Меню Затваряне

“Ние дойдохме във Фенер за мир, братство и любов в името на Господа Иисуса”

Великотърновски митрополит Софроний

Във връзка с 60-годишнината от кончината на Великотърновски митрополит Софроний (20 март 1888- 1 май 1961), публикуваме откъс от дневника на митрополита, с бележки от пътуването му до Цариград за вдигането на схизмата от Вселенската патриаршия. Пълното заглавие е „Дневник-бележник за пътуването ми до Цариград и обратно. Преговори с Вселенската Патриаршия за вдигане на схизмата”. На 22 февруари 1945 г. Вселенската патриаршия вдига наложената на 16 септември 1872 г. схизма на Българската православна църква. На 25 февруари 1945 г. се извършва Божествена литургия във Фенер, на която за първи път от 73 години архиереите се причестяват и споменават един друг, което слага край на разделението. Великотърновски митрополит Софроний е записал цялото пътуване по дни и дати. Ето как завършва предговора си за този дневник неговият съставител и редактор, акад. Иван Радев:

„Изключителните документални качества на „Дневника” без съмнение ще му осигурят достойно място в историографията, посветена на живота и съдбата на Българската православна църква. Той е интригуващо четиво за широкия кръг читатели, но и автентичен образ на едно значимо събитие за специалистите.

Книгата обаче би трябвало да способства за нещо друго – за изваждането от анонимността на такава заслужила личност като митрополит Софроний Търновски. Крайно време е да задълбочим представите си за неговата роля и неговото присъствие в духовния и църковнообществения живот на Велико Търново и епархията. Новото поколение би трябвало да го види в истинския му ръст. Да се популяризира една такава религиозноконсолидираща и нероднополезна дейност като неговота, особено днес, е насъщна потребност за вярващи и невярващи.

И гробът му (митрополит Софроний умира на 1 май 1961 г.), намиращ се в притвора на катедралния храм „Св. Богородица” в старопрестолния град, дано стане за мнозина обичано място за поклонение”.

Бележките в дневника публикуваме без редакторска намеса, както са отпечатани в книгата, с присъщия за времето цветен и красив език, примесен с църковнославянски изрази от песнопенията.

25 февруари 1945 г. – Неделя на Митрая  и Фарисея – свети Мелетий, патриарх Антиохийски

Ставаме рано. Дълъг път ни чака от Шишли до Фенер. Някога, като ученици в българската духовна семинария в Цариград – Шишли, ставахме толкова рано, и водени от нашия учител-надзирател г. Стоян П. Георгиев, сегашния Негово Блаженство екзарх Стефан, отивахме да присъстваме на Божествена служба в нашата желязна църква-паметник „Св. Стефан” във Фенер, когато там щеше да служи Негово Блаженство приснопаметният екзарх Йосиф I.

Днес ни очаква тържествена служба в патриаршеската  църква „Св. Георги” на Фенер. Цели 73 години между посетителите на тия две църкви – гърци и българи – съществуваше разделение и вражда. Макар разстоянието между едната и другата да не бе голямо, отдалечеността между гърци и българи изпълни времето на цели 73 години с взаимни караници, войни, опустошения, проклятия. В дни на ужасно кръвопролитна война, която обхвана в своя вихрен пламък почти цялото земно кълбо с петте материци, ние ще идем в същия Цариград, при същия тоя Фенер, като пратеници на Българската църква, като пратеници за мир, а не за война.

Ние дойдохме тук с пълни ръце: в дясната си ръка носехме Евангелието Христово, в лявата ръка държахме маслиненото клонче на мира, които ни връчиха от София Негово Блаженство нашият екзарх Стефан и Св. Синод на Българската църква. И нашите сърца бяха изпълнени с вяра в доброто дело на помирението, с любов към Светото православие и Св. Обуреваема Христова църква на земята и с твърдото желание да благовестим мир на близки и далечни. В тази шеста годишнина на мировата война, в която бяха въвлечени Гърция и България, ние дойдохме във Фенер за мир, братство и любов в името на Господа Иисуса, който ни завеща: любете друг друга, любете и враговете си… Мир вам!

Такива мисли нахлуваха в главата ми след прочитането на утринните молитви за Св. причастие, когато бай Станчо ми съобщи, че е пристигнал шофьорът на г. полковник А. Лекарски, нашият военен аташе тук. Приготвихме се за път. Нашият водач – Неврокопский брат Борис, е мълчалив със строго сериозно лице, а преосвещений брат Андрей, както всякога, приветлив, пъргав и съобразителен като американски мисионер. Служащите в Екзархията: бай Станчо готвачът от Копривщица, бай Георги градинарят от с. Пътеле, Костурско и бай Петър, разсилният, ни изпращат със засмени лица и ни пожелават лека и добра служба. И те, представители на народа, на трудящия се и вярващ български народ, съзнават и знаят, че тая служба е очакваният и възжделен мир на няколко поколения! Шофьорът Колю поздравлява и отваря вратата на автомобила. Оказа се, че този шофьор е от с. Ряховците, Севлиевска околия, от моята Търновска епархия. И Колю има съзнанието, че взема участие чрез своята служба в историческото дело на помирението. Прекръстваме се и тръгваме.

