Меню Затваряне

Какво означава християнство и християнин?

Св. Григорий Нисийски

Какво означава християнство?

Ако някому би било нужно да се обясни думата християнство посредством определение, ние ще отговорим така: християнството е подражание на Божественото естество! Нека никой да не отхвърля това определение като пресилено и като превъзхождащо смирението на нашето естество, защото това определение не прескача границите на нашата природа. Ако някой се размисли върху първичното състояние на човека – той от изследване на Писанието ще се убеди, че определението не превишава възможностите на нашата душа. Първичното устройство на човека е направено по подражание на подобието Божие – така любомъдърства за човека Моисей, когато говори: „Сътвори Бог човека то Свой образ, по Божий образ го сътвори“ (Бит. 1:27).

От тук названието християнство изразява възвеждането на човека в древното благополучие. Ако в древността човекът бил подобие Божие – ние, може би, не сме съставили безцелно определение, казвайки, че християнството е подражание на Божието естество. По такъв начин значението на това название е велико. Следва сега да размислим: безопасно ли е за този, който носи това име да живее несъответно на званието си? Който носи името християнин и не проявява в живота си християнство, той фалшиво носи това име – той прилича на бездушна маска с черти на човешки образ, наложена върху маймуна. Защото, както Христос не може да бъде Христос, ако не е истина, правда, чистота и отчуждение от всяко зло – така и човекът не може да бъде християнин, ако не разкрива в живота си Христа и учението Му.

Речено е: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният Отец“ (Мат. 5:48). Ще ми се възрази: как е възможно за човешката ограниченост да прояви стремление към блаженство, каквото съзерцаваме в Бога, когато в самата тази заповед някак си се долавя нейната трудна изпълнимост?! Защото, как е възможно за земния човек да се уподоби на Този, Който е на небесата, когато самото различие по естество показва недостижимостта на подражанието?! Както е невъзможно за окото да обхване величието на небето и да разкрие красотите му, така и земният човек не е в сила да се уподоби на небесния Бог. Мисълта, обаче, на Писанието е ясна: то не заповядва човешкото естество да се приравни с Божественото естество, а с добродетелни постъпки, доколкото е възможно да Му подражава с живота си. И тъй, кой вид наши деяния могат да бъдат подобни на Божиите действия? Доколкото е възможно, да се отчуждаваме от всякакво зло – с мисъл, със слово и с дело, стараейки се с нищо да не оскверним името християнин. В това се състои истинското подражание на онова съвършенство, което е свойствено само на Бога в небесата.

Какво означава името християнин?

Не е безполезно да се изследва това название, защото, ако ние в точност разкрием какво значи това име, бихме получили голямо съдействие за добродетелен живот, стараейки се, посредством възвишен начин на живот, да бъдем наистина това, което се именуваме. Ако някой пожелае да се нарече лекар, оратор или математик, той няма да допусне посредством невежество да се изобличи фалшът на това название, ако в действителност не е такъв, какъвто се именува. Желаещият да се назове лекар ще се постарае да оправдае това название, чрез познаване на медицината, за да не се окаже лъжливо званието му. По същия начин и ние, изследвайки званието християнин, нека открием истинския му смисъл и нека се постараем на дело да го оправдаем, за да не се приложи и към нас известният при езичниците разказ за маймуната.

Говори се, че в град Александрия някакъв фокусник дресирал една маймуна с рядка ловкост да се преобразява на танцувачка, като й поставял маска на танцувачка и я обличал в дреха, прилична за това изкуство. Посетителите на цирка хвалели маймуната, която танцувала под такта на музиката и прикривала природата си с всичко, което вършела. Когато зрителите били увлечени от ново зрелище, един остроумец чрез шега, показал на увлечените в цирковото изкуство, че маймуната е нищо повече от маймуна! Когато всички възклицавали и ръкопляскали на ловкостта на животното, което стройно танцувало под такта на пеенето и музиката, остроумецът хвърлил на сцената някои овощия, които привличат жадността на тези животни.

Маймуната, щом зърнала разпръснатите по сцената бадеми, без да обръща внимание на нищо, забравяйки и танца, и ръкоплясканията, и елегантната дреха, се затекла към бадемите и лакомо започнала да ги събира. Понеже маската пречела на устата да яде, тя се опитала да я захвърли, разкъсвайки с ноктите си фалшиво поставения й образ. С това, вместо похвала и удивление, тя внезапно възбудила в посетителите смях, когато зад разкъсаната маска се появил нейният безобразен и смешен вид. Както за маймуната не е бил достатъчен лъжливо проетият образ, за да бъде считана за човек, защото жадността за овощия бързо разкрила нейната природа – така и тези, които не са изградили истински естеството си с вяра, посредством съблазнителни плодове, предлагани от дявола, лесно биват разобличавани, че не са нищо друго, освен това, в което те се разкриват при поява на изкушени, т.е. че са езичници.

Вместо плодове, като бадеми, смокини и други, дяволът предлага на жадността им честолюбие, тщестлавие, сребролюбие, страст към удоволствия и други зли примки, за да разобличи лесно душите им, които са подобни на маймуни и чрез подражание придават на себе си лицемерен вид на християни, а по време на страст смъкват от себе си маската на целомъдрието, кротостта и други такива добродетели. Името християнин се разкрива и доказва в искрена служба на истината и правдата, на мира и любовта, на жертвата и съвършенството от страна на човека, който приема и носи това скъпо име.

Източник: Протодякон Георги Ибришимов “Духовни бисери от светите отци” (Проповедническа антология), изд. “Православен кошер, 1992

Posted in Проповед

Свързани публикации