Меню Затваряне

Божието изобилие

Проф. д-р Тодор Тодоров

Проповед за 1 Неделя след Неделя подир Въздвижение

1. Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите.

3. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.

4. А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.

5. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата.

6. Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.

7. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.

8. Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.

9. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях,

10. тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци.

11. И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

Лука 5: 1-11

В живота и дивните дела на Господа Исуса Христа се забелязва една много интересна антитеза. От една страна Той показвал Себе Си като сетен сиромах, който няма нищо свое на тази земя. Веднъж някой Му казал: „Господи, ще Те последвам, където и да идеш“. А Той, Богочовекът, Синът на Живия Бог, Който владее цялата вселена, защото тя е Негово творение, отговорил: „Лисиците имат леговища, и птиците небесни – гнезда; а Син Човечески няма где глава да подслони“ (Лук. 9:57-58). Нима не е могъл Той само с една дума да Си вдигне най-разкошния палат, какъвто земята още не е виждала? Могъл е. Но Той не поискал това. За себе Си Той нищо не искал. От друга страна обаче Той непрестанно обогатявал тези, които са търсели със смирение, вяра и благодарност Неговата обич, Неговата всемогъща закрила. С това показал, че Бог е наистина Бог, богат, пребогат с блага, че в Бога именно е изобилието на всички блага, материални и духовни. С това искал да каже: „Търсете Бога и ще имате всичко, от което се нуждаете, и ще го имате в най-голямо изобилие!“

Днешният евангелски разказ е една много впечатлителна илюстрация на втората половина на тази чудна антитеза в живота и делата на Господа Иисуса. Този разказ ни казва, че изобилието, което идва от Бога е толкова голямо, че то може да потресе човешките сърца, да ги приведе в благоговеен страх, който прелива в умиление, изразено в думи като тези: „Боже, ние сме недостойни за Тебе!“.

Вижте картината, която св. Евангелие предлага:

Господ Иисус Христос е на брега на Генисаретското езеро. Около Него, както винаги се тълпят множество хора. Всички се притискат към Него, за да Го видят отблизо и чуят по-добре словото Божие. Спасителят се готви да говори. Но още не е започнал. Нови човешки маси шумно прииждат. Целият бряг и цялата околна шир са изпълнени с хора. Жадните за Господа същества са така вече сгъстени, че за Него вече става невъзможно да им говори от брега. Той вижда край езерото два кораба. Рибарите са излезли от тях и плават край водите с мрежите си. Той Си пробива път между притискащите се тълпи, доближава се до един от корабите, който принадлежи на рибаря Симон, бъдещия апостол Петър. Влиза в кораба и моли притежателя му да отплува малко от брега. Трепва сърцето на Симон. Със здрави ръце той грабва веслата и корабът е вече сред кротките вълни на езерото. Открива се широка панорама. Всички вече могат да видят Господа и да Го слушат. Спасителят сяда в кораба и започва да говори.

След като привършва благодатното Му слово, сред водите става нещо необикновено, което ужасява бедните галилейски рибари, между които личат и другите трима бъдещи апостоли: Андрей, брат на Симон, Иаков и Иоан, синове Заведееви. Господ казва на Симон: „Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба“. Развълнуван, Симон Му отговаря: „Наставниче, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата“. Андрей, братът, влиза в кораба. И четири рибарски ръце хвърлят към дълбочините мрежата. Бавно започват да я изтеглят. Но тя тежи, започва да се раздира. Цялата догоре е пълна с риба. Смутени от необикновения риболов, те кимват на другарите си, които гледат от другия кораб. Викат ги на помощ. Доближава се вторият кораб. Рибарите, събрани един до друг, хващат здраво мрежата от различни страни, напрягат сетни сили и едвам я издърпват. Двата кораба така се напълват с риба, че са застрашени да потънат. С усилие се изтеглят на брега.

Ужас от станалото обхваща рибарите галилейци. Ужас обхваща цялото множество народ. Темпераментният Симон, потресен, задъхан, пада пред коленете на Господа Иисуса и Му казва: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!“. Спасителят го вдига кротко от земята, поглежда го с благите Си очи и му казва така, че да чуят всички наоколо: „Не бой се; ще ловиш човеци!“

Множествата се пръскат в развълнуван разговор за онова, което са чули и видели. Христос продължава да стои на брега и гледа с нежна обич бъдещите Свои апостоли: Петър, Андрей, Иаков, Иоан, които, подпомогнати от другарите си, изтеглят корабите на брега. След това тръгва по Своя път. Четиримата се поглеждат, оставят корабите, мрежите, рибата, другарите си, тръгват след Него и вече никога не Го напускат. Стават Негови апостоли, ловци не вече на риба, а на човеци (Лук. 5: 1-11).

