Меню Затваряне

“Защо в това страшно и отговорно време Църквата се отдели от народа?”

На 9 ноември, сайтът Credo.press публикува писмо на всички християнски вероизповедания в Беларус с искания да се прекрати насилието срещу хората, несъгласни с режима, “да спре съзнателното изкривяване на информация за резултатите от гласуването на президентските избори на 9 август 2020 г., лъжесвидетелстването в съдилищата, дезинформацията в медиите и умишленото вземане на несправедливи решения, които са не само нарушаване на законите на Република Беларус, но и тежък грях. Не лъжете, не лъжесвидетелствайте – такава е Божията заповед” – казва в писмото.

То имаше три основни искания:

1. Да спре насилието срещу гражданите на Беларус, които мирно изразяват мнението си за ситуацията в страната, което е гарантирано от член 33 на Конституцията на Република Беларус.

2. Да се възстанови законността, като за целта е необходимо да се освободят всички задържани по политически причини и да се изправят пред съда представителите на държавните органи, които са нарушили законите на Република Беларус.

3. Да се проведат нови президентски избори възможно най-скоро, което е предвидено от законодателството на Република Беларус. Изборите трябва да отговарят на международните демократични стандарти.  

Днес, 10 ноември, е публикувано открито писмо на православните християни до екзарха на Белоруската църква митрополит Вениамин. Ето и цялото писмо, което преведохме тук:

***

ОТКРИТО ПИСМО

До Негово Високопреосвещенство Вениамин,

Митрополит Мински и Заславски,

Патриаршески Екзарх на цяла Беларус

Ние, православните християни, призоваваме за незабавно прекратяване на насилието, изтезанията, преследването и терора в Беларус от страна на държавата срещу мирни граждани. Беларуската православна църква трябва да вземе незабавно пряко участие в прекратяването на незаконните действия срещу своя народ, не само на думи, но и на дело. Как можем да постим и да се молим спокойно, когато нашите хиляди братя и сестри страдат?

В продължение на три месеца хората излизат в защита на християнските заповеди, настоявайки да бъдат спрени лъжата и насилието не със сила, а с истина. Те са убивани, осакатявани, подигравани, но никой не призовава за старозаветното „око за око, зъб за зъб“. Всякакви провокации към ответно насилие се потискат, има желание да се спре злото и беззаконието само с мир. Сега се създава ново общество, което се основава на нравствени ценности. Защо в това страшно и отговорно време Църквата се отдели от народа? Някой ден всички ще се явим пред Всевишния, какво ще Му кажем? Премълчахме, но благочестиво си казахме утринните и вечерните молитви? Затворихме си очите за човешкото страдание, но изчетохме всички акатисти?

Когато през пролетта на тази година държавата цинично отрече коронавирусната инфекция в страната, хиляди от вашето паство оплакаха близките си, починали от последиците от това заболяване. Свещениците, които не спазваха (противоепидемиологичните) предписания тогава, не го правят и сега. Хората продължават да умират. Ние, християните знаем, че нищо не се случва без Божията воля. Но не трябва ли първо да направим всичко възможно, за да спасим ближния си, а след това да се предадем на Божия съд? Християнско ли е да нараняваш, да застрашаваш, да мълчиш, да бездействаш и да се уповаваш на Бога?

Общественото недоволство беше предизвикано от лъжи  и невярна информация за COVID-19. Освен това всички бяха свидетели на нечестната предизборна кампания и изборната измама. Църквата се отделя от политиката само там, където й е удобно. Живеем в гражданско общество, в което православните християни са мнозинство. Хората отидоха на мирен протест и го запазиха такъв и досега с цената на живота си. Така са постъпвали Христовите мъченици. Но с кого е нашата църква сега?

Хората от Вашето паство, които все още не са починали от коронавируса, умират и страдат и днес от действията на сегашната незаконна власт. Съществуващият режим рано или късно ще приключи, но тогава какво ще правите вие? Как ще обясните бездействието си?

Не „Могъщи Боже“, знамената, символите и събирането на подписи разделят беларусите, а изборът на кого да служат: на Бога или на мамона.

Искаме от Беларуската православна църква съдействие за незабавно прекратяване на насилието, изтезанията, преследването от държавата на мирни граждани и освобождаването на всички незаконно задържани и затворници.

Това не е политика, а живот според Евангелието.

Превод: Ренета Трифонова

Posted in Новини, Новини от света, Публицистика, Съвременност

Свързани публикации