Меню Затваряне

Постът и молитвата

Видински митрополит Неофит в кабинета си. около 1940 година

Видински митрополит Неофит

Четвърта неделя на Великия пост (постът и молитвата)

Искрената, пропита с твърда вяра молитва е способна да поправи разстроеното здраве. Но тя е още по-мощна, когато е придружена с пост. Молитвата, съединена със строг пост, това е най-силното оръжие срещу демонските покушения върху човешкото здраве. Четеното днес Евангелие потвърждава тази истина. Нека си припомним изцяло евангелските думи и да се поучим.

„Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух:
дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.
И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство;
и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми.
А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!
И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.
Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.
И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?
Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае.
Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне“.

(Марк. 9:17-31)

Този евангелски разказ ни разказва един характерен случай за душевноболен. Ала такива случаи не са рядкост в живота. Момъкът от детинство страда от ням дух. В момента на припадъкd бесът го хвърлял и във вода, и в огън, за да го погуби. Измъченият и нещастен баща, като чул за Лекаря на душите, отишъл при Него за помощ. Апостолите не могли да му помогнат. Христос не отказал помощта Си, но дал едно условие за нея:

– Ако можеш да повярваш, за вярващия всичко е възможно. – Вярвам, Господи, помогни на неверието ми – отговорил нещастният родител.

И ето, че тази негова вяра извлича от Спасителя божествения чудотворен жест. Той заповядва на беса да излезе от момчето и да не се връща повече. Бесът злобно хвърля страдалеца в смъртен припадък и излиза. Всеки може да си представи радостта на измъчения баща, когато взема от ръцете на Спасителя оздравелия си син…

Свидетели на всичко това са апостолите. Те се учудват на обстоятелството, че не могли да изгонят беса от момчето. За да узнаят причината за своето безсилие, при първия удобен момент, те питат Спасителя: защо ние не можахме да го изгоним?

– Защото тоя род (зли духове) не може иначе да се изгони, освен с пост и молитва – отговаря им Иисус.

От думите ,които Спасителят казва на нещастния баща и на апостолите, ние се убеждаваме в две неща: първо, Бог може да помогне на тези, които имат жива вяра, и второ, че постът и молитвата са най-мощното средство за борба срещу злите духове за опазване на здравето и живота. За силата на вярата сме говорили по-често. Нека днес да поговорим и по въпроса за поста и молитвата.

Постът принася твърде голяма полза за здравето на човека. За да се прецени достойно тази полза, трябва да се знае какво разрушение извършва в организма невъздържанието. Когато човек се поддаде на порочните страсти и угаждането на плътта, разсъдъкът му бързо потъмнява, демонските сили придобиват влияние върху него, увличат го за неморални и престъпни дела, лишават го от чест и добро име, разстройват душевното и телесното здраве…

Постът извършва тъкмо обратното. Той прояснява разсъдъка, засилва вярата, прочиства и просветлява съвестта, закрепва  и подобрява живота. Доказано е, че постът прави морално падналите – целомъдрени, гневливите – кротки, буйните – скромни и тихи, горделивите – смирени, непокорните – послушни, завистливите – доброжелателни. Постът е направил много хора от непримирими врагове – добри приятели, от зверове по нрав – ангели по своя живот, от жилище на бесовете – в жилище на Светия Дух.

Че постът е условие за поддържане на здравето, доказва ни и медицинската наука. Нерядко лекарите го предписват като лечебно средство. Ала това те правят твърде късно, когато тялото вече е разнебитено. Евангелието ни предписва поста като “охрана” на здравето още от детските години. Още на детска възраст Църквата поставя въздържанието и трезвостта като верни стражи на телесното здраве.

Тези стражи са още по-необходими, когато страда духът. Ползата от поста за болната душа е безмерна. За лекуването й медицинската наука се ръководи по „рецептата“ на Евангелието. Докато на телесно болните тя препоръчва месна храна, на душевно болните забранява такава и им предписва пълно въздържание от всичко, което може да възбуди кръвта в тялото. Друго лекарство за тях тя не знае, защото действително този род болести не се лекуват иначе, освен с пост и молитва.

