Меню Затваряне

Принос към дискусията за Божественото Причастие

Архим. Вартоломей, игумен на манастира “Есфигмен” – Света Гора, Атон

Напоследък, в разгара на пандемията, въпреки, че не би трябвало, възникнаха дискусии за Светото Причастие, за това дали човек може да хване коронавирус или не, като го приема. Въпросът беше повдигнат в началото на пандемията от извънцърковни кръгове. Дискусията продължава месеци наред с редица статии и изявления от двете страни. Едната страна обвинява другата, че няма авторитет да говори по въпроса. Тъй като това са медицински въпроси, а не въпроси на вярата.

Според нашето православно учение и вяра, Светото Причастие е претворяването на Тялото и Кръвта на Иисус Христос, Живия Бог, второто Лице на Светата Троица, Който от изключително смирение прегърна човешката природа, пострада, беше разпнат и възкръсна от любов, за човешкото спасение! Светото Причастие е „любящото“ съединение на Човека с Бога!

Това и много повече за тайнството Свето Причастие, както и за другите истини на нашата вяра, ние християните учим от първите си стъпки в Църквата! Много е добре такива дискусии да се провеждат постоянно в Църквата, така че вярващите да познават своята вяра! В публичната сфера обаче, т.е. в публичните дебати с обществото като цяло, трябва да се подхожда и да се обсъждат по съвсем различен начин тези въпроси. В обществото има не само християни, но и вярващи в други религии, нерелигиозни, агностици, атеисти и т.н.

При пандемия здравето на един зависи пряко от здравето на друг. При нормални обстоятелства, когато хората споделят прибори, шансовете за предаване на вирус се увеличават значително. В случая със Светото Причастие, колкото и християни да вярват, че се случва чудо, Христос не ни позволява да налагаме своите вярвания на другите или да ги обвиняваме „в ерес“ или, че мислят по глупав начин.

Христос каза „който иска“ да вярва в Него и да Го следва. Следователно ние, Неговите ученици, нямаме право да се налагаме на цялото общество, като казваме: „искате, не искате, вие ще повярвате в нашата вяра, че вирусите не се предават от Светото Причастие“! Това би било чуждо на православния етос и заповедта да обичаме и уважаваме всички. Това в никакъв случай не е “изповядване на вярата”, както се чува от мнозина. Такова нещо би било един вид „кръстоносен поход“ с катастрофални резултати за самата вяра. Нека не забравяме, че подобни ситуации допринесоха за разпространението на атеизма в бившите кръстоносни държави в Западна Европа.

В края на краищата този спор е напълно безсмислен, тъй като не е възможно да се установи къде точно и как някой се е заразил с вируса. Докато християните настояват Светото Причастие да не се засяга, другата страна приписва всички проблеми на Светото Причастие, особено предвид това, че свещеникът може да хване коронавирус. По този начин ние, християните, които „захапваме похвърляната ни стръв“, и постоянно обсъждаме този въпрос публично, също сме отговорни за фокусирането на цялата дискусия върху Светото Причастие.

Господ обаче ни научи да следваме светците на нашата вяра. Светците не допускат всичко да се излага на „обществения мегдан“. Светците не допускат конфронтация с обществото. Да се ​​позовем публично на нашия опит и да поканим да се правят научни експерименти със Светото Причастие, за да докажем нашите позиции и да надделеем, води до влошаване на духовното ни състояние и отношенията ни с Бог и представлява липса на благоговение.

Чудесата винаги стават по таен и невидим начин за материалните очи и за измервателните уреди, по начин, който може лесно да бъде оспорен! Чудесата обикновено се възприемат от духовните сетива на човека.

Това е, което Господ иска. Това е планът на Божественото снизхождение, така че хората да могат да вярват свободно, от любов, а не по принуда на материалните доказателства и от страх. При разпятието си Христос не използва чудеса (а можеше), за да убеди хората. Но така би ги лишил от свободната воля и правото на избор, с което ги е дарил. Вместо това Той използва собствения Си пример и жертва, призовавайки “към свобода“ всеки, който иска да Го последва. Дори Възкресението Господне се случи тайно!

Христос ще се яви „сред слава“ – по очевиден, чудодеен и безспорен начин за всяко човешко същество – но във Второто Си пришествие. Хората разпнаха Господа, молейки Го „в слава“ да слезе от кръста и да докаже, че Той е Божия Син. Крайното смирение и любовта Му не отговориха на тази молба. В края на историята хората ще прославят Антихриста като Бог, тъй като той ще ги задоволи с лъжливи чудеса „сред слава“, които те ще търсят. И така, до Второто пришествие Божествената икономия иска чудесата да са смирени, духовни и видими според духовното състояние на всеки.