Център на вниманието в тази евангелска история е, както се вижда, чудният риболов, необикновеното изобилие на риба, което поразило целия народ и особено Симон, Андрей, Иаков и Иоан, които цяла нощ се мъчили в същите води и нищо не хванали. Петър се изплашил. Изплашили се и другите. За тях станало ясно, че в кораба, а след това и на брега стои не един обикновен учител, а повелителят на Живота, на стихиите, на всичко съществуващо. Ужас обхванал чистите по душа рибари, защото те се почувствали недостойни да стоят пред Този, от Когото всичко зависи, от Когото всичко идва и към Когото всичко се насочва.

Петър, Андрей, Иаков и Иоан разбрали, че в този момент на богатата ловитба са срещнали наистина Бог, у Когото всичко е изобилно и преизобилно, у Когото богатството е голямо, преголямо, у Когото щедростта е велика. Словото на Господа за Царството Божие в света – Царство на правда, мир и обич в живота ги възхитило, смаяло, трогнало. Зрелището пък от това изобилие раздвижило из дъно душите им, разтърсило из основи цялото им същество, запалило сърцата им, поразило мислите им, насочило волите им по един единствен път – пътят към Бога.

***

Когато Господ поискал от Симон Петър да отплува надълбоко и там, в дълбините да хвърли мрежата за ловитба, с това пожелал да даде на света един светъл,  божествен урок: всички да знаят, да разберат, да повярват, че там, където е Бог, там е изобилието, там е богатството, там е животът.

Цяла нощ Петър и другарите му се борили с вълните в напразен труд за победа. Смутени, разочаровани, изморени, те излезли на брега и тук дочакали слънцето. Господ дошъл и им дал това, което не са могли да имат със собствени усилия. С това им показвал нагледно, че човешките усилия, колкото и големи да са те, без Бога не винаги са достатъчни. Човешките усилия, свързани с помощта на Бога обаче са сила, която нищо в света не може да разбие; сила, по-силна от всички сили в природата, събрани заедно; сила, която носи изобилие, радост и слънце там, където преди е липсвал успехът, където са шествали отчаянието, слабоволието и смъртта.

Когато Симон усетил, че мрежата се къса от множеството риба, се изплашил. Той разбрал, че Бог посетил и него, и приятелите му, почувствал се недостоен за такова посещение и се смутил, а смущението му се превърнало в ужас. В изобилието от риба бъдещият апостол видял Божия знак, че Бог е при него. Тъй във всяко изобилие в стопанството, техниката, в промишлеността, в науката, в изкуствата, където благородният и мирен човешки труд постига много блага, Бог пише Своето име чрез силите, които дава непрекъснато на трудещите се човеци. Петър прочел някога това име и се смутил и ужасил. Но след смущението и ужаса радостни тръпки обхванали душата му. Тъй и мнозина други като него прочитат това име и се радват, че Бог е с тях.

Такова изобилие е виждал много пъти и нашият народ, вижда го и сега. И се радва. Радва се, че Бог не го е оставил, че Той и сега е с него в труда му, в новия светъл градеж на живота му.

***

Колкото по-надълбоко се изгражда животът, колкото повече божествени сили на добро, истина и правда се поставят в действие, колкото по-силна и по-чувствителна е връзката с Бога, неизчерпаемият Извор на всички благодатни сили, толкова по-изобилни са радостите, толкова по-богат е животът с песни и слънце.

Блажени са тези, които в морето на живота, по указание Божие плават надълбоко и там хвърлят мрежите си. Техният труд никога не остава напразен, а увенчан с богати, преизобилни плодове.

Така ни учи Евангелието на Господа Иисуса Христа. Нему слава сега и во веки. Амин.

Проповедта е публикувана със съкращения. Заглавието е на редакцията.

Източник: Проф. д-р Тодор Тодоров “Практическа омилетика”, СИ, София, 1964

Posted in Богословие, Неделни проповеди, Омилетика, Практическа омилетика, Проповед

Свързани публикации