Меню Затваряне

Мъченичество на отец Василий от Овчарци

Игумения Валентина Друмева

“Безкръвно мъченичество на отец Василий от Овчарци”

Свещеник Василий Терзийски, със светско име Витко, е роден на 28 август 1915 г. Той е племенник на отец Михаил Апостолов от град Рила. И двамата са родени в село Овчарци, Кюстендилско.

Отец Михаил е известен като голям страдалец за вярата, стигнал до святост. Много са изпитанията му от атеистичната власт, но и много са чудесата, които са ставали по неговите молитви. Почти всички поклонници на Рилския манастир, минавайки през Рила, се отбивали при дядо Михаил, за да получат спасителна изповед, мъдър съвет, топло утешение и кротко изобличение. (За отец Михаил Апостолов виж повече на сайта на културния център “Евгений Босилков – Белене” и във филма на БНТ за него).

отец Михаил Апостолов

Силно било въздействието му и върху неговия племенник. Витко расъл под благотворното му духовно влияние. Разликата във възрастта им е 16 години. Преди да приеме свещенство, отец Михаил разпространявал религиозна литература и икони.

Разпалила се ревността за духовно служеше и в племенника му. Той приел свещенство и служел ревностно, за което също пострадал. Отец Михаил прекарал пет години в Белене, а отец Василий – по-малко. То било към 1959 г. Вероятно двамата са били по едно и също време в този лагер. Било времето, когато масово са изпращали свещеници в лагерите.
Отец Василий разказвал, че имало към 600 свещеници в Белене. Той бил дървар. Имал опит в тази работа, благодарение на което се спасил. Чукал по дървото и по звука му познавал дали сърцевината му е куха. Насочвал се към такива дървета, които по-лесно се отсичали.

Тези, които не можели да изпълнят големите норми, били лишавани от храна. Имало и още по-тежко наказание за физически слабите лагерници. Това било най-опасният и тежък карцер. Слагали „виновния“ в една бъчва, затваряли я с капак и я пускали в реката, вързана на брега. Тя била с дупки, през които влизало вода. Постепенно се напълвала, потъвала и човекът се удавял. Лагерниците знаели това и когато ги наказвали с такъв карцер, вземали със себе си парцали и дървено шило, с които запушвали дупките. Психическият тормоз бил неизразимо тежък, защото смъртта се очаквала всеки момент.

Отец Василий нямал абсолютно никаква вина. Без съд и присъда „на лична основа“ бил изпратен в Белене. Искали да го сплашат да не развива такава духовна дейност като своя вуйчо. За по-кратко време бил там, но и той изпитал ужаса от лагера на смъртта. Като го освободили, му казали, че „станала грешка“. Но той много изстрадал, а след като излязъл бил белязан с печата на лагерник. Но не само че не се изплашил, а станал още по-ревностен свещенослужител. Страданията го закалили и усили вярата му.

Починал на 28 март 1989 г., една година след отец Михаил. Архиерейският наместник на Дупница, който предаде тези спомени, еднакво се възхищава от изповедничеството на двамата ревностни служители на Божията нива.


По разказа на архиерейския наместник на град Дупница свещеник Георги Паликарски, предадени лично на 1 септември 2009 г.

Източник: „Български свещеници пострадали за вярата в най ново време”, Том 8

Posted in Мъченици и изповедници през атеистичния режим, Памет

Related Posts