Меню Затваряне

През 1937-ма, а днес?

„…да се чествува паметта и подвига на народните будители е не само благороден и традиционен жест, но и върховна повеля, която задължава всички българи по-често да се приобщават с духа на великаните от оная бурна епоха и постоянно да имат пред очи тяхното голямо дело в духовния и политически строеж на българската държава.
Днес България преживява тежки времена. Моралните устои са разклатени. Общественият живот е в колебание. Църковният авторитет е силно нащърбен. А над общественото благо се строят от безрасъдни люде вавилонските кули на човешкия егоизъм, подлост и коварство.
Защо ли е така?…
(…)
А народните будители тъкмо това сториха, когато слагаха камък върху камък в градежа на българската държава. Поради това тяхното дело е велико, подвигът им – славен, а животът – тържествено сияние, което пронизва тъмнината на изминалите векове с победната слава на достойни и вдъхновени народни водачи!
Поклон пред тяхната светла памет! Нека делото им пребъде во веки!”

в. „Пастирско дело”, год. XVI, бр. 36, 30 октомври 1937 г., с. 1

Posted in Другата България, Памет, Шарени мисли

Свързани публикации