Меню Затваряне

Свещ. Иван Марински: “Кръщението на възрастни днес изисква нов пастирски подход”

Интервю на Ренета Трифонова със свещ. Иван Марински за Християнство.бг

На 14 декември в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Катедра „Историческо и практическо богословие“ се проведе публична защита на дисертационния труд на свещеник Иван Марински на тема „Практики на оглашение и кръщение на възрастни в Българската църква“. Потърсихме отец Иван, за да разкаже над какво е работил и как защитената от него теза може да бъде практически полезна днес.

– Отец Марински, потърсих Ви заради защитата на дисертация по темата за катехизацията и кръщението на възрастни, а тя е много важна за съвременната Църква. Кажете ни малко повече, защо избрахте тази тема?

– Интересът ми към предложената тема започна малко след като бях ръкоположен за свещеник. Почти веднага се натъкнах на известната ми дотогава само на теория притеснителна ситуация в нашия църковен живот: в храма пристъпват хора, които искат да приемат тайнството Кръщение, без да имат елементарна представа за вярата на Църквата, задълженията на християина и смисъла на неговия живот. Най-често такива хора приемат кръщението водени от повърхностни мотиви – демонстрация на национална принадлежност, традиционен обичай, подражателство или суеверни предразсъдъци. Извършвано механично, кръщението им е сведено до рутинна церемониална форма, което е симптом за съществуващите в църковното пространство духовна неграмотност и литургичен упадък. Кръстеният се вписва в църковния регистър, но не разбира значението на това, че е записан като гражданин на небето. Приемайки тайнството без необходимата предварителна катехизация, той трудно може да осъзнае светотайнствената реалност, в която навлиза чрез „банята на пакибитието” и по този начин посятото в него семе на нов духовен живот не може да покълне.

Несъобразяването с тази църковна действителност ще продължава да води до наличие на хора, определящи себе си като „unchurched christian”; ще продължава да „гарантира” номиналното членство в Църквата. Днес, пред лицето на новото, комерсиално и потребителско отношение към Църквата, кръщението на възрастни изисква ново църковно преживяване, нова обосновка и анализ, нова проверка, очистване от неправилни практики и нов пастирски подход. За съвременния човек е нужно не само да има възможността да бъде кръстен, както все още изглежда църковната практика днес. Сблъскващ се постоянно с проблеми в своя личен, социален, културен и професионален живот и дейност, той се нуждае от духовен път, достоен за възрастен, зрял, пълноценен човек, въз основа на който да усвои богатството на църковната традиция.

– В свещеническия требник в чина на тайнството Кръщение има молитва за Бога, „Който просвещава и освещава всеки човек, идещ на света“, а Кръщението е наречено още и „просвещение“. Днес обаче нямаме оглашени в Църквата, а в дисертацията Ви става въпрос за практиките за оглашение в миналото. Какви са били те? Как са се просвещавали некръстените в очакване на тайнството?

– В ранните векове на Църквата, когато масово желаещите да приемат тайнството кръщение са били хора в съзнателна възраст, всеки от тях преминавал през един доста дълъг период на оглашение (катехизация), т. е. подготовка за тайнството кръщение. Всеки, който изразявал желание да се присъедини към Църквата, първо ставал оглашен – κατεχούμεν. Той бил наставляван в учението на Църквата (Свещеното Писание и Символа на вярата), в значението на нейното богослужение и в нейните житейски норми. Посещавал учителната част от литургията, известна и до днес като литургия на оглашените, но не бил допускан до сакраменталната ѝ част. Междувременно цялата Църква се молела за него. Така, наред със стремежа към масова евангелизация, Църквата проявила и обратния опит за ограничаване на „достъпа” до християнската общност.

С течение на времето тази подготовка започнала да приема по-организирана форма и да се изгражда по определени принципи. Продължителността ѝ в различните етапи на църковната история варирал между две, три, дори и повече години. По своята вътрешна структура тя предполагала преминаване през няколко основни етапа, които определяли съответните категории оглашени. Очевидно човек можел да стане член на Църквата едва като се запознаел и възприемел учението ѝ, след като придобиел истинско разбиране за нейните жизнени начала.

