Меню Затваряне

Три особености на покаянието

Архим. Симеон Крагиопулос

Отците на Църквата дълбоко са осъзнавали и разбирали тази драма, която човекът сам разиграва в себе си и тази цел, заради която се е въплътил Господ. Ето защо, преди всичко, те сами са преживявали в покаяние, а след това са го проповядвали на другите – със слово, перо. Тук бихме могли да дадем достатъчно цитати от Отците, говорещи за покаянието, но аз мисля, че всички ние в значителна степен имаме предвид някои от тях, затова няма да ви отегчавам.

Мисля, че би било добре да посочим три характеристики на признаците на покаянието, което откриваме в Свещ. Писание и в творенията на Отците на Църквата.

Покаянието – това е съставна част от заповедите. Има много заповеди, но всички те са свързани с покаянието. Ето какво казва св. Григорий Палама: „Кое за нас е важно сега, не е ли дадената от Бога заповед? Каква е тази заповед, която получихме от Бога днес? „Покаяние“. И обяснява: Когато Бог създаде първите хора и ги постави в рая, Той не им даде много, а само една заповед и те я нарушиха. Затова след грехопадението Бог отново дава на хората една заповед – покаянието.

„Какво иска Бог от мен? Да се покая“. Когато човек приеме една заповед и започне да се кае, той открива всички останали заповеди в нея.

Невъзможно е някой да е в покаяние и да не обича, да е в покаяние и да не е смирен, да е в покаяние и да изпитва гняв. Невъзможно е да не се помирите с другите или да не им помогнете. Това е невъзможно. И така, както в първите дни Бог даде една заповед в рая, така и сега, след грехопадението, Бог дава само една заповед – покаянието. Свети Йоан Златоуст казва: „Изповядай ми се и ми принеси сълзи и покаяние и ще получиш от Мен човеколюбие“ (Омилия 2 на Псалм 50, PG, 580). Той влага тези думи в Божиите уста: изповядайте се, плачете, покайте се, изпълнете тази единствена заповед, а останалото Аз ще ви дам заради Моето човеколюбие, т.е. Аз съм човеколюбив Бог и ще ви подаря всичко останало.

Всички свети Отци, и на първо място Свещ. Писание са съгласни с това, че „в бъдещето ние няма да бъдем осъдени на адски мъчения за това, че сме сгрешили, нито за това, че сме осъждали… а за това, че съгрешавайки, не сме се покаяли, не сме се отвърнали от злото към Господа” (преп. Теогност § 47, Φιλοκαλία Β’). Всички Отци са съгласни с това. Човекът няма да бъде осъден на ад, няма да бъде наказан, защото е грешник. Бог знае това, и затова Той дойде да ни спаси. В края на краищата, човек ще бъде наказан, и заслужава това, защото макар и Бог да му предлага прошка, тогава, когато му предлага спасение, човекът не се разкайва.

Покаяние за всички и завинаги. То е непрестанно, не свършва. „Покаянието е и в началото, и в средата, и в края на християнският начин на живот“ – казва св. Григорий Палама. Тоест покаянието е необходимо и в началото, и в средата, и в края – и за начинаещите, и за тези, които са изминали дълъг път, и за тези, които са изминали доста дълъг път.

„Покаянието е и малко, и велико, но е до смъртта“ – казва св. Марк Подвижник. Покаянието е предназначено и за младите, и за възрастните, докато умрем. Не можеш да кажеш: „Стига толкова, колкото мога, повече нямам нужда от покаяние“. И тук ние говорим за това, че когато човек действително се разкайва, той чувства сладост и никога не иска да излезе от това състояние на душата си.

„Нито една от добродетелите не е по-високо от покаянието, което никога не свършва“ – казва св. Исаак Сириец. „То подобава винаги, за грешниците и праведниците, винаги за тези, които искат да намерят спасение“. Тоест, покаянието е подходящо за всеки – както за грешници, така и за праведници. Винаги подходящо за тези, които искат да бъдат спасени. „И терминът„ съвършенство“ не подобава никому, защото усъвършенстващият се всъщност не е съвършен.“ Ето защо покаянието „не е ограничено нито от времето, нито от делата, и е до смъртта“, казва Св. Исак (Слово 45 „За страстите“). Покаянието не се ограничава до определено време или определени дела, а продължава до смъртта, защото, колкото и човек да се разкайва, той никога няма да стигне до края на покаянието.

Превод: Ренета Трифонова

Източник: Православен апологет

Изображение: сп. “Свет

Posted in Богословие, Християнска етика

Свързани публикации