Меню Затваряне

Защото…Христос воскресе!

Архим. Никанор (Мишков)

Христовото Възкресение е исторически факт. Най-странният, най-необичайният и най-потресаващият от всички исторически факти, засвидетелствани някога в близо 8-хилядната паметна човешка история. Никога преди това събитие, нито след него, нито по-късно, на някого би му хрумнало да оповести на своите съвременници и да отстоява истинността на такъв факт, камо ли с цената на своя живот.

Толкова е удивителна благата вест, която стои в основата на нашата вяра и надежда! „Христос воскресе!“ е радостното възклицание, което не просто може да накарада се разпукат наистина скали и да се раздере храмовата завеса от край до край. Тези две слова разбиват окаменели сърца и раздират паяжината на отчаянието, омотаваща умовете на човеците. 

И наистина. Чул ли е някога някой от нас по-радостна, по-обнадеждаваща, по-вдъхновяващаи по-велика вест от тази: „Христос воскресе!“

Не само човекът, но и всички живи същества искат да живеят вечно. Поривът към живот е заложен дори и в най-малката частица  съществувание. До какви ли не „хитрости“, „находчивости“ и „оригиналности“ успява да стигне дори безсловесната жива материя само и само да успее да просъществува и при най-неблагоприятните условия за живот.

Колко по-голям е осъзнатият стремеж към живот и то вечен живот у хората!

Бидейки неимоверно по-висше създание от животните, човекът в своето творчество дава поразителни примери на стремежа си към увековечаване. Като се започне от египетските пирамиди и стигнем до самия днешен ден. И откакто свят светува край на всички тези стремежи слага смъртта. Смъртта,  за която се казва, че от нея няма нищо по-неизбежно. Смъртта омрачава и вгорчава жизнения път на всеки от нас. Тя не само отнема младост, красота и надежди, но и злорадо се надсмива над всичките ни творчески усилия и е в състояние да обезсмисли всеки благ човешки порив. Ето защо от най-древни времена в своите  мисли, блянове и религиозни мечти хората се изкушавали да се пазарят с нея, да я омилостивяват и да си въобразяват някакво възможно съсъществувание със смъртта в илюзорни задгробни светове. 

Христос възкръсна и унищожи смъртта!

Христос възкръсна и премахна смъртта!  

Христос възкръсна и не направи никакъв компромис със смъртта…

Христос възкръсна и ни дари безкрайния живот!

Христос уби смъртта в нейния зародиш – греха.

Там, където нашият праотец Адам се подхлъзна – в съблазънта на егоизма, там Христос устоя. Способността на греха да ражда смърт произтича от разрушаването на връзката и общението между Бога и човека, което той (грехът) прави, защото Бог не е просто Творец на живота, а Той е Самият Живот. И извън Бога живот няма. А в лицето на Адам човекът поиска да живее сам за себе си, в свой собствен свят, център на който е неговото Аз. И всичко в този малък свят да е  предназначено да служи на това Аз. За Бога място в този собствен свят няма. Нито пък има място за ближния, освен като обект, който да облажава и да служи на интересите на това Аз. Всеки един от нас, който е успял напълно да си създаде такъв собствен свят, е постигнал ада. Адът, в който ще го мъчи вечно накърнената гордост, неудовлетворимите амбиции, всепронизващата самота. Заразеното по такъв начин човешко естество е без надежда.

От любов и по снизхождение Бог изпрати Единородния Си Син, който слезе от Небесата и се въплъти, приемайки на Себе Си човешкото естество и заживявайки нашия живот. Там, където Адам падна и където ние падаме, Словото устоя и победи. Съединеното с Христовата ипостас човешко естество преодоля бездната на изкушението на егоизма. То остана докрай послушно и вярно на Твореца – послушно и вярно до кръстна смърт. Тази смърт не беше като другите. В нея нямаше грях. И тя не беше породена от греха. И в този смисъл тя не беше „естествена“. Тя порази другата, оная смърт, влезе като огън в преизподнята и я изгори. Адът повърна хапката, която беше поел и сам умря, като освободи от века свързаните с него.

Светлината на живота прогони мрака на смъртта, който без силата на греха вече беше нищо. Христос строши адовите порти и възкръсна телом, ставайки Зачатък за всички, които се съединяват с Него. Свободната воля на човешкото Му естество, преодолявайки себе си, преодолявайки дори естествения страх от скърби и страдания, остана послушна и съгласна с Божествената воля и така даде възможност на Божествената благодат да изцери собственото ѝ естество и да му възвърне безсмъртието. И което е най-удивителното – да дари тази Божествена терапия и на останалите човеци – настоящи и бъдещи мъртъвци, възкресявайки ги със Себе Си.

И тъй,  всичко е от Бога – и Лечителят, и Лекарството, и лечението. От нас се иска само едно – съгласието на свободната ни воля да приемем всичко, дадено ни от Бога или да не го приемем и да се самозаблудим, разчитайки на себе си, а не на Бога.  

„Христос воскресе!“ – нечувана вест, смайваща вест! Но възможно ли е това? Ела и виж, ни кани светият апостол. Пристъпете към Него и се убедете сами. Последвайте го в своя живот, в дребните неща от ежедневието си с детска простота. Там, където Той беше верен на истината и ние да ѝ бъдем верни. Там, където Той прие да понесе безчестие и хули, и ние да го направим. Там, където Той прости и отмина със снизхождение, и ние да постъпим така. Да храним ума си със светото Евангелие и цялото си същество – със Самия Него, предлагащ ни се в светото тайнство на Евхаристията. Всичко това ще умеем да правим само с цената на пренебрегване и жертване на собственото си аз. Вървенето по стъпките на Христос е непрестанно волево насилие над увреденото от греха естество. Това е една непрестанна, понякога продължаваща и в съня борба с изкушенията на самолюбието, сластолюбието и лукавото саможалене.

За да успеем в тази борба, освен от Божията благодат имаме нужда и от още нещо – да бъдем честни пред Божието лице и пред себе си в своите мисли и постъпки, като отхвърлим всяко лукавство. За да бъдем живи – ни повече, ни по-малко. Защото…

Христос воскресе! 

На страницата на Вяра и Дело можете да изтеглите и останалите броеве (тук).

Posted in Вяра и Дело, Празнични проповеди, Проповед

Свързани публикации