Меню Затваряне

Когато се отдалечим от Църквата, губим спасителния смисъл на една традиция

Светлана Тодорова с “Минути на редактора” в “Нашият ден” по програма “Христо Ботев” на Българското национално радио:

Програма „Христо Ботев“ се грижи за корените на българския дух и искам и аз да се присъединя към тази грижа с това интервю. Богоявление е един от най-големите християнски празници, който много хора свързват най-вече с ритуалното хвърляне на кръста в различни водоеми и със състезанието кой ще го хване пръв –„геройство“, за което се смята, че осигурява здраве през цялата година. Също така доста българи посещават църквите, за да си вземат богоявленска светена вода, пак „за здраве“, а може би и „срещу уроки“. Действително здравето е най-голямото земно благо, но дали празникът няма и някакъв друг смисъл? На днешния ден св. Йоан Предтеча е кръстил Иисус Христос във водите на река Йордан и точно Кръщелникът и събитието са смисъла на празника. Да празнуваме рожден ден без Рожденик, Кръщение без Кръщелник, сватба без Младоженец е възможно, но просто е тъжно…, защото не ни остава нищо друго, освен да се напием. Уж от радост, а всъщност от мъка, заради безсмислието. Евангелският смисъл на празника е това, което трябва да търсим, за да изпитаме автентична радост, според Ренета Трифонова, която ще ни разкаже какво друго, освен Кръщението на Христос празнуваме на 6 януари, какво не е Богоявление, ще говорим за значението на евангелските събития, които си припомняме днес за нас като хора, за значението на водата при кръщението и кое точно я прави специална.

– Каква е същността на днешния празник отвъд това, което ще ни покажат довечера по новините?

– Богоявление е денят, в който Христос се кръщава във водите на р. Йордан. Това става, когато той излиза на обществена проповед, когато се явява пред хората като Бог и като Човек и започва да изпълнява своята мисия на Спасител на света. Самият Христос не е имал нужда от кръщение, защото то умива този прародителски грях, който наследяваме от Адам и Ева, но Бог е без грях, т.е. Той няма нужда от това, от което имаме нужда ние.

Когато Христос отива при Йоан, той Го пита: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?“, но Христос му отговаря: „Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда“.

Тоест, Христос е трябвало чисто външно да покаже на хората, че Той е Божи Син и идва, за да яви Бога в света. Да покаже, че Той е Бог и Човек, и ако човекът иска отново да се върне при Бога, той първо трябва да мине през очистващата баня на Кръщението, да приеме благодатта на Св. Дух.

– С какво е важен празникът за нас?

Богоявление е един от най-древните християнски празници, който в миналото се е празнувал заедно с Рождество Христово. В първите векове на християнството образът на Богоявление не е имал толкова значение като събитие на Христовото Кръщение, а като явяване на Христос като едно от Лицата на Св. Троица, за Когото свидетелстват Отец и Св. Дух.

И затова неслучайно Христос излиза на обществена проповед с това явяване на Бога в Три Лица, както изповядваме и в Църквата – Отец, Син и Св. Дух, и Който можем да видим на всяка икона на Св. Троица. Или както казваме в Църквата, това е първата икона на Св. Троица в новозаветно време, която всеки е виждал в храма, когато е влизал на този празник – Христос се кръщава, Бог Отец благославя с десницата Си, а Св. Дух слиза във вид на гълъб.

Празникът е важен за нас и с това, че явява Божията милост и сила. Бог показва на човека, че отново идва в света, за да го обнови, да го преобрази, да го спаси, и най-вече да спаси падналата ни човешка природа. Бог се явява не само в човешки образ, но и в Божия слава, Той дава Божие свидетелство за Своя Син. Така че празникът е важен за нас и с това, че показва как по примера на Христос, човекът трябва да се кръсти, да стане част от Църквата, да се върне в Църквата, за да има надежда за спасение. Кръщението всъщност е връщане на човека в Църквата, при Бога, откъдето са се отдалечили Адам и Ева.

– Какво не е Богоявление?

Богоявление не е само нареждане на опашките за светена вода в храмовете, не е боричкане за хвърления кръст в реките и моретата, не е моржуване през зимата. Богоявление не е много неща, които виждаме днес да излизат на повърхността на този празник, и които са езически по своя смисъл и значение, с изцяло комерсиални външни действия, които придобиха различен вид от това, което са представлявали в миналото. Това „хвърляне“ на кръста, например, е било свързано с освещаващото действие на водата. Днешното скачане за кръста, което понякога виждаме в доста неудобни сцени по телевизията, няма общо с празника, и се надявам с времето то да бъде преодоляно.

– Защо имаме такава склонност да изместваме същността на празника с външни неща, с традиция, дори и да създаваме нови традиции?

