Меню Затваряне

Д-р Стефка Кънчева: “Нека всеки от нас бъде благовестител”

За празника Благовещение, за жените в Църквата и богословската наука разговаряме с гл. ас. д-р Стефка Кънчева, преподавател по старозаветна библеистика в катедра “Библейско и систематическо богословие” в Православния богословски факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.

Д-р Кънчева, Вие сте една от малкото преподаватели-жени в Православния богословския факултет на ВТУ. Гл. асистент сте в катедра „Библейско и систематическо богословие“, преподавател по старозаветна библеистика – една колкото интересна, толкова и трудна област в богословието. Във връзка с празника Благовещение бих искала да поговорим за мястото на жената в богословските факултети и в дяконията на Църквата. Разкажете ни как решихте да се занимавате с богословие и какъв беше Вашият път към науката.

Завършила съм Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ във Велико Търново. По това време имаше експериментална паралелка със специализиран профил философия и богословие. След това изборът ми да кандидатствам в Православния богословски факултет беше естествено продължение.

В нашите богословски факултети започнаха да учат жени веднага след падането на режима, а през 1991 г. беше открит и богословски факултет във ВТУ. Жените са добри учители, но едва ли са си мислили някога, че могат да бъдат и преподаватели в богословски факултети. Някои християни гледат с леко недоверие, да не кажа презрение към дамите в тази сфера, въпреки че много жени оказват неоценима помощ в енориите като певци и катехизатори. Успяваме ли да се справим с богословието според вас и какво бихте казали на жените, които искат да учат богословие? Защо да се обърнат към богословския факултет?

– Не правя разделение между жени и мъже и не смятам, че трябва да се прави, но сте прави, че понякога има недоверие и подценяване…за съжаление! Знаете думите на свети апостол Павел „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“ (Галат. 3:28). И жените и мъжете могат да бъдат добри учители, добри преподаватели, добри певци, катехизатори – всеки си има талант, дарба, която е Божи дар и от човека зависи да я развие и няма абсолютно никакво значение дали е мъж или жена. Какво бих искала да кажа на жените, които искат да учат богословие? Всъщност бих го казала на всички, не само на жените: много хора идват да учат в богословските факултети, особено в магистърските програми, заради себе си и своя път към вярата – или защото вече са го извървели или защото тепърва тръгват по него и искат да научат повече, и тук също няма никакво значение дали е мъж или жена. Със сигурност, за да се избере специалност Теология, човек има вътрешна настройка, личен мотив, „движение на сърцето“, и какъвто и да е той, ще кажа, че специалността дава много!

Но и да кажа, че в богословските факултети се преподава знание, не вяра. На вяра никого не можеш да научиш, това е собствен път – ти и Бога! И дипломата по богословие не ни прави по-различни от останалите хора, които са до нас в храма. Да си дипломиран богослов не е привилегия, а дълг – означава, че сам се отдаваш на служение на другите – било чрез просвета, било чрез дякония, мъжете – и чрез свещенството, всеки има своето призвание. Но това не е привилегия, а задача, дълг, който сам избираш да изпълняваш.

Относно мястото на жената: едно е да говорим за мястото на жената в енорията, съвсем друго е да говорим за жената в системата на висшето образование. Жени-преподаватели има и в богословския факултет в София и в катедрите в Шумен и Пловдив. И тук е нелепо да говорим за каквото и да било разделение на жени и мъже. Богословските факултети са част от системата на висшето образование. Каква разлика има между жена-преподавател в исторически факултет, филологически факултет или богословски факултет?!

За съжаление статутът на жените преподаватели в богословските факултети не се разбира от много хора и благодаря, че го изяснихте. Вие специализирахте в Гръцкия православен институт „Св. Кръст“ в Бостън, САЩ като Фулбрайтов стипендиант. Какви възможности дава богословската наука за жените извън нашите „балкански“ предели? И в контекста на днешния празник, какво може да даде богословието като знание за Бога на една жена и нейното семейство?

– Това са два отделни въпроса.  Възможностите в науката са съвсем различни, ако говорим за това. Не само жените, а за колегите въобще – те имат достъп до библиотеки, имат много по-големи възможности за пътувания, за специализации. Но въпреки това, убедих се, това което правим ние не отстъпва на постиженията на колегите, за работата в аудиторията – също. В много чужди университети има т.н. „съботна година“ (всъщност това идва от съботната година в Стария Завет), която е задължителна – веднъж на 7 г. излизаш в отпуск, в който трябва да надградиш, да специализираш, за да може след това като се върнеш в аудиторията да дадеш повече на студентите си. И отново ще повторя – за преподавателската и научната работата няма никакво значение дали си мъж или жена – или си вършиш работата или не я вършиш.

А относно втората част на въпроса какво може да даде богословието като знание за Бога на една жена и нейното семейство? Не е необходимо една жена или мъж, който и да е, непременно да учи богословие, за да има знание за Бога. Знанието ни за Бога идва на първо място в Църквата. Това е един път, който вървим постоянно и се учим постоянно, падаме, ставаме, но и път, който не вървим сами.

