Меню Затваряне

“Какво искаш да ти сторя? Господи, да прогледам!”

Свещ. Михаил Трифонов

“А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше;
и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?
Обадиха му, че Иисус Назорей минава.
Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!
Тия, които вървяха напред, смъмриха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: какво искаш да ти сторя?

Той рече: Господи, да прогледам.
Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.
И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.”
(Лук. 18:35-43)

Евангелието днес описва как Христос, преминавайки през град Йерихон прави чудо с един слепец, който усилено вика към Него и Го моли за помощ. Евангелското четиво е кратко, но е много съдържателно.

От текста разбираме, че слепецът, който е бил там, е познавал Иисус Христос. Той пита тези, които са били покрай него и вдигат глъчка, докато Господ се приближава към тях – какво става, защо е този шум? И му отговарят: идва Иисус Христос Назорея. Тогава той започва веднага да вика: „Господи, Сине Давидов, помилуй ме!“ Това означава, че слепецът познава Господ Иисус Христос и Неговата сила.

Всички ние в известен смисъл сме слепци и не можем да видим съвсем обикновени неща. Не можем да видим понякога кой ни обича и уважава или пък ни лъже, не можем да видим и да се порадваме на красотата в този свят, а понякога сме толкова заслепени, че държим очите си широко затворени и не искаме да „видим“ Бога, слепи сме дори да погледнем навътре в себе си, за да не се уплашим от това, което ще видим в самите нас, но така ли викаме като този слепец: „Сине Давидов, помилвай ме!“?

Слепецът е знаел Кой е Синът Давидов, за да Го повика. В древността хората са познавали Свещ. Писание, знаели са, че ще дойде обещаният Месия, за да спаси човечеството, знаели са, че Той е от Давидовото коляно и са Го чакали. Затова дори и такива хора като Йерохонският слепец са имали вътрешното убеждение, че точно Този е Спасителят, точно Той е обещаният Месия, точно Той е този Извор на надеждата за потъналото в тъма и духовна слепота човечество. Слепецът от Йерихон е имал физически недъг, не е виждал с очите си дневната светлина, но душата му е търсила Бога и Го е викала през цялото това време на труден живот в липса на светлина. Въпреки, че не е виждал нищо около себе си, не е можел да общува нормално с останалите хора чрез очите си, душата му е била отворена за Божията светлина и любов.

Слепецът е вярвал, че само с една дума Бог ще го излекува, че ще стори чудо, но не е викал „излекувай ме“, а „помилуй ме“ – осъзнавал е откъде идва неговата физическа слепота – от човешкия грях, от човешкото падение. Слепецът е вярвал, че ако Бог снизходи към него, ако го помилва, ако се обърне към него дори с една дума, ще излекува слепотата му. И е викал така, че дори и да не вижда Бога, Бог да го чуе и да го помилва.

Познаваме ли обаче Бога и ние като този слепец, за да извикаме към Него: „Помилвай ме!“ и знаем ли изобщо какво да поискаме? Защото ето, Господ спира при слепеца и го пита: „Какво искаш?“ и получава отговор: „Господи, да прогледна“. Какво означава това „проглеждане“? Ако ви направи впечатление, в този отговор: „Господи, да прогледна“, слепецът първо изповядва Христос като Господ, и след това казва своето желание. Той първо иска милост, после изповядва Бога, и чак тогава иска да прогледне, за да се радва на великата Божия милост. Накрая на Евангелското четиво разбираме, че като видели това, всички въздали на Бога хвала.

Изповядваме ли обаче Бога и ние така, както Йерихонския слепец – в тези три степени: първо да искаме да ни помилва, после да Го изповядваме като наш Господ и Спасител, и накрая да искаме нещо от Него?

Много хора искат помощ от Бога, но колко от тях въздават Богу хвала, както са въздали присъствалите на това чудо? Ето, ние имаме всичко необходимо – имаме къде да се помолим, да се черкуваме, да потърсим помощ от Бога, обаче колко хора изобщо искат и търсят такава помощ?

Такава е нашата слепота. Ние не можем дори да поискаме помощ от Този, който наистина може да ни помогне. При това с молитва не за ежедневните си неща, а да искаме да прогледнем и да видим истината, и Бога, и ценното край нас с искрено преклонение пред Твореца, и с искрена любов към Него да Го търсим с духовните си очи.

Когато прогледнем, всичко друго, от което имаме нужда тук на земята, както се казва в Свещ. Писание „ще ни се придаде“ (Мат. 6:33). Но най-важното е да прогледнем за Бога и да Го познаваме, да знаем за Него, както е знаел и Йерихонският слепец, който въпреки физическата си слепотата ни дава урок, ценен за всички хора, през всички времена, дори и днес, след повече от две хиляди години.

Проповед, произнесена в 14 неделя след Въздвижение – на Йерихонския слепец

Posted in Неделни проповеди, Проповед

Свързани публикации