Меню Затваряне

Умножаването на талантите в Църквата е невъзможно без общението с Христос

Свещ. Михаил Трифонов

Талант… Както чухме в днешното евангелско четиво, талантът е древна мярка за тегло (в сребро или злато). Тази дума обаче днес се употребява в по-различен смисъл от този, който е имала в древност. Днес ние разбираме под талант нещо, което ни е придадено, с което сме надарени, и за което ние с нищо не сме допринесли, за да го получим. И въпреки всичко го имаме. Всеки има своя талант и е надарен с нещо, което върши най-добре.

Много добре е описано какво се случва с един талант, когато е заровен в земята. Той не само остава като неупотребен дар от Бога, но и бива унищожен. За всички таланти от човека се изисква да се потруди, за да бъдат те умножени и преумножени – както направили някои от слугите от евангелската притча по заповед на своя господар.

За всички нас Господарят, който дава тези таланти е небесният наш Бог Отец и Вседържител. Всеки е надарен с такива – един е добър дърводелец, друг – добър музикант или художник, но този талант освен, че изисква труд, често изисква и изява, затова е добре всеки да показва своите таланти, за да бъде полезен с това и на своите ближни.

Дали развиваме ние талантите си? Това е въпрос, който стои пред всеки от нас. Каквото и да ни е дарил Бог по милостта Си – на един повече, на друг – по-малко, трябва да знаем, че всички имаме в дар още един най-важен и най-значим талант, който сме призвани да развиваме и умножаваме – това е дарът на молитвата ни към Бога. Всеки човек има в дар този талант, но дали се възползва от него? За огромната част от света можем да кажем обаче … не. Тук не говорим за всеки един поотделно, защото всеки знае за себе си колко се труди в молитвата. Но като цяло – по-скоро можем да кажем – не, този талант днес е оскъден.

Молитвата към Бога може да донесе най-прекрасни плодове за нас, хората. Бог е щедър и ни обеща, че всичко, каквото с вяра поискаме, ще получим, остава ние само да се възползваме от таланта, даден ни свише, и най-важното – да придобием и друг талант – да знаем за какво да се молим и какво да искаме от Бога, защото … колко хора искат и търсят от Него своето спасение?

Ако някой от нас е изоставил, забравил, заровил в земята този талант в себе си – способността за връзка, за разговор с Бога, трябва винаги да помни, че Бог очаква този молитвен талант всеки ден да бъде умножаван и преумножаван в нас, и ако животът ни е протекъл така, че ние по една или друга причина не сме могли да развием нашите таланти – поради бедност, влошено здраве или някаква житейска трудност и стечение на обстоятелствата, можем да развием и компенсираме с молитвата – талант, който е даден на всеки, за да се обръща към Бога и да Го търси, да общува с Него. И ние дължим отговор за този дар и талант, тъй като Бог ни казва с тази притча, че “всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има” (Мат. 25:29). По тези таланти ще се познаят и плодовете ни, и трудът ни, и съкровищата, които сме събирали: “Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо” (Мат. 12:35).

Освен даровете от Бога на нашите лични способности, човекът има и още един най-голям Дар, който с нищо не може да бъде заменен, и който се дава само нему – способността да върви по пътя към своето преображение, към реалната възможност да се съедини с Бога, да стане сроден Нему. И всеки от нас може да прави това всеки път, на тази Литургия, която служим сега и на която принасяме своите земни дарове на благодарението, а получаваме Неговия Дар – Христовите Тяло и Кръв. Защото умножаването на талантите в Църквата, където се спасява човекът, е невъзможно без общението с Христос.

Проповед, произнесена в 16 Неделя след Петдесетница ­¬ за Талантите

Posted in Неделни проповеди, Проповед

Свързани публикации