Пристигаме на Фенер в Патриаршията. В малкия двор на църквата „Св. Георги”  и вътре са се събрали много богомолци, гърци и българи. Водачът на българската делегация, както го нарекоха тук гръцките вестници, Неврокопский митрополит Борис, върви напред, подир него аз, а след мене преосвещений Андрей. Всички са впили очи в нас. Чете се и любопитство и очите им, и доволство. Приближаваме се до църковната врата. Мигновено минава през ума ми мисьлта: колко много очи на добри и вярващи православни българи и гърци копнееха да видят това събитие и не можаха да го видят, и умряха с отворени очи, впити в неизвестното бъдеще! Ето ви пред самата врата. Правят път от двете страни в църквата. Отбрани певци псалтове, застанали на десния и на левия клироси, пееха тържестествено 50-и псалом – Помиллилуй ме, Боже. Певците биха облечени във форма: черни раса, а на главите им ниски цилиндрически шапки, подобни на ония, каквито носят монасите в нашите манастири, и които шапки бяха покрити с черни гъсти ресници. Целунахме Иконите и влязохме в Св. Олтар през царските двери. Източното църковно пение бе примесено и с григориански напеви. Отличителни черти на пенето днес в Патриаршеската църква е това, че певците пеят групово, ръководени от патриаршеския протосингел, с правилно и тонално издържано исо (основен тон), изпълнявано от 12-15 годишни момчета, които също така канерваха тежестта на песнопенията. Певците избягваха старателно високите тонове и се получаваше, при изпълнение на „Честнейшую”, катавасиите, „Всякое дихание”, стихирите, ектениите и пр. едно умерено, тихо пение.

В Олтара ни дадоха място да стоим. Чакаме да се свърши утринната. В Олтара се забелязва доста суетня, и даже шум. Изглежда при такива случаи не могат да запазят по-голяма тишина. Съобщиха ни, че Негово Светейшество патриарх Вениамин поради болестта си не ще може да служи днес. Упъномощен е първенствуващият синодален член Н. В. Пр. Халкидонский митрополит Максим да първенствува и ръководи службата. Пристигат синодалните митрополити, които ще вземат участие в Литургията. Ето, дойде и Негово Високопреосвещенство Сардийский митрополит Герман, който бе болен от диабет и простуда, но който е направил голямо усилие над себе си, за да дойде и вземе участие в завършека на светото дело на помирението, в което той взе живо участие с предано сърце и с компетентност. Поздрави се с нас, но го видяхме, че е доста отпаднал физически. Чува се стройното и тържествено пение на „Владику и священоначалника нашего”, дивно творение на българина Иоанна  Кукузеля. Пристигнал е Халкидонский Максим и взема вече време с целуване на Св. Икони, облечен в разкошна мантия. Влиза. Всички се раздвижват и застават около Св. Престол, всеки пред своите одежди. Почваме да се обличаме. Ние си носим наши одежди и архиерейски чиновници от София. Нашият свещеник Роман Петров и двамата архиерейски дякони – Благой Чифлянов и Кирил Антонов – ни помагат да се облечем.

През това време към мене пристъпва да целува ръка и да вземе благословение един метър и половина висок едър свещеник и ми се препоръчва: „Я сум Хайдукович, протопоп сръбски овде. Мило ми е. Драго ми стана, че и клирик на братската славянска Сръбска православна църква ще вземе участие в тази наша историческа служба. Едър балканджия. Гърците се учудват. Облича се и той. След него пристъпи за благословение един руски йеромонах Серафим. Значи, ще участва и клирик от великата Руска братска славянска Църква! Липсваше само румънец.

Ние се облякохме. Архидякони помагат на Халкидонский Максима да се облече. Разкошни одежди облече и корона – патриаршески. Облякоха се и другите архиереи, всичко 11 души, а именно: 1) Халкидонски Максим – първенствува, 2)Неврокопский Борис пръв отдясно, 3) Търновский Софроний пръв отляво. На нас – гостите – оказаха това внимание като чест на българската автокефална църква. По-натататък синодалните митрополити се наредиха според тяхното старшинство на катедрите (в Патриаршията редят старшинство по първенството на катедрите, а не по ръкоположението, а именно: 4) Брусенский Паликарп, 5) на принцовите острови митрополит Тома, 6) Сардикийски Герман, 7) Тедорополски Леонтий, 8) Христополский Мелетий, 9) Иринополский Константин, 10) Лаодикийский Доротей и 11) великий епископ Андрей.

