, свързани с неговия живот и епоха.

Фолкард го определя като de Saxonica gente („от саксонски род“ или „от саксонски произход“), но същевременно отбелязва, че бил особено почитан сред скотите, защото чрез личния си пример въплъщавал онова, което проповядвал. Слешвигският бревиарий обаче предлага различна версия, според която той бил скот, тоест ирландец от кралски произход.

Самото саксонско име Ботвулф не представлява безспорно доказателство за неговия произход, тъй като през епохата имената често претърпявали промени. Така например Маелдуиб – ирландският основател на Малмсбъри — станал известен като Майдулф. По подобен начин едно първоначално келтско име би могло да бъде саксонизирано като Ботвулф, а впоследствие и норманизирано като Ботолф.

Името на свети Ботолф не се среща в Сарановия мисал и не е свързано по какъвто и да било начин със Западна Англия. То обаче присъства в редица календари и мисали (вж. приложението). Празникът на свети Ботолф продължил да се отбелязва в Шотландия чак до началото на XIV век.

Древни ръкописи и бревиарии свързват свети Ботолф с различни и често противоречиви исторически контексти и времена. Олаф Ворм от Копенхагенската академия, през XVI век, в своя „Рунен лексикон“ (1650) описва появата на името на свети Ботолф в старите рунни календари. Той отбелязва, че трите дни около 17 юни са били известни в Дания като „Ботелмас“ или „Боделмас“ – тоест „меса на свети Ботолф“. Същият автор разглежда и жезъл, украсен с рунически надписи, съдържащи имената на свети Вит, свети Вилхелм и свети Ботолф.

Присъствието на името на свети Вилхелм (игумен на Ескилхое в Роскилдската епархия) показва, че този жезъл не може да бъде по-ранен от XIII век. Остава открит въпросът дали разглежданата традиция действително води началото си от свети Вилиброрд, чиято дейност е била в значителна степен прекъсната през следващите два века след смъртта му, или може да се проследи едва до началото на XI век – когато епископите на Сконе, Фюнен и Роскилде били ръкоположени през 1022 г. от архиепископа на Кентърбъри, в периода, когато Кнут проявявал интерес към пренасянето на мощите на свети Ботолф. Този въпрос остава без окончателен отговор.

Въпреки това традицията е достатъчно стара и широко разпространена, за да придаде тежест на сведенията, съдържащи се в Слешвигския бревиарий.

Ако свети Ботолф действително е бил, както твърди бревиарият, от ирландски произход, това трудно се съвместява с твърдението на Фолкард за неговия саксонски произход. Самото значение на термините „саксонец“ и „Саксония“ е донякъде неясно. Понятието „саксонец“ без допълнително уточнение първоначално е означавало жител на Съсекс, а по-късно – на Уесекс или Есекс. От своя страна „Саксония“, когато се използва за външни земи, обикновено обозначава Франкия.

Ако свети Ботолф е живял в саксонски манастир преди заминаването си за Фармутье-ан-Бри, един по-късен автор, пишещ четири века по-късно, би могъл да го интерпретира като човек от Съсекс – особено ако неговият евентуален ирландски произход е бил прикрит чрез саксонизиране на името му.

Съществуването на култ към свети Ботолф в Съсекс, както и в Хардъм и Хийн, където са засвидетелствани църкви, посветени на него, подкрепя подобна интерпретация. В Икенхо обаче той прилагал Бенедиктинското правило (а не ирландската монашеска традиция), но, както отбелязва Фолкард, vetera novis miscens, et nova veteribus — „съединявайки старото с новото, а новото със старото“.

Но как името на свети Ботолф достига до Слешвигския бревиарий? Това може да бъде обяснено с оглед на грешка, при която Фолкард заменя името на Адолф с това на Юрмин като личност, свързана с посмъртните почести към светеца. Тази неточност вероятно произтича от факта, че най-големият брат на Юрмин е бил Еалдвулф — крал на Източна Англия — а имената Еалдвулф и Еадвулф често са били бъркани в средновековните източници. По този начин братът на Юрмин е бил погрешно идентифициран като брат на свети Ботолф.