Освен преподавател и изследовател, сте изпълнителен директор на Фондация „Дякония и мисия“. Една от основните идеи на тази дейност е връзката на научните богословски среди с църковните енории. Може ли да се превърне тази дейност в необходима традиция за богословските факултети? Успяваме ли да покажем на дело, че богословието е преди всичко и опит, дейност, начин на живот?

– По-скоро това, което се опитваме да правим трябва да се превърне в част от живота на енориите, дяконията е част от служението на Църквата. С дейността на фондацията даваме възможност за практически опит на студентите на Православния богословски факултет, а това са бъдещи свещеници, учители, дори и да поемат по друго поприще, те ще отнесат този опит в своите енории.

Но не само за студентите, защото имаме доброволци, които не са студенти. Част от дейността на фондацията е и Православният център „Проф. Тотю Коев“, създаден преди години по съвместен проект между ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и фондация „Покров Богородичен“. Това е нашето място за неформални срещи, за дискусии, мястото където можем да се срещнем със студентите извън аудиторията, място, където наши гости да бъдат колеги от други факултети.

По разбираеми причини последната година почти нищо не се случва, но се надявам, че скоро всичко това ще отмине и отново ще можем да работим пълноценно. Опитваме се и да помогнем на енориите в тяхната катехизаторска, въобще учителна дейност – винаги с колеги сме се отзовавали на покани за лекции и беседи, или с каквото може да помогнем с нашите знания.

Относно дяконията, моето мнение е, че ако всичко е поставено на правилни основи, ако вярата е осъзната, няма нужда от неправителствени организации, които да бъдат катализатори на подобни дейности, нещата се случват естествено. За щастие вече имаме примери от енории и в България. Но в същото време се опитваме да покажем, че дяконията не е просто „социална дейност“, това е осъзнато служение на другия, което е в Църквата и води към Църквата. Дяконията не се изчерпва и не се ограничава да речем в акции за храна или дрехи – това е само една и много малка страна. Един разговор с човек, който е в тежко положение, изпитва тъга или болка е дякония. Едно обаждане или проява на обич към човек, който е самотен или е загубил близък е дякония. Да дариш радост на друг човек е дякония! Дяконията е проява на любовта към другия, на човешка потребност, много по-дълбока и неутолима от телесния глад – нуждата от любов!

Дали успяваме да покажем на дело, че богословието е опит, дейност, начин на живот? Опитваме се… Поне се надявам, че с това, което правим с дейността на фондация „Дякония и мисия“ показваме на дело, че теорията трябва да е свързана с практиката и да мотивираме колкото се може повече хора да погледнат към другия. Но именно защото е начин на живот, тук теоретичните постановки не работят – всеки от нас би трябвало да бъде свидетел с делата си. И тук няма абсолютно никакво значение дали човек е завършил богословие или не, защото дипломата за бакалавърска или магистърска степен по богословие не те прави християнин.

Имате едно изследване, включено в сборника „Свещ. Писание – богослужение, херменевтика, диалог“ на тема „Св. Богородица – „Нова скиния“ и „Жив храм“. Днес не отбелязваме социалните придобивки или права за жените, за християните Благовещение донесе вестта, че Св. Богородица ще стане жив храм на Бога. Целият свят почита Божията майка, дори и мюсюлманите. Нека кажем и за тези, които не са християни или са в началото на християнския си път… Какво донесе тази „Нова скиния“, тази скромна и смирена Жена и Майка на света, та стана толкова почитана вече две хилядолетия?

– Донесе Бога, стана стълбата, по която Бог слезе при нас. Както казва в едно от словата си св. Николай Кавасила „…и бе достатъчна добродетелта на една душа да спре злината на хората от всички векове….“. Донесе и майчина прегръдка за целия свят. Нямаме нито едно богослужебно последование, колкото и кратко да е то, в която да няма възглас или възхвала на св. Богородица. Но да не забравяме, че в Православната църква почитта към св. Богородица е изцяло в контекста на христологията.

Благодаря ви от името на целия екип, че отговорихте на нашите въпроси, пожелаваме Ви от все сърце Св. Богородица да помага във Вашите по-нататъшни проекти и научни изследвания и в дяконията, толкова необходима днес на Църквата! Честит и благословен празник!

Благодаря! Честит празник на целия Ви екип и на всички Ваши читатели! Нека всеки от нас бъде благовестител, особено сега във време на изпитание. С усмивка, с подадена ръка, с молитва, понякога можеш да отвориш път на човек към Бога и да се превърнеш в благовестител!

С д-р Стефка Кънчева разговаря Ренета Трифонова

Вижте още:

“До Харвард и обратно, или за преподаването как да бъдеш свободен” – интервю на Сандра Керелезова за сп. “Свет

Страница на Стефка Кънчева • Християнство.бг

Posted in Интервюта

Свързани публикации