Самото кръщение на оглашените ставало в нощта на Велика събота по време на тържествено всенощно бдение. Веднага след извършването на тайнствата кръщение и миропомазване, неофитите, облечени в бели дрехи и носещи запалени свещи в ръце, тържествено били въвеждани в храма и заемали почетно място пред светия олтар. За първи път заедно с верните те имали възможност да участват в тържествената Пасхална литургия, на която приемали причастие. С други думи, кръщението било увенчавано от литургията и причастието като най-сублимен момент на християнското посвещение, акт на усъвършенстване на предходните тайнства, израз на включването на всички вярващи в Тялото Христово.

По този начин въведителното тайнство в новия живот с Христа получило своята пълна литургична завършеност и придобило тържествено благолепие, съответстващо на неговия светотайнствен характер. Очевиден бил стремежът на ранната Църква по всякакъв начин, да бъде подчертано неповторимото значение на кръщението в живота на нейните членове, както и чрез предварителната подготовка да се направи необходимото за тяхното съзнателно участие в него.

– Какви впечатления имате от практиката си на свещеник – възможно ли е отново да имаме оглашени и катехизацията преди кръщение да стане задължителна в БПЦ? И ако това се случи, какъв трябва да бъде пастирско-литургичния подход при кръщение на възрастни хора днес?

Масовите кръщения на възрастни през IV-V век довеждат до това, че в следващите поколения мнозинството деца се раждат в номинално християнски семейства. Предкръщелната подготовка за възрастни по съвсем естествен начин е прекратена в тези епархии, където повечето кръщавани са деца. Ориентиран към съзнателната подготовка на възрастни, в такава променена ситуация институтът на оглашение очевидно не би могъл да съществува в същия обем, както преди. На фона на нарастващия брой кръщения на деца, категорията на възрастните оглашени постепенно започва да изчезва.

Но литургичната памет съхранява тези раннохристиянски практики. В зависимост от степента и нуждата от тяхната употреба, те продължават да съществуват например в една по-късна богослужебна традиция, тази на Константинополската църква. Адаптирани към конкретни случаи (кръщение на езичници, еретици, мюсюлмани или юдеи) и отразени вече в Евхология, практиките на кръщение на възрастни в Константинопол биват възприети от новоучредените славяноезични църкви. Тази приемственост може да бъде проследена в редица предимно източнославянски ръкописни Требници.

У нас те стават известни едва чрез проникването на ранните старопечатни богослужебни книги от Русия в края на XVIII век и особено след въвеждането в богослужебна употреба на Великия требник. Осъвременен вариант на самите чинопоследование и указанията, свързани с тях, се отпечатват за първи път на български език в Типикона на свещ. Иван Нейчев през 1909 година.

В по-новата история на Българската църква две мащабни „кампании” (кръщението на помаците през 1912-13 г. и кръщението на евреите от 1942-43 г.) довеждат до няколко синодални окръжни, в които ясно, точно и конкретно се излага канонично-административният ред на кръщение на възрастни в Българската църква. В дисертационния труд тези документи са подробно анализирани, защото те са официални Синодални документи, които в подробности описват практиките на приемане на възрастни кандидати в Българската църква. Днес, от дистанцията на повече от половин век, тези практики не са отменяни със Синодално решение, което ги прави актуални и задължителни. И ако все пак някой счита, че тези половинвековни документи са „остарели”, то тук е мястото да припомним, че през 2011 г. Св. Синод на Българската църква утвърди „Стратегията за духовна просвета, катехизация и култура на БПЦ-БП”, съгласно която провеждането на беседи с всички възрастни, с други думи преминаването на задължителен огласителен курс се поставя като необходимо условие за извършването на тайнството кръщение.

Така че, когато търсим отговор на въпроса възможно ли е отново катехизацията преди кръщение да стане задължителна, нека имаме предвид, че тя никога не е била отменяна, било с църковно постановление или още повече с канонично правило, била е и продължава да бъде задължителен елемент, и неотменна част от каноничния чин на кръщение на възрастни.