Защото (поне според мен, пък и историята го доказва) човекът е променливо същество, той много бързо забравя вярата си, забравя и традициите си, поради една съвсем логична причина – вярата е борба, както и самият живот е борба – всекидневна борба. Човекът много лесно може да изпадне в заблуда и затова трябва много добре да познава вярата си. Човешка слабост е например, да се забравя и хубавото, и лошото и да не се извлича и поука от него – ние по същия начин забравяме и празниците си и техния дълбок смисъл. Тоест, това се случва и поради липса на памет – във всяка област, не само в Църквата или за празника Богоявление. Така е с Рождество Христово, с Цветница, с Възкресение Христово – така се случва с всеки празник, който отбелязваме без неговия първоначален смисъл, т.е. без да влезем в Църквата, без да се зарадваме в Църквата.

Уви, у нас повече се почитат чисто езически и дори не толкова езически, колкото комерсиални „традиции“, ако мога така да ги нарека, които бързо се променят според нагласите на хората. И това е така, защото когато човекът се отдалечи от първоначалния смисъл на една традиция, тя започва да се комерсиализира и да придобива облика на времето, в което живее – така се случва с всичко, до което се докосва забравата и променливостта на човека. И затова когато се отдалечим от Църквата, губим и спасителния смисъл на една традиция.

Човек служи на Бога с всяко свое действие в света, и когато тези негови действия започнат да се отдалечават от първоначалния смисъл на богослужението в Църквата, започват да се изопачават и традициите. Така се случва с всяко нещо, и с историята дори. Всичко трябва да се живее в своя контекст, в своето първоначално значение.

– Кажете сега няколко думи за водата в християнството, има ли магическа сила, символ ли е?

Водата има физическо очистващо действие върху човека, и не само в християнството, тя е символ на живот и чистота. Много често в Евангелието се използват такива примери за хората, за да възприемат по-лесно Божиите действия в света.

Водата е била толкова важна за човека, че цивилизации са възниквали около воден източник, където има живот – големи реки например, които могат да се използват за напояване, т.е. функциите на водата са чисто физически. Поради тази причина, ако трябва да се върнем към празника, река Йордан е била толкова важна за хората по тези места, че в ранните изображения и мозайки от Равена тя е била персонифицирана, т.е. изобразявана като беловлас старец, като човек, който символизира реката – толкова важна е била тя за човека. Но водата сама по себе си не може да има никаква сила – без Божието действие в нея, В случая при кръщението, важна е очистващата сила на Св. Дух. Какво означава това? Както водата има физическо действие върху човешкото тяло – очиства го и го умива, така и Св. Дух има благодатно,  обновяващо и очистващо действие върху човешката душа. Сама по себе си водата не може да има такива животворни свойства, каквито има, когато Бог действа чрез и в нея. Без Божието слово  тя не може да роди живот или да бъде сама по себе си животворна. Затова се освещава с молитва – по-важно е общуването с Бога в молитвата, отколкото самата вода.

Освещаването на вода обаче е последващо действие от празника, но не е същността на празника Богоявление. Затова колкото и светена вода да изпием, колкото и да си вземем вкъщи, ако ние не се срещнем в Църквата с Бога в молитва, не станем част от богослужението, тази вода с нищо не ни ползва. По-важно е в този ден и в дните, в които са нашите християнски празници, да се стремим да отбелязваме техния евангелски смисъл. И е добре хората да влизат по-често в храма, не само по празници. Сега ще видим големи опашки, както ги виждаме и на Цветница, и на Възкресение Христово…

Бих искала да видя един ден българите не просто като празнични християни или „православни“ езичници, а като истински християни. Дано това да се случи. И ако се върнем към Моисей и преминаването на евреите през пустинята, което има връзка и с днешния празник… Дано това наше безпаметно лутане в духовната пустиня да приключи най-сетне и ние да намерим Обетованата земя (Църквата), т.е. най-сетне и ние да бъдем истински християни или поне да се стремим към това, да не оставаме на нивото на „православното“ езичество, което с нищо не ни ползва – да казваме, че сме православни, но да не сме християни.


“Нашият ден” по програма “Христо Ботев” на БНР можете да слушате:

от понеделник до четвъртък
от 8.15 до 11.00 часа


петък
от 8.15 до 10.00 часа


От 8 до 9 е времето за среща на различни гледни точки в опит да се надскочи информационния дневен ред и да бъдат открити значимите за обществото проблеми, които имат, разбира се, и своето актуално битие.
От 9 до 10 е времето на разказването на истории и на срещите с онези хора, които водят света ни напред. Краят на часа е времето, в което същия този свят виждаме през погледа на редактора.

Вторият водещ застава пред микрофона в 10 часа, за да преведе слушателите през един публицистичен час, тръгващ от човешка история и търсещ дискусионно изследване на няколко територии: културно наследство и градски проблеми (понеделник), образование (вторник), човешки права/социални проблеми/здравеопазване в рамките на човешкото и социалното ни право да оцелеем (сряда), икономика (четвъртък).

Екип на предаването: Любомира Константинова, Александър Райчев, Мария Христова, Нина Цанева, Таня Любенова, Мартина Кръстева, Росица Александрова, Грациела Ингелска, Кирил Чобанов, Светлана Тодорова, Стефани Ангелова.

За връзка в студиото на предаването „Нашият ден“ тел.: 02 865 95 60 (от 8.15 до 11 часа).

С предаването можете да се свържете и чрез неговата страница във фейсбук.

Posted in Интервюта

Related Posts