Меню Затваряне

Църквата и идеологиите

Екипът на Християнство бг представя на читателите една колкото стара, толкова и нова тема, която продължава и днес да бъде актуална. “Църквата и идеологиите” е дискусия на Академичния дискусионен клуб с участието на проф. д-р Димитър Попмаринов, доц. д-р Мариян Стоядинов и доц. д-р Свилен Тутеков, преподаватели в катедра “Библейско и систематическо богословие” при Православния богословски факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. В краткия анонс ще видите:

Проф. д-р Димитър Попмаринов:

“Половината от моя живот премина по времето на идеологическия атеизъм и от тази гледна точка пред мен винаги е изниквал въпросът с идеологията и мита, с митологизирането на живота – такъв, какъвто го имаме. Как идеологията в един определен момент, за да намери именно онтологическата основа, за която говори колегата Свилен Тутеков, търсейки твърда основа да онтологизира своето битие, се превръща в митология. Цялата тази идеологическа парадигма, усещайки безвъздушното пространство, в което се намира, несъзнателно се превърна във вид религиозност, в атеистическа религия. От тази гледна точка темата, върху която днес ще разсъждаваме е добра провокация за осмисляне именно на тези отношения. Превръщането на идеологията в квазирелигия, превръщането й в митология, има своето място не само в този отминал период, но дори и днес има такива феномени и явления от такъв характер. Смятам, че те трябва да бъдат разисквани и осветлени, доколкото е възможно.

Доц. д-р Мариян Стоядинов:

Предполагам, че всеки от хората, които сме влезли в Църквата преди 10 ноември 1989 г. е направил своя избор като своеобразно бягство от идеологията (тогава абсолютно доминираща, единствена) като в пространство, свободно не само от тази идеология, но от всяка идеология. Всъщност, изборът да станеш християнин, да влезеш в Църквата, беше като избор на свобода. Да бъдеш свободен именно от такива колективни, масови, тотални ангажименти, да бъдеш в служба на дадена идеология с цялото си битие – с всичко, което си, с всичко, което правиш, с всичко, можеш да бъдеш полезен, с всичко, което можеш да бъдеш събран колективно с други единици, в които безличното (или казано по друг начин идеологическото) доминира.

Тази способност да жертва, да обезличи, буквално да обезсмисли човека, нямаше друга алтернатива, друго място, в което той да “избяга”, освен Църквата. Затова и да избереш между Църква и идеология във времето преди 10 ноември беше като въпрос на нов живот, ново раждане. Дори в богословски смисъл ние можем да го обясним, защото кръщението е именно такова, но и в емоционален, ментален и всякакъв друг план, този избор беше прекрачване на една много ясна граница, на една своеобразна бездна. Като се обърне човек назад и като си даде сметка за прехода и особено за ситуацията, в която днес живее и се сблъсква с толкова много полярни идеологически парадигми и образци в самия църковен живот, няма начин да не се шокира, да не се изненада и потресе вътрешно.

Ние, разбира се, сме били част от този преход и не можем да се правим, че сме гледали отстрани, но въпросът, който за мен е важен, и който има смисъл да бъде разискван е: можем ли да живеем в Църквата, без да сме идеологично натоварени? Можем ли да живеем в Църквата, без да сме идеологически обсебени? Можем ли да бъдем християни, без да сме непременно “фили” или “фоби”? Всички тези въпроси се свеждат до първия – можем ли да бъдем християни и да бъдем свободни от идеологическото мислене?”.

Доц. д-р Свилен Тутеков:

“Преди 15 години написах и публикувах един текст “Православието между идеологията и живота”. Сега от дистанцията на времето си давам сметка, че този текст би трябвало да има поне 500 страници. Не заради друго, а защото проблемът за идеологиите, за отношението “църква-идеология” или “църква-идеологии”, се мисли и осъзнава като все по-голям проблем. Първо, поради огромното и тежко наследство, което имаме главно на модерността, която е епоха на големите идеологии, и някак естествено върви процесът на идеологизиране на религията, на християнството, а също и на Църквата. От друга страна, защото идеологическото мислене по своята вътрешна структура като че ли много силно доминира през 19-20 век, независимо от това каква идеологическа форма има. Самото изкушение на идеологическото мислене като че ли през 19-20 век стана много силно и прониква и в християнската идентичност, в християнското съзнание. За мен в това има главно два проблема.

Първият е, че идеологията по самата си същност е откъсната от реалността, тя не съдържа, не носи в себе си това, което на философски език можем да наречем онтология, т.е. тя е откъсната от реалното битие. В същото време, една идеология винаги цели да наложи определена идея и система от идеи в практиката. Това поражда и вторият голям проблем, който според мен е най-сериозен затова, защото във вътрешната структура на идеологическото мислене винаги стои изискването за това, идеите да бъдат наложени в практиката по един диктаторски, по един тоталитарен начин. Всяка една идеология в самата си структура е обременена да бъде тоталитарна или диктаторска, колкото и на преден план това да изглежда другояче. Така че всяко идеологизиране на вярата, на религията, на Църквата, на Православието (а такива случаи има немалко в историята, и в днешно време сме свидетели на това), носи в себе си този риск то да бъде налагано по тоталитарен, по диктаторски начин.

Дори епохата на т.нар. постмодерност, която сега изживяваме, и за която казват, че е залез, крах на идеологиите, през последните години като че ли също започна да се самоструктурира като една специфична идеология, и да “засмуква” в себе си християнската идентичност и самосъзнание, т.е. започна да го идеологизира. Така че, тази тема е изключително сериозна, изключително всуобхватна и много актуална, затова аз влизам в нея с много голям интерес. И най-вече, изхождайки от една позиция, която много категорично и много убедено споделям – че Църквата и православното богословие имат своята важна функция днес – да демитологизират идеологическото мислене за Църквата.

Това е жизненоважна задача за богословието и аз смятам, че тук то просто трябва да следва посланието на ап. Йоан Богослов, което заръчва на своите чеда: “Деца, пазете се от идолите!”. Едни от най-големите идоли на нашето време са идолите на идеологическото мислене, и нашето богословие е призвано да разрушава тези идоли, да демитологизира всяко едно идеологическо мислене за Църквата”.

Академичният дискусионен клуб е инициатива на фондация “Дякония и мисия”, която се осъществява със съдействието на Центъра по систематическо богословие към Православния богословски факултет при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Целта на дискусионния клуб е да стане място за среща и диалог на представители на академичните среди от различни научни области.

Източник: Дякония и мисия

Posted in Видео беседи, Дякония и мисия, Мисия

Свързани публикации