А що се отнася до „какво можем да направим занапред”, то съществен принос на дисертационния труд е адаптацията и приспособяването на традиционните практики при кръщението на възрастни и представянето на базисен пастирско-литургичен модел, въз основа на който занапред може да се организира и извършва катехизацията и кръщението на възрастни в Българската църква. В последната глава са формулирани актуалните цели и задачи, продължителността и процеса на катехизация днес. Предложени са и някои основни препоръки при извършване на чинопоследованието на тайнството кръщение над възрастни, с оглед максималното му приближаване до църковната традиция и правилното му извършване днес. Затова тук ще се опитам само да очертая само някои основните моменти.

Първият елемент от процеса на катехизация, който изисква нашата църковна действителност е провеждане на предварително събеседванес всеки възрастен кандидат, желаещ да приеме кръщение. Първостепенна задача на предварителното събеседване е да осъществи личен контакт между свещеника и кандидата, който не може да бъде заменен с разговор по „телефона” или със свещопродавача. Това е важно, защото само в личен контакт свещеникът може да установи мотивите, довели желаещия да се кръсти, да провери съществуват ли канонични пречки той да бъде кръстен, а също така да прецени изходните му представи за Бога, вярата и Църквата и до каква степен в него е породен личен интерес към Православието не само като към културно-историческа традиция. Освен това по време на това предварително събеседване е необходимо свещеникът накратко да изложи историческия опит на Църквата свързан с кръщението на възрастни, да подчертае значението на предварителната подготовка и същевременно да обоснове съвременната практика с всички специфични за нея детайли. Ако след предварителното събеседване у кандидата е налице готовност и желание да се съобрази с поставените „условия”, той подава писмено заявление до епархийския архиерей, в което излага причините, поради които иска да приеме Православието. Енорийският свещеник изпраща заявлението, придружено с допълнителна информация относно възрастта, образованието, професионалната реализация, семейното положение, евентуално предишно вероизповедание и др. на молителя. Когато свещеникът получи от канцеларията на митрополията писмено архиерейско благословение, информира кандидата и пристъпва към неговата подготовка.

Началото на катехизацията свещеникът ознаменува в притвора на храма, където извършва чина на приемане в оглашение, като чете молитвата „во еже сотворити оглашеннаго”, и записва името на кандидата в специален списък. Впоследствие свещеникът използва този списък с имена по време на ектенията на оглашените, по време на която споменава по именно всеки един от кандидатите.

Срокът за преминаване на предкръщелна катехизация в съвременните условия трябва да бъде строго индивидуален, съобразен с изходната готовност на оглашения и неговата предишна религиозна принадлежност, но като „правило минимум” при отсъствие на крайни обстоятелства приемливият период е един месец.  Процесът на едномесечно оглашение се състои от участие в четири огласителни беседи и задължително присъствие на неделните и празнични литургии, а по възможност и на останалите седмични богослужения. Препоръчително е огласителните беседи да се провеждат един път седмично, на всяко подходящо за целта място в самия храм – притвора, самостоятелна зала или друго прицърковно помещение. Тематиката на беседите може да бъде различна и да бъде предоставена на индивидуалната преценка на свещеника, но е необходимо да дава поне минимална представа за това, какво представлява Православието. И този минимум, който трябва да знае всеки, за да има поне някакво право да се нарича православен, е Символът на вярата. Освен това оглашеният се задължава да се запознае поне с едно от Евангелията и заучаване на текста на молитвата „Отче наш”.

В края на огласителния период е желателно провеждане на условен изпит,като за тази цел свещеникът трябва на базата на предложените тематични беседи да разработи въпроси. Освен това е важно да се предостави възможност на оглашения за покайно-доверителен разговор. Този разговор носи това наименование, защото изповедта като църковно тайнство все още е невъзможна за некръстения, а освен това в съвременната енорийска практика най-добрата форма на подобно общуване остава разговорът. Необходимостта от този предкръщелен акт се доказва от самата същност на тайнство кръщение и многократно е подчертана в Новозаветните текстове (Мат. 3:1-2,5-6; Мат. 4:14-17; Марк 1:14-15; Деян. 2:38). В съвременната практика на кръщение на възрастни, възстановяването на древната покайна дисциплина е особено целесъобразна. Практиката показва, че съвременният човек без никакво вътрешно неудобство решава да се кръсти, но за него е изключително трудно да се покае за греховете си. Покайно-доверителният разговор е първата крачка на непосредствено преживяване на покаянието като приближаване към Бога в присъствието на духовно лице. Този опит е важен и чисто психологически, т. е., от една страна, той помага да се преодолее естествения страх от първата изповед, а от друга, в бъдеще, дори ако конкретният човек след кръщението се „изгуби” извън Църквата, споменът за тази „първа изповед” ще бъде предпоставка за връщането му в църковната ограда.

