Меню Затваряне

Света Сидония и хитонът Господен

Тамара Манелашвили

Всеки народ има своите светини, особено значими в неговата историческа съдба и затова – особено почитани. И те се явяват по Божий промисъл и по Неговата милост.

Грузия – светата Иверия – в своята история често се е оказвала в езическо обкръжение; мохамедански пълчища често опустошавали тази страна, но тя по удивителен начин възкръсвала отново и отново. Защото имала много царе, монаси и обикновени хора, които били  готови да умрат и действително умирали от изтезания или пък приемали смърт, жертвайки себе си в името на Господа и своя народ. А понякога ставали заложници за народа си, като прекарвали дълги години в плен, унижения и мъки… Но те не се отричали от главното – от Христа Спасителя. И се превръщали в молитвени застъпници за своя народ и за цялото човечество. В това те по мистичен начин приличали на св. Сидония (чиято памет се чества на 1/14 октомври), тяхна духовна сестра, първата светица на Грузия, която  получила от своя брат Елиоз заветния хитон Господен и, като го притиснала до гърдите си, от велика мъка и благоговение веднага издъхнала. Тази светица е особена. Има предание, че на Страшния съд тя ще възкръсне и ще посрещне Господа с Неговия хитон в ръце като знак на вечната ѝ любов към Него.

Св. Сидония произхождала от благочестив род на грузински евреи, които с огромна вяра и надежда очаквали Месията. Всякаква вест за Него се възприемала от тях като откровение и изпълнение на пророчествата. Елиоз, братът на св. Сидония, бил главен учител на евреите в Грузия. Затова когато Първосвещеникът Анна го извикал с писмо на съда (над Христос), той веднага тръгнал, подчинявайки се на първовърховника. Майката на Елиоз и на св. Сидония – Сара – била от рода на първосвещеника Илий. Безупречно познавала Свещеното Писание и била изключително благоговейна и благочестива жена. Просветлена от Светия Дух, тя, изпращайки своя Елиоз на неправедния съд, го молела да не става съпричастен към проливането на кръвта на Праведника и му казвала: „Иди, чедо мое, за да изпълниш законния ред. Но само, умолявам те, не се присъединявай към замисъла на враговете на Този, Когото възнамеряват да убият, понеже Той е Изпълнение на пророчествата, Притча на мъдреците, Тайна предвечна, Светлина за просвета на езичниците и Живот вечен”. Нейните думи изразявали общите чувства на тази еврейска община, която живеела в Грузия. Благочестивата дева Сидония, любимата сестра на Елиоз, обзета от горещо желание да бъде поне някак съпричастна на великата тайна, молела брат си да ѝ донесе нещо от това, което принадлежи на Този, над Който ще се извърши съда. Елиоз много обичал сестра си и ѝ дал дума да изпълни молбата ѝ. Самият той и хората, които го съпровождали, били свидетели на много чудеса, а също и на последвалата проповед на апостолите след възкресението на Изкупителя. В момента, в който приковавали Спасителя с гвоздеи към Кръста, майката на Елиоз, Сара, по тайнствен начин чула тези зловещи звуци и, като извикала от силна душевна болка, издигнала глас: „Краят ти идва, царство Израилево, понеже предадоха на смърт Спасителя и Избавителя на твоите люде. Отсега нататък твоят народ ще бъде виновен за пролятата кръв на Създателя и Господа. Горко ми, че не умрях преди това време: смъртта щеше да ме избави от това страшно известие. Ето, аз не виждам на земята Светлината за просвета на езичниците и Славата на твоя народ Израиля.” От непоносимите душевни страдания тя на часа издъхнала.

В Писанието за хитона Господен е казано: Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу. Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие.“ (Йоан 19:23–24).

