Меню Затваряне

Сергей Чапнин: Освен Москва никой друг не може да повлияе така на Българската църква

chapnin-530x350

В интервю за “Киевская Русь” Сергей Чапнин, бивш главен редактор на “Журнал Московской патриархии” и зам. главен редактор на Издателството на Московска патриаршия, отговаря на въпроса “Позицията на Руската църква ли е главната причина за провалянето на Събора или по-скоро Руската църква стана жертва на сложните отношения в православния свят?”

Доколко предсказуем беше за вас отказът на Руската православна църква от участие в Събора?

– Събитията се развиват неочаквано бързо и позициите на някои църкви за последните седмици се измениха в противоположна посока. През зимата ми се струваше, че решението за провеждане на Събора през юни e окончателно и никакви непредвидими ситуации няма да има. Добре си спомням много позитивното и дори бих казал, възторжено впечатление на делегацията на Московската патриаршия от участието във Всеправославното съвещание в Шамбези в края на януари. Тогава имаше много разговори за това, че всички забележки на Руската църква към документите са разгледани и това е истинска победа. Буквално  няколко дни след завръщането на патриарх Кирил от Шамбези беше проведен Архиерейски събор. И на него патриархът бързо и без проблем постигна поддръжката на епископата.

А тогава какво се случи през тези няколко месеца – от януари до юни?

Доста сложно е да се даде еднозначна оценка. Мисля, че главният проблем е много неочакван: тези, които са работили над документите на събора, са надценили възможностите си. Главите на църквите надцениха своите богословски способности. Струваше им се, че проекто-документите са получили високо качество от гледна точка на православното богословие. Но това не се оказа така. Веднага след публикуването им те бяха подложени на тежка и аргументирана критика. Надигна се вълна от критика, на която епископатът не можа да не обърне внимание. Тук е важно да се отбележи, че критиката идваше не само от страна на православните фундаменталисти. Тези документи бяха критикувани и от богослови, епископи, миряни с умерено консервативни позиции. По всичко личеше, че тази критика се оказа неочаквана за главите на църквите и особено за патриарх Кирил.

  – Работата над документите на Събора като че ли премина на закрито. Тези, които днес критикуват документите, не можаха ли да видят по-рано какво е написано в тях?

До февруари 2016 г. подготовката на събора носеше закрит характер. Документите бяха публикувани през февруари, а дотогава имаше само общи думи по отношение на предстоящия събор. Трябва да се вземе под внимание фактът, че в Руската църква ситуацията в това отношение е особено печална. У нас е крайно висока степента на централизация на всичко, в това число и на църковния живот. Затова например, сред руския епископат почти няма самостоятелни гласове. Отделни критични изказвания винаги могат да си позволят епископите на другите православни църкви, но само не и на руската. И затова е трудно да се оцени как именно се смени позицията на Руската църква към Събора. Ние имаме само незначителни съобщения, протести на православни фундаменталисти и няколко аналитични статии.

Значи сериозни публични критични изказвания към предстоящия Събор  в РПЦ не биха могли да звучат нито в момента, в който църквата е готова да участва в Събора, нито тогава, когато тя се отказа от него. А ако сериозните критични гласове бяха прозвучали по-рано, възможно ли е било навреме да се коригира позицията на църквата и да се намери някакво компромисно решение?  

– Днес критичните гласове звучат достатъчно силно и изцяло в руслото на официалната политика на Църквата. А ако през март-април се беше състояла свободна и открита дискусия, то такава критична ситуация можеше и да не се случи. Патриархът и неговия екип (в този случай това е отделът по външно-църковни връзки) бяха в течение на всички събития по подготовката на събора. Но тогава им се струваше, че всичко върви добре и те избягваха публични изказвания. Трябваше им време, за да разберат, че е невъзможно да се избегне критика по адрес на Събора. Вълната от критики нарастваше, времето до Събора стремително летеше и когато се събудиха, се оказа, че да се поправят документите броени дни преди Събора, вече не е възможно. В резултат на това четири църкви официално обявиха своето неучастие в Събора.

Първи се отказаха Българската, Антиохийската и Грузинската църкви. Руската църква ли се отказа в последния момент?

Трябва да се отбележи, че Антиохийската патриаршия не се нарежда на едно място с останалите „отказали се”. Антиохия много болезнено преживява конфликта си с Йерусалимската патриаршия относно Катар (през март 2013 г. Синодът на Йерусалимската патриаршия избра епископ на Катар – Макарий, който от 2001г. оглавява живеещите в Катар православни християни. Този акт предизвика протест сред Антиохийския патриархат, защото те разглеждат Катар, както и всички останали страни от Персийския залив като своя каноническа територия ). Константинополският патриарх  бързаше да подкрепи Антиохия, но остави проблемът да се реши след Събора. Антиохийската църква…се обиди и отказа да отиде на Събора.