Краят на огласителния период предполага също така въвеждане на еднодневен или двудневен пост, въздържание от интимни отношения и задължителен литургичен пост в навечерието на кръщението.

В деня преди кръщението, отново в притвора на храма, свещеникът извършва чина „на отричане от сатаната и съчетаване с Христа”, който се предшества от четене на запретителните молитва. Кандидатът сам произнася кръщелните обети и духовно-осмислено чете Символа на вярата. Извършването му днес отделно от чина на кръщение, както в древност, ще даде възможност на участващите в него живо да си представят важността на направения избор на страната на Христа в борбата против дявола. В зависимост от обстоятелствата този чин може да се извърши и в своя разширен вариант, т. е. с добавяне на пастирска беседа или пояснителна проповед. Целта е свещеникът да подчертае важността на даваните кръщелни обети, несъобразяването с които според Тертулиан отменят кръщението.

Баптистерий от малката базилика в Пловдив, II половина на V-VI век

Що се отнася до кръщението на възрастни, то основна трудност, пред която сме изправени днес, е свързана с въпроса къде и кога да се извършва кръщението на възрастни. Съгласно църковната традиция, чак до X-XI в. чинът на кръщение се извършва винаги в баптистерий (кръщелня). Повсеместната практика на кръщение на деца, обаче постепенно довежда до изчезването на баптистерия от храмовата архитектура и чинът на кръщение започва да се извършва в централната част на храма. Появяват се преносими купели, които стават практически неудобни за кръщение на възрастни и затова рубриките в голям брой евхологии предписват в случаите, когато кръщение приема възрастен, то да се извършва в открит водоем.

По този начин първият елемент от традицията, който трябва да бъде възстановен днес, е баптистерият. Тази нужда особено трябва да се има предвид при строежа на нови храмове, в които освен зали, трапезарии и канцеларии рядко някой се сеща да добави един напълно оборудван баптистерий с подходящо отопление, басейн, съобразен със съвременните инсталации за топла и студена вода и канализация. Очевидната необходимост от съграждане на специални кръщелни помещения не е свързана само със способа (трикратно пълно потапяне) на приемане на кръщение. Не по-маловажно е да се предостави уединена обстановка, която да не позволява кръщението на възрастни да се превръща в публично зрелище, както това е естествено по отношение на кръщението на деца. Алтернативен вариант при липса на баптистерий е чинът на кръщение на възрастни да се извършва в малък параклис в близост до църквата. Този параклис може да се оборудва с по-голям преносим съд за вода, в който да може да се извърши кръщението  и подходящо място за преобличане. За предпочитане е всеки свещеник да разполага с поне един голям кръщелен купел проектиран за потапянето на възрастен оглашен. Ако няма и параклис, кръщението се извършва в преддверието (притвора или най-западната част) на църковната сграда.

Втората основна трудност, пред която сме изправени днес, е свързана с въпроса кога да се извършва кръщението на възрастни. От самото начало църковната традиция смята за най-подходящо време Велика събота, както и големите празници – Богоявление, Лазарова събота, Неделя Петдесетница и Рождество Христово. Но с течение на времето, повсеместното кръщение на деца постепенно измества тези празници като преимуществено кръщелни. Високата детска смъртност, вековете на ислямска инвазия и трудните условия, в които съществува Църквата след падането на Византия, отменят църковната практика на масовите кръщения и налагат практиката на индивидуални кръщения извън определените от традицията за това дни. Липсата на горепосочените фактори днес дава възможност още един от елементите на традицията – масовото кръщение в определени за това дни – да бъде възвърнат към живот. Следва да отбележим, че днес няма никаква практическа или пастирска трудност тайнството кръщение и християнското посвещение на възрастни да се извършват на Велика събота по време на вечернята с Василиева  литургия. Но докато стигнем до този идеал, би могло например месечните кръщения на възрастни да се събират поне в едно общо кръщелно събрание, в един неделен  или празничен ден от месеца, който би представлявал един вид празник на енорията – Църква, която приема своите нови членове.

