Меню Затваряне

Монахиня Валентина Друмева за Великотърновския митрополит Стефан

Във връзка с 40 ден от кончината на монахиня Валентина (Друмева), публикуваме един нейн спомен за Великотърновския митрополит д-р Стефан от годините, когато е била послушница.

Дядо Стефан

В своята млада възраст бях чувала много хубави отзиви за дядо Стефан, но не се бяхме срещали. Знаех само, че той е родом от с. Чернево, Варненско, а пък аз съм от близкото с. Войводино. Двете села отстоят на 8 км едно от друго и всички местни хора се радваха много, че имаме владика от нашия край. За първи път го видях, когато през лятото на 1960 г. постъпих като послушница в Калоферския девически манастир „Въведение Богородично“. По това време дядо Стефан беше викарий на Пловдивската митрополия.

Архиереят посети светата обител, а игуменията – майка Таисия, ме представи пред него, за да ме благослови. Разбирайки, че и двамата сме от Варненско, епископът сърдечно се зарадва и ме попита как се казвам. Отговорих, че името ми е Стойка, а той отвърна с усмивка, че пък неговото светско име е било Стайко. И до днес помня ясно назидателните слова, с които дядо Стефан ме насърчи: „Стойке – стой здраво във вярата и в монашеството, което ти предстои да приемеш!“

Епископ Стефан обичаше да посещава често нашия манастир, както и другите св. обители в обширната Пловдивска епархия, а и всички свещенослужители, монаси и монахини го очакваха с радост, защото самият той излъчваше голяма доброта.

Познавах лично и негов родственик от Суворово – отец Христо, един изключително изряден свещеник, от когото също бях чувала за живота и развитието на нашия архиерей Главиницки еп. Стефан. Знаеше се, че духовната му основа е била здрава, а това е оказало голямо влияние върху неговото бъдещо призвание.

Независимо, че заради дългогодишното служение на дядо Стефан като клирик по администрацията и архиерей той не е имал възможността да живее в манастир, според мене беше всецяло отдаден на служението си духовник, чист по душа и благ по характер човек. Обичаше искрено своите ближни, а и те му отговаряха със същата неподправена синовна любов.

Споменавам го в молитвите си!

Източник: Борис Цацов “Великотърновски митрополит д-р Стефан. Автобиография и спомени”, София, 2019 г.

Повече за книгата за митрополит Стефан виж в Български книжици , а за нейното представяне – в репортажа на “Вяра и общество” Нова книга за Търновския митрополит Стефан.

Posted in Памет

Свързани публикации