– От това, което чета разбирам, че в непонятното и пространно заявление на Руската църква за отказ от участие в Събора се виждат  постоянни позовавания към решението именно на Антиохийската църква, че са я оскърбили. Наистина ли за решението на Руската църква относно Събора е била толкова важна позицията на Антиохийската църква?

Заявлението на Синода действително изглежда доста странно и нетипично за официалните документи на Московската патриаршия. В него доста подробно и с цитати се описват мотивите за отказа на другите църкви, звучи призив да се отложи Събора и после чак се говори за самия отказ на Руската църква. Една от задачите е да се скрие решението на РПЦ зад решенията на другите църкви – вижте колко много църкви се отказаха и затова ние също не можем да участваме. Обаче не е изключено и обратното – позицията на Москва да не е следствие, а причина за отказа на другите църкви.

Тук идва и най-важният въпрос. Позицията на Руската църква ли е главната причина за провалянето на Събора или по-скоро Руската църква стана жертва на сложните отношения в православния свят?

Засега разполагаме само с версии и предположения. Но ми се струва, че отказът на Българската църква трудно може да се представи като самостоятелно решение. Тя е неголяма, слаба Църква с много скромен богословски ресурс и внезапно първа се отказва от участие. Съборът се готви от 55 години и всички църкви взеха участие в тази подготовка. И изведнъж българският Синод  взема радикално и дори безотговорно решение – ние няма да отидем. От морална, от психологическа и още повече от каноническа гледна точка – това е много радикално решение. Нужен е много сериозен мотив, но вътрешен  мотив не се забелязва. Значи може да се предположи, че е имало въздействие отвън.

– Тоест ако трябва да назовем нещата с истинските им имена, това е станало по желание на Руската православна църква?

Освен Москва, никой не може така да повлияе на решението на Българската църква.

– Много хора обръщат внимание на това, че три от четирите църкви, отказали се от Събора, са от бившия социалистически лагер.

Да, това е много любопитен детайл. Може би трябва да се отбележи и това, че тези църкви имат общо съветско минало.

И все пак какво повлия най-много на решението на Руската църква? В кой момент това решение се промени? 

– Критиката към Събора имаше едно много важно последствие – много хора се втурнаха сериозно да четат тези документи, които преди преглеждаха само по диагонал. И стана ясно, че това действително са „лоши” документи.  В този смисъл, че те не изразяват консолидирано виждане на богословските и църковно-практически проблеми на православните Църкви. Не е изключено черновите на някои документи да са писани преди 40 или 50 години, а оттогава много неща се промениха.

Целият свят се промени оттогава.  

Да, и методите се промениха. Първо – ние днес мислим по друг начин.  Вторият конфликт е чисто богословски. Митрополит Иларион твърдеше, че документите на Събора не касаят вероучителни проблеми, а са посветени само на църковно-практически въпроси. Мисля, че се говореше така, за да се успокоят православните фундаменталисти, които казваха, че това е „вълчи, разбойнически събор, който ще узакони ереста”. Но учението за вярата лежи в основата на всички действия на Църквата. И тук идва главното и вероятно неразрешимо противоречие. Най-критикуван от всички подготвени документи стана проектът „Отношението на Православната църква с останалия християнски свят”. Традиционната православна еклезиология (учението за Църквата), еднозначно оценява всички останали християнски групи и съобщества като еретически – католиците, англиканите и протестантите. Но през 20 век във връзка с развитието на икуменическото движение контактите започнаха активно да се подобряват, в употреба започна да се използва все повече изразът „християнски църкви и конфесии”. И този израз се използва и в проекто-документите за Събора. Но критиката и в частност Архиерейският синод на РПЗЦ предлагат да се откажем от всички нови трактовки и да се върнем към традиционното си отношение към тези християни, които не  принадлежат към Православната църква като към еретици. Но какво тогава да кажем за неотдавнашната среща между патриарах Кирил и римския папа Франциск, с когото бяха свързани такива надежди за нов етап в историята на взаимоотношенията между християнските църкви?  Ако трябва да следваме логиката на традиционалистите, то срещата с папата трябва да бъде определена като среща с еретик и съответно – осъдена.

Значи изведнъж неочаквано много хора разбират, че руският Патриархат е бил настроен изцяло икуменически и либерално, работейки над документите за Събора, много по-икуменически, отколкото са днешните критики към тези документи?

Тези, които са работили над документите са били настроени достатъчно либерално. Но когато цялата Православна църква се запозна с тях, тези документи не ги устроиха.

Значи ли това,  че патриарх Кирил, който е бил настроен изцяло либерално, не се е решил да стигне до края и се е поддал на влиянието на фундаменталистите и консерваторите? 

Мисля, че трябва да се преоцени влиянието именно на фундаменталистите. Тяхното значение у нас много често бива преувеличавано. Има една група от кресливи миряни и свещеници, които не са толкова влиятелни. Работата е там, че като цяло консервативните традиции в Руската православна църква са много силни. Но важна черта на консерватора за разлика от фундаменталиста е тази, че те все пак са способни на диалог.