Св. Йоан Златоуст казва: „Който се моли и пости, той има две крила, по-леки от вятъра. Той е по-бърз от огъня. Само той може да побеждава демонските сили, защото няма по-силен от този, който искрено се моли и пости“. А св. Василий Велики казва: „Постът е най-надеждната закрила на душата, най-мощното оръжие, което прогонва изкушенията“.

Постът предразполага към благочестие. А благочестието за всичко е полезно, защото има обещанието за настоящия и за бъдещия живот (Тим. 4:8). В същност само постът прави хората способни за истинска молитва. Препълненият  стомах, невъздържаното тяло, развратеният ум не предразполагат към молитва, а към болести. Небесната благодат почива върху тези, които постят духовно и телесно.

Защото те лесно прекланят колене за молитва, способни са към благоговение и сърдечно умиление, готови са за въздишки и молитвени сълзи. На крилете на поста тяхната молитва може да се издигне през облаците, да мине край ангелските сили, да застане пред престола на Бога и да измоли потребното. Такава била молитвата на пророк Илия, с която той затварял и отварял небето за дъжд. Такава била молитвата и на Корнилий, която довел ангел от небето да му отговори…

Такава молитва е мощна не само да изцери душата и тялото, но и да продължи живота повече от определеното. И за това има примери в Свещ. Писание. Свършили дните на добрия израилския цар Йезекия и той заболял. Дошъл пророк Исая и му съобщил деня на смъртта му. Ала Йезекия искал да живее още. Коленичил, той се облял в сълзи и молил Бога да му продължи живота. Неговата искрена молитва възлязла пред престола на Господа и Той не могъл да й откаже. Още в същия час пророк Исаия получил откровение да се върне при Йезекия и да му съобщи, че животът му се продължава с още 15 години (IV Царства, 20 гл.). И оздравелият цар побързал в храма да благодари на Оногова, Който е Господар на живота и смъртта.

И тъй, мощна е силата на молитвата, когато е придружена с пост и благочестие. Това е победното оръжие срещу бесовете демонски. Съпротивлявайте се на дявола и той ще бяга от вас, учи Словото Божие. Как да се съпротивляваме? С пост и молитва, с отказване да изпълняваме демонските внушения, с бягане от греха. Нека по-често се молим. Молитвата напомня за Бога, просеветлява ума, пробужда съвестта, разкрива ужаса от греха, показва светостта на добродетелите. Пророк Давид извършил убийство и прелободеяние, но покайната молитва го спасила. Мария Египетска била най-грешна и паднала жена, но молитвата и постът я направили светица. Цели 40 години тя се подвизавала в пустинята. Изобщо молитвата с пост има чудотворна сила. Тя може да възвърне здравето на душата – да измолва за слепите зрение, за глухите слух, за немите език, за хромите изцерение и дори за мъртвите живот…

Такива са плодовете на силната постническа молитва. Освен че освобождава душата от ноктите на демоните, тя ни приготвя за храма на небесната благодат. Както благоуханните цветя привличат пчелите към себе си, тъй и чистата молитва с пост привлича Св. Дух. Във време на молитва Той слезе върху апостолите. С пост и молитва праведните станали храмове на Божия дух. С молитвите си те са правили чудеса и са изгонвали нечисти духове. Постът и молитвата са препоръчвани и на нас като оръжие, с което ще можем да измолваме от Бога потребните в живота блага и да опазваме своето духовно и телесно здраве.

Прочее, нека здраво държим това оръдие в ръцете си и с вяра да го употребяваме. С особено усърдие нека сторим това сега, през св. Четиридесетница, която Църквата е определила за усилени пости и молитвени подвизи. Амин.  

Източник: Видински митрополит Неофит “Проповеди”, София, Придворна печатница, 1920 г.

Posted in Неделни проповеди, Проповед

Свързани публикации