Не е редно да използваме светците на нашата вяра и Божиите чудеса, за да се налагаме над другите. Бог не благославя подобно поведение.
Много пъти забравяме, че сме ученици на Христос и си мислим, че сме изключително защитници на идеи и символи на нашата идентичност, просто защото случайно сме родени в тази страна и кръстени от родителите си. Страхуваме се, че някой воюва с нас, страхуваме се, че ще се загубим своята идентичност и като традиция. С други думи, ние гледаме на това как ще се опазим, а не как ще имаме живи и истински взаимоотношения с Бог и с нашите ближни. Използваме светиите на вярата като точки на съперничество. Опитваме се да се наложим предварително поради страха, че другите могат да ни се наложат, и като се оправдаваме, че уж защитаваме вярата и Бог!

Не се страхувайте, братя! Християнството е родено и израснало в условия на истинско преследване! Когато хората имаха жива връзка с Христос. Днес мислим, че ако нашата воля не бъде изпълнена, вярата ни ще бъде преследвана!
Не се страхувай! Обичайте Бога и ближните, а всичко останало идва само по себе си!
Християните не принадлежат към затворена група, но трябва да бъдат активни членове на обществото, „солта на земята“!

Днес нашата вяра е може би по-застрашена от някои, които посещават храмовете и причиняват проблеми, отколкото от спокойните и разумни миряни, които, макар и да обичат Бога, може би избягват храмовете заради тези първите. Енориите трябва да бъдат общности на любовта.

Ако ние, християните, не престанем да се държим като последователи на затворена група и ако не спрем да се занимаваме изключително със защита на нашата идентичност, тоест по същество, да се грижим за егоизма си, няма да влезем в общение на солидарност и любов с останалите наши ближни. Етнофилетизмът разделя, а не обединява Църквата.

С такова отношение скандализираме всички останали. Не само, че повече хора няма да бъдат привлечени към вярата, но и самите ние и нашите деца има опасност да станем неверни. Причината е, че когато един ден се събудим и осъзнаем, че Бог не действа според нашите желания, тогава има опасност да обвиним Бога и да загубим вярата си.

Аргументът „оставете ме мен, който вярвам, да се причастявам, а вие, които не вярвате, не се причастявайте“ не се прилага в случай на пандемия. Може да вярваме, и това бива уважавано от всички, но изнудваме обществото като цяло да повярва, че това, което правим, няма да влоши ситуацията. Пандемията е като пожар, предава се от къща на къща, има огнища; следователно всеки има пряк интерес да не се случи пожар в съседната къща.

Решенията в Църквата трябва да се вземат с любов и страх Божий, а не със светски “страх от човеците” или фобии от реакциите на “гневни тълпи”. Истината трябва да се изповяда. Истината ще ни освободи и Господ ще бъде с нас. „Познайте истината и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 32). Не е възможно делата на Църквата да бъдат повлияни от временни групи гневни „фарисеи“, които се наричат ​​„истински вярващи“ в противовес на “маловерците”. Не е възможно едно диво малцинство да се наложи над по-голямата част от християните, просто защото крещи и е готово да действа с насилие.

Затова нека следваме с любов заповедите на Господа. Без конфронтация, но с любов можем да намерим решение на всички възникващи проблеми. Вярата не е това, което всеки си разправя надясно и наляво, нито това, което се е случвало само през миналите векове. Вярата е живата връзка на Църквата с Христос! Църквата не е обикновена човешка организация с вековен опит, а Богочовешки организъм, оглавяван от Христос, Който чрез Светия Дух просвещава членовете на Тялото Си, за да намират решения на възникващиге проблеми като се срещат и ги обсъждат в дух на любов.

Тъжно е, че най-великата тайна, Светото Причастие, се превръща в повод за конфронтация и разделение, вместо в повод за общуване и единство. Важното е претворяването на Тялото и Кръвта на Христос, а не начинът, по който това става. Нека не забравяме, че най-голямото чудо на Светото Причастие е промяната на нашата душа, един непрекъснат процес на покаяние и единение с Господа! Нашата Църква съществува от 2000 години и ще съществува до края, защото в нея има развиваща се, жива и постоянно обратна връзка на Бог с човека!

В заключение, не става въпрос за гонение срещу християните или незачитане от страна на другите на нашата вяра. Тъй като в Църквата всички вярващи са едно духовно тяло, не трябва да забравяме, че – във времена на пандемия – и всички хора на земята са „едно тяло“ в контекста на здравето. Ако някои членове на “тялото” се разболеят, останалите също са изложени на риск. Следователно притесненията на “общественото тяло” са разумни, трябва да ги уважаваме и не можем да налагаме своите вярвания на всички!

Превод: архим. Никанор, игумен на Църногорския манастир

Източник: Страница на манастира “Есфигмен”

Posted in Публицистика, Съвременност

Свързани публикации