А може ли да се каже, че икуменизмът е бил най-важната тема на разногласие в православния свят в навечерието на Събора?

Да, темата за икуменизма и взаимоотношенията с неправославните християни е централна и много болезнена. И втората централна тема, колкото и да е странно е регламентът на Събора, по който всички 14 делегации трябва да вземат решение въз основата на консенсус. При тази конструкция решението се взема от главите на делегациите и това предизвика критика. Мнозина казват, че на Събора трябва да гласуват всички епископи, но в съвременния свят те са около 700 души и всички трябва да гласуват плюс техните помощници. Като се замисли човек, това са около хиляда души. Организаторите на Събора явно са решили, че това е нецелесъобразно и са ги намалили до 200-300 души. Доколко ще бъде авторитетен такъв Събор, засега е неизвестно.

Това означава ли, че несъгласията относно Събора са в значителна степен следствие от бюрократични разногласия и борба за някакви амбиции?

Има многовековна линия на напрежение между гърците и руснаците в православния свят, между Истанбул и Москва, и това противопоставяне съществува и до днес. Поредният опит да се преодолеят тези разногласия се оказаха неудачни. И това също сработи. Въобще, психологически трябва да си представим: заедно трябва да се съберат не много млади хора, които никога не са се събирали и нищо сериозно не са обсъждали заедно. Контакти между църквите е имало, но сериозни решения заедно те не са вземали. И това трябва да се учи занапред. В това число трябва да дадем и на себе си и на другите право на грешки, по-точно да си дадем време, за да почувстваме братска православна атмосфера по време на дискусия.

В православния свят няма обичай и традиция да се водят открити дискусии. Възможно ли е тогава догматическите и организационните проблеми да се решат на самия Събор?

Така е и това е много важно. Много йерарси искат да решат всичко в кулоарите, в малък състав и после да прокарат тези решения чрез манипулация като общо решение. Вижда се, че е време да се откажат от този модел.

Има още една политическа или може да се каже конспиративна версия на всички тези събития. На 28 май Путин беше на посещение на Света гора. Известно е, че атонските монаси се отнасят неодобрително към предстоящия Събор. И точно по тези или някакви други политически причини именно Кремъл е поръчал на патриарха да не отиде на Събора. Възможно ли е това?

Не, не мисля. Мисля, че няма нищо политическо в тази история. По-скоро е нещо друго. Съборът се провежда в Гърция, на остров Крит. Гърция, при всички разногласия между главите на нашите църкви, е традиционно благоразположена и дори  се отнася към Руската православна църква с любов. И за нея отказът на руския патриарх да отиде на Събора е чувствителен удар. Това се възприема като пренебрежение към Еладската църква и съответно към гръцкия народ. Обикновените хора възприемат това по следния начин: патриарх Кирил се погнуси да дойде при нас, а ние какво – да не сме по-лоши православни? И това ще бъде забележителната политическа последица в цялата история с отказа от участие в Събора – обида към близка нам в много отношения православна страна.

Според Вас как се възприема в руския православен свят отказа на РПЦ да участва в Събора –  повече с въодушевление или с печал?  

Отношението е различно. Има такива, които смятат, че ако Съборът се провали, значи „такава е волята Божия”. Има и такива, които са безразлични, например в живота на болшинството вярващи нищо няма да се промени. А тези, за които единството на Православните църкви е било лично значимо, разбира се, са дълбоко разочаровани. Има хора, които с тъга видяха колко сериозни са противоречията  в православния свят.

Какви последствия ще има отказът от участие в Събора за Руската православна църква? Или няма да има такива и не бива да очакваме толкова много от този Събор?

Струва ми се, че не бива толкова много да го надценяваме или подценяваме. Съборът трябва да бъде зримо свидетелство за единството на православния свят. Сега ние виждаме, че  съвременните православни църкви са далеч от заповяданото ни от Бога единство. Но от друга страна, това не е голяма катастрофа. Можем да се опрем на опита на двата най-големи събора от миналото столетие. Това е Поместният събор на Руската православна църква през 1017-1918 г., прекъснат от болшевишкия преврат. Заседанията продължили 13 месеца. През 1962 г. се открива Втория Ватикански Събор, който продължава повече от три години. Т. е., да се надяваме, че за една седмица на днешния Събор на православните църкви ще се решат всички проблеми на православния свят е илюзия. Тези очаквания са наивни. Но е важно това, че видяхме  състоянието, в което се намира Православната църква днес. Въпреки, че все още отказалите се могат да отидат на Събор. Въпросът остава открит.

Значи можем да имаме още очаквания?

Да, можем и трябва още да видим какво ще се случи през следващите дни. Защото каквито и да са били конфликтите, ние вярваме, че в Църквата действа Св. Дух. И Той действа не само в блага обстановка, а също и по време на конфликти. И аз се надявам и се моля в тази ситуация да видим как Св. Дух ръководи Църквата.

Превод: Ренета Трифонова

Източник: kiev-orthodox.org

Posted in Църква и политика

Related Posts