Меню Затваряне

Преп. Пимен Зографски – светец, зограф и будител

На 3 ноември Православната църква чества паметта на преп. Пимен Зографски. Същият ден е и празник на българските художници иконописци и реставратори. Денят се отбелязва от 1993 г. по идея на сдружението за възраждане на Софийското Светогорие “Св. Пимен Зографски”.

Знаменитият иконописец и храмостроител преподобни Пимен Зографски се родил в София. Той бил благодатен плод от продължителните молитви на неговите родители. Майка видяла насън св. Богородица в бяло облекло, обкръжена от множество монаси, която ѝ обещала да прекрати нейното неплодие и й казала, че ще роди син.

Св. Пимен е роден в деня първовърховните апостoли Петър и Павел (29 юни), и при Кръщение бил наречен Павел. Родителите му го дали да се учи да чете и пише, да учи иконопис, църковно пение и Св. Писание при техния духовник, зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква „Св. великомъченик Георги“. След смъртта на родителите умрял и наставникът на младия Павел.

На четиридесетия ден след смъртта си той се явил на своя ученик в слава и го посъветвал да отиде на Атон, защото там ще бъде място на неговото спасение. Павел раздал на бедните останалото от родителите имущество и се отправил в българския атонски манастир “Св. Георги Зограф”. Там скоро го постригали в монашество с името Пимен. Младият монах много бързо преуспявал в монашеските добродетели и братята започнали да го наричат „младия авва (отец)“.

Когато навършил 30 години, монах Пимен бил ръкоположен против волята му за йеромонах от македонския Воденски епископ Памфилий, който бил по народност българин. Преподобни Пимен служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва: излекувал един бесноват монах и спасил живота на друг, ухапан от отровна змия.

За да не се възгордее от голямата почит, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да излезе от манастира и да се предаде на уединен живот. Построил си в гората колиба, хранел се с кестени и различни треви, а в манастира отивал само, за да се причасти. Веднъж в присъствието на двама манастирски братя избухнал пожар в гората и дошъл до колибата на преподобния, но щом той се помолил, паднал пороен дъжд и загасил стихийния пожар.

Когато бил на 55-годишна възраст, по време на молитва му се явил небесният покровител на Зографската обител, св. великомъченик Георги Победоносец и му съобщил Божията воля да отиде при своя народ, който е останал без пастири. Поради страх да не бъде измамен, преподобни Пимен се посъветвал с един прозорлив старец и след като получил неговото съгласие, се отправил за България, която по това време била част от Османската империя и хората страдали от много неправди. Със себе си взел своя ученик Памфилий, който по-късно написал житието му.

Плачещи, манастирските братя ги изпратили до границите на Зографския манастир. В продължение на много години той обиколил почти цяла България. Най-напред бил в родния си град София и нейните околности, след това в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, посетил много градове като Видин, Силистра и др. Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата народа си, с молитвата си вършел много чудеса, строил и ремонтирал храмове.

В Доростолска епархия с молитвата си дарил зрение на един слепороден, когото впоследствие по негово желание постригал в монашество. Построил или обновил около 300 църкви и 15 манастири, като собственоръчно ги украсявал със стенопис. Между тях са Черепишкия манастир във Врачанска епархия и Суходолския манастир (тогава) във Видинската епархия.

Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, за да предаде тялото си там на земята. Скоро заболял тежко, предал на манастирските братя своето последно отеческо благословение, причастил се със светите Дарове и починал на 3 ноември 1620 г. Преди смъртта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса. Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той запустял. Тогава монасите на Суходолския манастир открили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където трябва да почиват и досега. Този манастир някога се намирал в пределите на българската Видинска епархия, но сега се намира в Сърбия, Княжевацка околия. Не е известно кога е бил канонизиран св. Пимен Зографски (наричан и Софийски).