Певците запяха Славословието. Ние излизаме на средата на църквата. Официалните лица са пристигнали вече. Тук е и нашият генерален консул г. Лазар Поновски с персонала си, военният аташе г. полковник Асен Лекарски с помощника си г. майор Борис Коюмджиев и много хора от българската колония в Цариград и много гърци. Забелязват се в храма даже и няколко турски полицаи, изглежда, за запазване реда. При пение на антифоните всички архиереи сядат на столове и четат съответните молитви. Нашите дякони произнасят малките ектении на славянски език, едни от възгласите на гръцки, други на славянски. На малкия вход при тържествено пение на „Приидите поклонимся” влизаме всички в Олтара. Св. Халкидонский Максим, придружен от 2-ма техни архидякони и от нашите 2-ма дякони с дикири-трикири кади во вся тежкая. След изпяване на „Светий Боже” Н. В. Халкидонский Максим произнесе второто „Господи, Господи призри с небесе и вижд” на славянски език, „Господи спаси благочестивия” на гръцки, а нашият дякон произнася на славянски „и услиши ни”, което ние – българите, русинът и сърбинът – изпяваме на славянски. Изпяха всички „Вениамину, Светейшеу вселенскому патриарху, многая лета”. Апостолът и Евангелието на гръцки. След Евангелието Неокесарийският митрополит Хрисостом се качи на амвона и прочете дълго слово. След него на патриаршеския трон възлезе тържествено Неврокопския митрополит Борис, който от името на българската делегация произнесе много подходящо за случая живо слово – за мира, любовта и братството, – които сега се взъстановяват между Цариградската църква и Българската църква. Словото бе преведено и прочетено на гръцки език, за да бъде разбрано и от богомолците гърци. То направи силно впечатление на гърците, които коментирали, че и българите са имали учени хора!

След проповедите патриаршеският архидякон произнесе на гръцки език ектенията „Руем вси“. „Иже херувими“ бе изпълнено на гръцки език с всичките тънки изисквания на църковното източно пение. На Великия вход Н. В. Пр. Халкидонский Максим пое Св.  Дискос и помена на гръцки: архиепископа нашего Вениамина да поменет Господ Бог во царствии своем. Сардикийският митрополит Герман, когато служеше в църквата „Св. Троица“, помена така: архиепископа нашего и Вселенскаго патриарха Вениамина да помянет Гопсод… Обясни ни, че той така поменувал, а другите го поменували на Великия вход и в ектениите само като архиепископа нашего. След него помена: „Блаженейшаго Стефана, митрополита софийскаго и екзарха вся Болгарии, да помянет Господ Бог во царствий своем всегда нине… Високопреосвещенних митрополитов Бориса и Софрония и всех съслужавших архиерее, вест свещенический, монашеский и диаконский чин да поменет Господ Бог во царстием своем, всегда нине и присно… Благовернаго царя Симеона болгарскаго и вес царствующий дом, и болгарское правителство и вест благочестивий болгарский народ да поменет Господ Бог во царствии своем всегда нине и присно и во веки веков“. Като взе Св. Чаша, Н. В. преосвещенство митрополит Максим спомена имената на починалите патриарси, иерарси и пр. Тук след имената на починалите патриарси от времето на схизмата в 1872 г. до предшественика на сегашния патриарх изрично произнесе с благоговение имената на починалите български екзарси Антима и Йосифа, както и българските архиереи: Иларион, Авксентия, Паисия, Григория, Симеона, Мелетия, Бориса, Климента, Партения, Натанаила, Козма, Неофита, Кирила, Константина и всички починали български клирици – да поменет их Господ Бог во царствий своем всегда нине и присно и во веки веков.

Като свърши първото поменаване, Халкидонский Максим предаде Св. Дискос на Неврокопски Бориса, който, обръщайки се към всички, произнесе архиерейства ваши, архимандритства, свещенства и дияконства да поменет Господ Бог… и Го сложи на Св. Антиминс. След второто поменуване със Св. Чаша предаде я на мене; и аз поменах всички и я оставих на Св. Антиминс. След всяко поменуване певците дружно, но тихо отговаряха – Амин! Стоя пред Св. Престол и трепери сърцето ми от страх и умеление от страх Господен, защото се намирам пред този видим земен престол на Невидимаго Небеснаго Бога; и с умиление, защото пред същия този Св. Престол са заставали в течение на толкоз векове много, като мене, па и нашите приснопаметни великани архиереи: Иларион Макариополски – Търновски митрополит, Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски, Антим Видинский, Архимандрит Неофит Бозвелията, иеромонах Неофит Рилский и плеяда още други пастири и учители от рода нашего, удостоени с Божествена благодат и облечени с велика сила свише, които с молитви и сълзи, с трудове и всенощни бдения, темници и гонения, с апостолска ревност по дома Господен и по рода своего запазиха православната вяра и българския език всред нашия народ!