Също така трябва да имаме предвид, че подмяната на масовите кръщения в определените от църковния календар за това дни с частни кръщения постепенно довежда и до извършването им извън рамките на литургията. Дисертационния труд посочва примери как може да се възстанови органичното богослужебно единство между чина на кръщение и литургията. Всички те  могат да бъдат използвани като отправна точка в съвременната ни литургична практика. Начинът за постигане на този желан резултат трябва внимателно да се изследва, обсъди и накрая да се утвърди от висшия клир, без чиято санкция, разрешение и благословение в Църквата не бива да се върши нищо. Следователно на този етап единственото адекватно решение на въпроса се състои в ре-актуализация на вече издаденото постановление (Окръжно № 373/22.01.1943 г.)  на нашата църковна власт, в което ясно се казва, че кръщението: „се извършва преди да се започне св. Литургия, за да може новоприсъединеният да се приобщи със св. тайни”.

В нашия случай, при положение, че всички чинопоследования, свързани с оглашението, се извършват предварително (по време на процеса на оглашение), то това още повече ще улесни извършването на чина на кръщение, защото ще намали като цяло неговото времетраене. Целесъобразно е следкръщелните обреди на „отриване на мирото” и „подстригване” да се извършат или в края на литургията, или каквато е още по-древната традиция в осмия ден след кръщението.

Очевидно е, че пълноценната подготовка на човек към тайнството кръщение в рамките на един месец е немислима. Невъзможно е да се въцъркови човек в този кратък промеждутък от време. По своята същност предлаганата огласителна практика не е катехизация в раннохристиянския смисъл на думата, а е по-скоро „предкатехизация” и тъй като обемът на информация е минимален, огласителните беседи не бива да се считат за достатъчна форма на катехизация. След процеса на оглашение и приемане на кръщение е препоръчително на новокръстените да се предостави възможност да преминат следкръщелна катехизация, която ще им позволи да запазят връзка с енорията и след приемането на тайнството кръщение, т. е. да станат редовни енориаши. Между формите на следкръщелна катехизация, която може да бъде организирана в съвременните енории, могат да се определят следните: индивидуални или групови тайноводствени беседи; организиране на поклоннически пътувания; вероучителни курсове; съвместно четене и изучаване на Евангелието; покана за участие в социални и образователни проекти на енорията.

– Възможно ли е вероучението днес да замести успешно катихезата и съответно – практиките на оглашение в Църквата?

На този въпрос е много трудно да бъде даден еднозначен отговор. На първо място е необходимо да уточним за кое вероучение става на въпрос – това, което искаме да се преподава в училище или специалните вероучителни курсове, които се провеждат към някои енорийски центрове.

Това, което със сигурност би било полезно е издаването на книга или брошура, която да бъде в помощ на оглашените. По-нататъшен интерес представлява разработването на тематични огласителни беседи за възрастни, на катехизаторски пособия, методически ръководства, брошури и др. Съставянето на списък с помощна литература за самокатехизация, както за периода преди, така и за след кръщението, oфициално отпечатване на кръщелни свидетелства за възрастни, а също така и на чинопоследованието, съгласно което ще става приемането на възрастни членове в Църквата.

Благодаря Ви за интервюто и Ви желая този труд да намери възможно най-добро приложение в живота Ви на християнин и свещеник.

Свещеник Иван Марински е роден на 12.06.1978 година в гр. Смолян. Средното си образование завършва в ПДС „Св. св. Кирил и Методий”. Като бакалавър се дипломира в ПУ „Паисий Хилендарски” специалност „Теология”. През 2013 г. защитава магистърска степен в Православния богословски факултет на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”. Зачислен е като редовен докторант към катедра “Историческо и Практическо богословие” на ПБФ на Великотърновския университет. През 2020 г. защитава дисертационен труд на тема „Практики на оглашение и кръщение на възрастни в Българската църква“ и придобива образователната и научна степен “доктор“.

Posted in Интервюта, Литургика и богослужение

Related Posts