Посочва се, че Адолф е бил ръкоположен за епископ във Фризия. Ако се приеме, че той произхожда от Икенхо (а свети Вилиброрд, който го ръкополага, сам е бил бенедиктинец и по правило е избирал бенедиктинци за свои сътрудници), то тази грешка става по-лесно обяснима.

Свети Вилиброрд става архиепископ на фризите през 695 г. – петнадесет години след смъртта на свети Ботолф — а през 722 г. е назначен за архиепископ на Утрехт. Макар да е нортумбриец по произход, той се обучава в ирландския манастир Ратмелсиги. Следователно, ако разказът на Слешвигския бревиарий за ирландския произход на свети Ботолф в крайна сметка се основава на традиции, свързани със свети Вилиброрд, тази версия не може да бъде напълно отхвърлена.

В църквата „Света Мария Магдалена“ в Уигенхол, Норфолк, витраж (описан от г-н Бонд в Church Dedication) изобразява свети Ботолф като митрополит, облечен в литургични одежди, с жезъл, насочен напред, и с ръце в жест на благословение. Свети Ботолф е бил мисионер-епископ без постоянна катедра и без установена епископска приемственост. В някои източници той е наричан Pontifex Almus („милостив първосвещеник“), но по-често му се приписва титлата игумен. Без съмнение той е бил човек, изцяло посветен на своята вяра, а Бенедиктинското правило е било основната структура, която е определяла неговия духовен и монашески живот.

Отъждествяването на Икенхо с Икен обяснява редица неясноти, свързани с преданията за пренасянето на мощите на свети Ботолф. Крал Едгар предоставил на Етелволд, епископ на Уинчестър, разрешение да пренесе тялото на светеца от неговия манастир в Икенхо.

Според древните хроники тялото трябвало да бъде разделено на три части по заповед на краля: главата – предназначена за манастира в Или; средната част – за Торни; а останалите мощи – запазени за краля, който по-късно ги дарил на Уестминстърското абатство по времето на Едуард Изповедника. В други източници се срещат незначителни различия, според които средната част била отнесена в Уестминстър, а останалата — в Торни, като всички традиции единодушно посочват Или като място за главата.

Различни автори отбелязват и междинни места по маршрута към Или, Торни и Уестминстър. Така например разпространението на култа към свети Ботолф в Дания се свързва с ръкополагането на трима датски епископи от архиепископа на Кентърбъри – събитие, случило се в същата година, когато е дадено разрешение за пренасяне на мощите от Грандисбърг. Според преданието именно там, по време на пренасянето, от погребалното ложе излязла светлина, която осветила нощта.

Най-вероятно именно в Грандисбърг е било извършено разделянето на мощите, в близост до мястото, където пътищата към Торни и Или се отделяли от главния път към Лондон. В различни бревиарии се споменават и други спирки по маршрута до окончателното полагане на мощите, включително „Ботолф Бридж“ край Питърбъро, който вероятно е служил като междинна станция, избрана за избягване на тогавашните заливни и блатисти терени.

И така, къде е погребан свети Ботолф? Най-разпространена е т.нар. тройна теория за разделянето на мощите. В същото време на множество места в Обединеното кралство са изграждани светини в негова чест, включително в Абатството на свети Едмунд в Бери, където се почитат негови реликви. Засвидетелствани са и различни братства и гилдии, свързани с неговия култ, както и упоминания за „пазител на ръката на свети Ботолф“.

През 1389 г. в архивите на лондонските гилдии е отбелязано, че гилдията на свети Ботолф се събирала в навечерието на неговия празник, за да сподели хляб и сирене и заедно да изпие наздравица в негова чест.