Този хитон по жребий се паднал на мцхетските евреи. За него с любов пише архим. Рафаил Карелин: „Хитонът Господен бил изтъкан от ръцете на Дева Мария; за него Тя предяла по нощите преждата, нейното сърце предчувствало бъдещите страдания на Сина ѝ, тогава още малко дете, и нейните сълзи капели върху багрената тъкан на хитона като капки утринна роса върху листата на алена роза. Този хитон, според преданието, Господ носил от детството си до Своето Разпятие и той като жив растял заедно с Него. По време на Преображението на планината Тавор хитонът Господен засветил като огнен пламък и станал бял като сняг. По пътя от Гетсимания до Голгота хитонът се напоил с кръвта на Спасителя, която капела от раните Му.“

След завръщането си Елиоз, както и обещал, дал окървавения хитон на своята сестра Сидония, а тя му съобщила, че тяхната майка Сара е издъхнала веднага след това, което ѝ се открило по тайнствен начин. Поразена от вестта за смъртта на Спасителя и като притискала към гърдите си хитона с дълбока любов към Господа, Сидония казала на своя брат: „Любезни брате, за мен и за цялата страна това съкровище стига. Бог благоволи да избави този народ от ръцете на дявола (знамение за което е този хитон) и да му дарува вечно спасение.” След това, като изслушала вестта за смъртта на Изкупителя в неизразима скръб за неговите страдания, Сидония, както преди това майка ѝ, издъхнала. Вестта за това удивила дори цар Адеркий, който управлявал страната по това време. Той пожелал да види девата и поискал да вземе хитона, но никой по никакъв начин не можал да отдели хитона от тялото на Сидония, защото той по чудесен начин се бил сраснал с мъртвото тялото.

Удивително чудо станало и при погребението на света Сидония. Елиоз заедно с благочестивите старейшини се молел усърдно за сестра си, когато се случило земетресение – разтворила се земята под тялото на девицата и го приела в своите недра. За да защитят мястото от осквернение, то било оградено с ограда. По волята Божия над него израснал ливански кедър. Съвременник на св. Нина, иудейският първосвещеник Авиатар, който по милост Божия и под влияние на св. Нина приел кръщение, писал за хитона и за кожуха на пророк Илия, който бил скрит недалеч от хитона Господен: „Собственоръчно го сложихме – казваше моят баща, – под едни камъни, на тайно място, където трябва и да остане до времето, определено от Самия Бог. Често св. Нина ме молеше да разбера от баща си мястото, където се пази хитонът Господен. На моите питания за това той отговаряше все същото, което казваха и другите, а именно: че хитонът се пази под кедъра, където народът често възнася хвала на Господа.  Това място наистина е подножието на видяната от Яков стълба, стигаща до небето.”

Стволът на този свещен кедър бил използван за построявянето на главния храм на Грузия – „Светицховели”, което в превод от грузински означава „Животворящ Стълб“. Той е издигнат над гроба на св. Сидония. В него е скрит и кожухът на пророк Илия. В храма, който е вече на хиляда години, се намират много велики светини. Това е духовното сърце на Грузия, а благодатта, която изхожда от него, дава на народа духовна сила и защита.

На 14 октомври хора от цяла Грузия и от цял свят идват, за да се поклонят на тази велика светиня – хитона Господен. Те пристигат отвсякъде, с велика радост и надежда, мнозина идват пеша… Тогава народът се обединява чрез Христова любов. И споменът за св. Сидония стопля душите. Всеки в сърцето си идва със своите прошения; и тогава започва да прилича на тази евангелска жена, която в тайната на душата си мечтаела за изцеление, само да се докосне до дрехата на Спасителя… И те го получават. Защото нашият Господ „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.” (Евр. 13:8) Само вярвай в тази помощ с цялото си сърце и се надявай. Даже ако ще са нужни много години. Амин.

Превод и редакция от руски език: гл. ас. д-р Анета Петрова

Източник: Вяра и Дело, брой (27), година VII, януари 2021 

Всички предишни броеве можете да изтеглите за свободно четене от страницата на Вяра и Дело.

Posted in Вяра и Дело

Свързани публикации