Зог­раф, мо­нах и ле­чи­тел, ар­хи­тект и стро­и­тел от края на ХVI и на­ча­ло­то на ХVII в., св. Пи­мен Зог­раф­с­ки е ос­та­вил бо­га­то нас­лед­с­т­во в цър­ков­но­то из­кус­т­во. Бли­зо че­ти­ри ве­ка са из­ми­на­ли от вре­ме­то, в ко­е­то мо­на­хът Пимен от Зог­раф­с­кия ма­нас­тир е въз­ста­но­вя­вал изос­та­ве­ни и раз­ру­ше­ни хра­мо­ве в Со­фийс­ка епар­хия и ги е из­пис­вал. Сте­но­пи­си, ико­ни, из­пи­са­ни от не­го и сле­дов­ни­ци­те му, ко­и­то ста­ва­ли все по­ве­че по дъл­ги­те му пъ­ти­ща от Зог­раф­с­кия ма­нас­тир до Со­фийс­ка епар­хия, до Ви­дин, До­рос­то­ло-Чер­вен­с­ка епар­хия (днес Доростолска и Русенска), Че­ре­пиш­кия и Су­хо­дол­с­кия ма­нас­тир, вдъх­ва­ли вя­ра и упо­ва­ние на сто­ти­ци хрис­ти­я­ни. Све­те­цът въз­раж­да от пе­пе­ли­ща­та раз­ру­ше­ни, изос­та­ве­ни цър­к­ви и ма­нас­ти­ри, съ­би­ра мо­на­си за въз­ро­де­ни­те све­ти оби­те­ли, уче­ни­ци, с ко­и­то за крат­ко вре­ме ук­ра­ся­ва хра­мо­ве­те.

Де­ло­то на св. Пи­мен Зог­раф­с­ки е все още не­дос­та­тъч­но из­с­лед­ва­но и до­ри се ос­пор­ва от ня­кои ис­то­ри­ци и из­кус­т­во­ве­ди, но то бе­ле­жи един бо­гат ду­хо­вен и твор­чес­ки път. Важ­но е и за съв­ре­мен­ни­ка да се приб­ли­жи до ця­лос­т­ния об­раз на ду­хов­ни­ка, мо­на­ха от Зог­раф­с­кия ма­нас­тир и тво­ре­ца, до под­ви­га му от края на ХVI и на­ча­ло­то на ХVII в., из­ра­зен чрез де­ло­то, съх­ра­ни­ло бъл­гар­с­ка­та цър­ков­на ар­хи­тек­тур­но-стро­и­тел­на и ико­но­пис­на тра­ди­ция, и то в ус­ло­ви­я­та на ед­но ино­вер­с­ко вла­ди­чес­т­во.

Св. Пи­мен Зог­раф­с­ки дос­ти­га по свой на­чин до ве­ли­чи­е­то на бъл­гар­с­кия дух, жив и дейс­т­вен след три ве­ка ос­ман­с­ко вла­ди­чес­т­во ­дух, кой­то тряб­ва да бъ­де въз­ро­ден и изя­вен. И той пос­ти­га то­ва, ув­ли­ча свои уче­ни­ци и сле­дов­ни­ци на “пол­зу ро­ду”. Св. Пи­мен Зог­раф­с­ки за­пал­ва угас­на­ли­те ду­хов­ни ог­ни­ща в своя ро­ден край -­ Со­фийс­кия, въз­с­та­но­вя­ва ста­ри, гра­ди и сте­но­пис­ва но­ви хра­мо­ве, съз­да­ва шко­ла от свои уче­ни­ци и сле­дов­ни­ци, раз­т­ва­ря ши­ро­ко вра­ти­те, тра­си­ра пъ­тя за цър­ков­но­то из­кус­т­во на ХVIII и ХIХ в.

В жи­ти­е­то му че­тем: “Х­рис­ти­я­ни­те ка­то ов­ци без пас­тир ид­ва­ха с хи­ля­ди при не­го, ка­то при свой пас­ти­р… И ка­то об­хо­ди ця­ла­та Со­фийс­ка стра­на ­ той, Пи­мен, съг­ра­ди по се­ла­та и гра­до­ве­те 300 цър­к­ви и 15 ма­нас­ти­ра, из­меж­ду ко­и­то и Че­ре­пиш­кия ма­нас­тир, кой­то е на ре­ка Ис­кър, об­но­ви и бра­тя мно­го съб­ра, пос­та­ви им игу­мен и всич­ко по об­ра­зе­ца на об­ще­жи­ти­е­то на Зог­раф­с­кия ма­нас­тир ус­т­рои.”

Дос­ти­га и до ра­зо­ре­ния Су­хо­дол­с­ки ма­нас­тир в За­пад­на Ста­ра пла­ни­на, бли­зо до град Кня­же­вац (ос­та­нал днес в пре­де­ли­те на Сър­бия). В над­пи­са на ма­нас­тир­с­ка­та цър­к­ва се че­те: “С из­во­ле­ни­е­то на От­ца и с по­ма­га­не­то на Си­на и из­пъл­не­ни­е­то на Св. Ду­ха из­пи­са се то­зи храм “Рож­дес­т­во Бо­го­ро­дич­но” за­поч­на се през ме­сец юли и се за­вър­ши през ме­сец ав­густ при нас­той­ни­ка йе­ро­мо­нах Пи­мен в лето 7113 (1606 г.) Ву­ко­мир и Па­вел (кти­то­ри)”.