Точно както свети Ботолф е бил възприеман като един от най-великите мисионери на VII век, заслужава да се отбележи и ролята на Ханзата — средновековен политически и търговски съюз на германските градове – чието присъствие в Англия през XV век е довело до периодични прояви на антинемски настроения. Същевременно именно Ханзата открила в култа към свети Ботолф духовна връзка със собствените си земи и традиции.

Техните събирателни места не били далеч от Билънгсгейт, където съществувала църква, посветена на свети Ботолф. Портата при Билънгсгейт, за чиято поддръжка ханзейските търговци били задължени, също била свързана с друг храм, посветен на светеца.

В своето събрание в Бостън те поддържали връзка както с панаира на свети Ботолф, така и с църквата, носеща неговото име. Малко съмнение остава, че ханзейското присъствие е допринесло за по-широкото разпространение на празника на свети Ботолф в северозападна Германия, където името му се свързвало с търговията, мореплаването и пътуването.

Според Олаф Ворм свети Ботолф бил асоцииран в Дания с атмосферните явления и земеделските цикли, докато според Уивър неговите мощи били носени в процесии с молитви за дъжд в Бъри Сейнт Едмъндс.

В Слешвигския бревиарий се разказва, че веднъж, докато раздавал храна на бедните в своя манастир, свети Ботолф установил, че запасите са се изчерпали. Тогава той утешил учениците си, като им казал да не се тревожат, защото Бог ще въздаде повече, отколкото са дали. Малко след това били забелязани четири лодки, натоварени с храна и напитки, които се приближавали — изпратени от верни приятели, чрез които Божията грижа се проявила към светеца.

По онова време река Ор (или Айд) е била плавателна значително по-навътре в сушата, в района на Икен. Саксонската лодка, открита в могилен гроб при Снейп – почти срещу Икен – може да служи като археологически паралел на типовете съдове, използвани за подобни доставки.

Обяснението за връзката на свети Ботолф с времето и земеделските култури може да бъде свързано с избора му на необработена и неплодородна земя в Икенхо за неговото обитаване. Този интерес към земеделския труд и устройството на земята е характерен за повечето ранни бенедиктинци и не е специфичен единствено за Ботолф.

Слешвигският бревиарий разказва и за случай, при който орел отвлякъл една от неговите птици близо до мястото, където той построил църква в чест на свети Мартин, което се тълкува като свидетелство за неговия интерес към птицевъдството и грижата за стопанството.

При по-внимателно изследване на по-рядко използвани и нееднозначни източници става ясно, че земята, заета от манастира на Ботолф в Икен, вероятно е била обитавана от християнско население в по-ранен период, вероятно още през британската епоха. По-древни обитатели на района, съдейки по неолитни археологически находки, са засвидетелствани единствено чрез материални следи. За тяхната културна принадлежност и причините за присъствието им в този район не разполагаме с достатъчно сведения.

Животът на свети Ботолф е представян като изпълнен с изпитания, свързани с демонични сили. Тяхната природа обаче остава неясна, тъй като в различни източници те са описвани по различен начин — като зли духове, обитаващи земята и водата, призраци, дяволи или дори като образи на рибен демон. В някои тълкувания демоните в Икен се разглеждат като дегенерирали остатъци от по-ранно население, но това остава хипотетично и недоказуемо.

Сигурно е единствено, че животът на свети Ботолф е бил възприеман като непрекъсната духовна борба със злото и несигурността на света, в която той устоявал до края, посветил живота си на служение на Бога.

Бътлър в своето Житие на светиите завършва краткия си разказ за свети Ботолф с епизод за посещението на свети Кеолфрид, игумен на Уеърмът, който пътувал до земите на източните англи, за да види основателя на манастира — човек, чиято слава вече била широко разпространена като пример за изключителна святост и знание, изпълнен със Светия Дух. След кратък период на наставление Кеолфрид се завърнал, укрепен в духовното си познание до такава степен, че според преданието не се намирал човек, по-учен от него нито в църковната, нито в монашеската традиция.