Меню Затваряне

“Консерватизмът” на религиозното чувство е дълбоко чужд на християнското Предание

“Ето така именно “религиозното чувство”, а не вярата в първоначалния християнски смисъл доминира, ако не и напълно царува в съвременната православна “църковност”.
Обикновено тази постепенно извършваща се подмяна на вярата остава незабелязана, защото отвън, на повърхността на църковния живот религиозното чувство, най-често се проявява като едва ли не стопроцентов стожер на истинската “църковност” и на “истинското православие”. В православния му вариант то се изразява във вътрешна привързаност към обредите, обичаите, традициите, към всички външни форми на църковния живот. И ето по причина на тази външна “църковност” на религиозното чувство толкова много хора не разбират, че присъщия му консерватизъм е на практика “псевдоконсерватизъм”, дълбоко чужд, дори враждебен на изначалното християнско предание. Това е консерватизъм на формата, не само без отношение към съдържанието, т.е. към въплътената в него вяра, но и фактически отричащ самото наличие на вътрешно съдържание.
Ако религиозното чувство е толкова “консервативно”, толкова привързано към формата, че всяка, даже и най-незначителната промяна го тревожи и дразни, това е, защото именно от формата (“формата сама по себе си”), от нейната неизменност, свещеност, красота то е породено и се подхранва, в нея намира онова удовлетворение, в търсенето на което е самата същност на религиозното чувство. Затова още повече го тревожи и дразни всеки опит за осмисляне на формата, търсенето на въплътената и изявена в нея истина – ето тук, и съвсем естествено, религиозното чувство усеща смъртоносната опасност за себе си – надвисналия над него съд на вярата.”

Протойерей Александър Шмеман
“Евхаристията – тайнство на Царството”

Posted in Шарени мисли

Related Posts