В сво­я­та “Ис­то­рия сла­вя­но­бъл­гар­с­ка” мо­на­хът Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки от­бе­ляз­ва, че след опо­жа­ря­ва­не­то на Че­ре­пиш­кия ма­нас­тир от ос­ман­ци­те, мо­на­си от Су­хо­дол­с­кия ма­нас­тир дош­ли и взе­ли нет­лен­ни­те мощи на мо­на­ха-стро­и­тел, ва­я­тел и зог­раф, про­по­вед­ник на род­ния бъл­гар­с­ки език, из­пис­вал и над­пи­си­те на въз­с­та­но­ве­ни­те цър­к­ви на бъл­гар­с­ки език.

Въз­с­та­но­вя­ва­не­то на раз­ру­шен и изос­та­вен храм за един ме­сец оз­на­ча­ва уме­ла ор­га­ни­за­ция под ръ­ко­вод­с­т­во­то на мо­на­ха Пи­мен. Поз­на­ни­я­та, уме­ни­я­та му са ши­ро­ко­об­х­ват­ни, но и вдъх­но­ве­ни от въз­раж­да­не­то на ста­рия гра­деж, съх­ра­нил хрис­ти­ян­с­ка­та ду­хов­ност през ве­ко­ве­те. Поз­на­ващ в дъл­бо­чи­на про­це­си­те на из­г­раж­да­не и сте­но­пис­ва­не, за­ко­ни­те на при­ем­с­т­ве­ност­та и по­ве­ли­те на вре­ме­то, той не жа­ли си­ли и вре­ме за бър­зо­то въз­с­та­но­вя­ва­не на хра­ма. Той е част от бъл­гар­с­ка­та об­щ­ност, ли­ше­на от све­та­та оби­тел и очак­ва с тре­пет и не­тър­пе­ние ней­но­то въз­раж­да­не. С въз­с­та­но­вя­ва­не­то на все­ки храм мо­на­хът Пи­мен учас­т­ва във въз­раж­да­не­то на хрис­ти­ян­с­кия дух на бъл­гар­с­кия ет­нос, в ут­вър­ж­да­ва­не­то му в кул­тур­но­то прос­т­ран­с­т­во на Бал­ка­ни­те.

Сто че­ти­ри­де­сет и че­ти­ри го­ди­ни след кон­чи­на­та на св. Пи­мен, мо­на­хът от Хи­лен­дар­с­кия ма­нас­тир Па­и­сий въз­раж­да спо­ме­ните за тво­ре­ца на стра­ни­ци от сво­я­та “Ис­то­рия сла­вя­но­бъл­гар­с­ка за на­ро­да и за ца­ре­те и за све­ти­и­те бъл­гар­с­ки и за всич­ки­те де­я­ния и съ­би­тия бъл­гар­с­ки” (1762 г.). “С­ве­ти Пи­мен пре­по­доб­ни при­ел в Изог­раф (Зог­раф) мо­на­шес­т­во и пре­жи­вял мно­го го­ди­ни в Изог­раф. Бил ико­но­пи­сец, во­дел свет жи­вот, но тай­но от хо­ра­та. Прик­ри­вал се мъд­ро и из­кус­но пред хо­ра­та. Пос­ле на­пус­нал Св. Го­ра и до­шъл в Со­фийс­ка епар­хия. През тия го­ди­ни тур­с­ки­ят цар дал сво­бо­да на хрис­ти­я­ни­те да пра­вят чер­к­ви. Тоя све­ти Пи­мен се гри­жел, тру­дел се и нап­ра­вил мно­го чер­к­ви и об­но­вил ма­нас­ти­ри­те в Со­фийс­ка­та епар­хия, от­там бил ро­дом.” Жив бил сред бъл­гар­с­ки­те мо­на­си на Све­та Го­ра спо­ме­нът за мо­на­ха Пи­мен, кой­то бил вещ в ма­нас­тир­с­ко­то стро­и­тел­с­т­во, в из­пис­ва­не­то на ико­ни, в сте­но­пис­ва­не­то на хра­мо­ве.

