Меню Затваряне

Богослужение по човешки

Архим. Сава (Мажуко)

Разделям богослуженията на два типа: „автономно“ (източен тип) и „човешко“. „Автономно“ е богослужението, което може да мине и без хора, това е без-човешко богослужение. Хората, които присъстват на такава служба стоят в храма като гости или като квартиранти. Службата си върви сама за себе си. Всички може да си тръгнат, даже свещеника, и нищо няма да се промени. Особено характерно е това за гърците, там службата може да продължи пет-шест часа. Едни шепнат молитва или жално нещо се оплакват, останалите ходят, разговарят. Пристига дяконът, слага орара, прикадява и тръгва нанякъде. Появява се свещеникът, слага епитрахила, казва възгласа и някъде изчезва.

А богослужението си върви, хората даже му пречат. Това много добре се забелязва на Всенощните бдения. Не знам как е в Москва, но в Гомел, когато започва канона, хората тръгват да ги помазват и от всички страни се чува: „Утре ще идете ли на концерт?“, „Слушайте, намерих хубава рецепта за ризото. Трябва гъбите хубаво преди това да ги изсушите…“ Малко от хората разбират, че е дошла най-важната част от богослужението.

– Защо става така?

– Ние сме на две хиляди години. Апостолите дори не са имали Новият Завет под ръка, затова и лесно прегърнали благовестието за целия свят. А у нас Миней, Октоих, Триод постен и цветен и никому непонятни канони. Ако нещо не е разбираемо, то не и интересно. Помазването е действие, в което поне участваш. Защо са толкова популярни акатистите, въпреки техните недостатъци в литературно отношение? Защото хората разбират как да участват в тях. Акатистното пеене обхваща всички молещи се. Ние, например, в нашата общност се събираме да пеем акатиста на св. Ксения Петербургска. Хората са във възторг, защото това е друг вид богослужение – „човешко“.

– Богослужението по човешки – това е някаква външна мярка. Как да се научат хората да бъдат християни?

– Помните ли как е говорил св. ап. Павел към филипяните: „Но що от това? Както и да бъде, било престорено, било искрено, Христос се проповядва; затова се радвам, и ще се радвам,“ (Фил. 1:18) Даже ако е „престорено“… Всичко е тайна на душата. Ние никога няма да можем да въплътим християнския идеал в пълнота.

Превод: Елисавета Георгиева


——————–
Източник: Правмир
От „«Бабкам нравится – значит, правильно!» Но что отпугивает от Церкви“ (2019г.) 

Posted in Шарени мисли