В жи­ти­е­то на св. Пи­мен Зог­раф­с­ки, пи­са­но от не­го­вия уче­ник Пам­фи­лий ­ мо­нах от Атон, съп­ро­вож­дал учи­те­ля си до края на дни­те му, че­тем: “То­зи све­ти Пи­мен (в ми­ре Па­вел) бе от гра­да Сре­дец… Ка­то ста­на на два­на­де­сет го­ди­ни, по­чи­на ба­ща му, а май­ка му­… да­де мом­че­то на ду­хов­ния отец То­ма ико­но­пи­сец, кой­то слу­же­ше при цър­к­ва­та “Св. ве­ли­ко­мъ­че­ник Ге­ор­ги”. При то­зи ду­хов­ник той пре­ка­ра шест го­ди­ни… И за­ми­на сет­не той на Атон­с­ка­та го­ра. Там об­хо­ди всич­ки ма­нас­ти­ри и ос­та­на в Зог­раф­с­кия ма­нас­тир меж­ду сво­и­те съп­ле­мен­ни бра­тя бъл­га­ри… Тук ос­вен слу­же­ние в цър­к­ва, на све­ти­я­та бе въз­ло­же­но и ма­нас­тир­с­ко­то стро­и­тел­с­т­во… ка­то не прес­та­ва­ше и ико­ни на све­тии да из­пис­ва… Пос­ле се от­п­ра­ви све­ти­я­та с уче­ни­ка си Пам­фи­лий на път за Оте­чес­т­во­то.”

През 1596 г. св. Пи­мен въ­зоб­но­вя­ва и из­пис­ва хра­ма на Ку­ри­лов­с­кия ма­нас­тир “Св. Йо­ан Рил­с­ки”, раз­по­ло­жен в не­пос­ред­с­т­ве­на бли­зост до Со­фия. В Слив­ниш­кия ма­нас­тир на Прес­пан­с­ко­то езе­ро той из­пис­ва об­ра­зи­те на св. Сед­мо­чис­ле­ни­ци: пър­во­у­чи­те­ли­те св. Ки­рил и Ме­то­дий и уче­ни­ци­те им св. Кли­мент, На­ум, Го­разд, Ан­ге­ла­рий, Са­ва, как­то и св. Ни­ко­лай Но­ви Со­фийс­ки.

Све­тец-зак­рил­ник на Со­фия, св. Пи­мен ос­та­вя чрез сте­но­пи­си­те си об­ра­зи­те на со­фийс­ки­те свет­ци от сре­да­та на ХVI в., но не заб­ра­вя и зак­рил­ни­ка на це­лия бъл­гар­с­ки на­род ­ св. Йо­ан Рил­с­ки, чий­то об­раз из­пис­ва в Сес­лав­с­кия, Ку­ри­лов­с­кия и Че­ре­пиш­ки­я ма­нас­тир.

В пос­лед­ни­те два­де­сет и пет го­ди­ни от жи­во­та си мо­на­хът, бъл­га­ри­нът Пи­мен оби­ка­ля хра­мо­ве и ма­нас­ти­ри от Атон­с­ка­та Све­та го­ра до Со­фийс­ка­та и до Ви­дин­с­ка­та епар­хия, от До­рос­тол­с­ка­та епар­хия до бре­го­ве­те на Прес­пан­с­ко­то езе­ро, за да въз­с­та­но­вя­ва раз­ру­ше­ни хра­мо­ве и да ги сте­но­пис­ва.

В сво­я­та “Ис­то­рия сла­вя­но­бъл­гар­с­ка” мо­на­хът Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки пос­та­вя Пи­мен сред “п­ро­си­я­ли­те бъл­гар­с­ки свет­ци”, по­вяр­вал в си­ла­та, в ду­ха на своя по­ро­бен на­род. Со­фийс­ки­ят све­тец, вдъх­но­ви­те­лят, проп­ра­вил път и за Хи­лен­дар­с­кия мо­нах Па­и­сий, ос­та­вя след се­бе си въ­зоб­но­ве­ни цър­к­ви и ма­нас­ти­ри.

Мо­на­хът Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки в сре­да­та на ХVIII в. от­бе­ляз­ва в сво­я­та Ис­то­рия: “След мно­го го­ди­ни на­ме­ри­ли не­го­ви­те све­ти мо­щи в гро­ба це­ли и нет­лен­ни и би­ли пре­не­се­ни във Ви­дин­с­ка­та епар­хия в Су­хо­дол­с­кия ма­нас­тир”.

В публикацията са използвани материли от житието и иконата на светеца, публикувани на сайта на Софийска митрополия и авторския материал на Маргарита Харбова “Духовният будител св. Пимен Зографски”, публикуван в “Църковен вестник”, бр. 20 за 2004 г.

Posted in Жития на светиите, Проповед, Светогорие, Святост

Свързани публикации