Митрополит Софроний на молебен в Скопие през 1941 г.

Певците продължиха с изпяване на „Яко да царя“. При свършването му нашият дякон Благой Чифлянов с хубав баритон произнесе на славянски език ектенията: „Изполним молитву нашу  Господени“. На „Возлюблю тя, Годрадени“ всички служайщи архиереи се разцелуват братски в името на Христа, произнасяйки всеки на своя язик: Христос Посред нас – Ест и Будет“.

В Олтара това се извърши с едно особено повишено чувство. Този момент беше възвишен. След 73 години разделение днес гърци и български архиереи се срещнаха пак тук – в този храм, пред този същи Св. Престол, гдето бяха разделени, – за да се съединят пак в името на Христа.

Прочете се Символът на вярата. Възгласът „Победиу иеси поуще, вопиюще и глаголюще“ биде произнесен от Неврокопский Борис.“Твоя от Твоих, Тебе приносяще с всех и на вся“ произнесох аз.

Халкидонский Максим на „В первих помяни, Господи“ споменава следните имена: „В первих помени, Господи, архиепископа нашето Вениамина, егоже даруй светим твоим церквам в мире, цела, честна, здрава, долгоденствующа, право правеща слово твоя истини“.

След него Неврокопский Борис и аз произнесохме на славянски език: „В первих помяни, Господи, Вселенскаго патриарха  Венеамина, егоже даруй святим твоим церквим…“ След нас трима от патриаршеските синодални митрополити споменаха Халкидонския митрополит Максима.

Патриаршеският архидякон застана на царските двери и произнесе по диптиха кличка имената, както следва: Светейшему и богочестному Константинополскому архиепископому и Вселенскому патриарху Венеамину многая лета!

Вътре в  Олтара служащите архиереи, свещеници и дякони, а вън певците отговарят: многая лета…

След това нашият дякон Благой Чифлянов на славянски език произнесе: „Благоденственое и мирное житие, здравие же и спасение и во всем благое поспешение подажд Господи, Светейшему Вселенскому синоду и всему освященному клиру с православному народу Великия Христовия церкве, и сохрани их на многая лета“. Всички ние – българите, руснакът и сърбинът – изпяхме хорово стройно и внушително „Многая лета“, което обърна внимание.

Патриаршеският дякон продължи да произнася от диптиха, според обачая в патриаршеската църква, имената на всички предстоятели на автокефалните православни църкви, и за пръв път името на Негово Блаженство българския екзарх Стефан:

– Святейшему патриарху … Иерусалимскому многая лета.

– Святейшему патриарху Александрийскому … многая лета.

– Святейшему патриарху … Антиохийскому многая лета.

– Святейшему патриарху Московскому и Всея Росии Алексиу … многая лета.

– Святейшему мпатриарху Гавраилу Сребскому … многая лета.

– Святейшему патриарху Никодиму Румънскому … многая лета.

– Блаженейшему архиепископу Дамаскину Атинскому и всея Елада … многая лета.

– Блаженейшему митрополиту Стефану Софийскому и екзарху всей Болгарии … многая лета.

На всички възгласи се отговаряше речетативно – многая лета…

Изпяха „Отче наш“. Възглас „Мир всем“. Преосвещений Андрей произнесе на славянски възгласа: „Благодатию и щедротами и веловеколюбием единороднаго Твоего сина, с нимже благословене си со прясвятим и благим, и животворящим твоим Духом, нине и присно и во веки веков“.

Певците пяха причастия на хубав източен напев. Ние се причастихме, като истински братя в Христе, от единия хляб и от едната чаша – Тялото и Кръвта Христови – и с това се извърши много желаното благодатно литургично общение между иерархията на двете църкви.

Халкидонский Максим помоли преосвещений Андрея да причасти архимандритите, свещениците и дяконите. Той извърши това с такова благоговение и със страх Божий, че като го наблюдавах, пренесох се в оная иерусалимска горница, в която Господ Иисус извърши Тайната вечеря и преподаде на учениците си Св. евхаристия за прощение на греховете.

В това време встрани се вдигна щум. Един мирянин безутешно плачеше със сподавен глас. Кой е там и защо плаче? Узнахме с жалост, че това е братът на Високопреосвещений митрополит Герман Сардийский, който бе болен, но който въпреки това е направил усилия да дойде и да вземе участие в днешната съвместна служба. А той – добрият, компетентният и обширно образования синоделен член и член от нашата смесена комисия – направи това от обич към постигнатото помирение, за което той много допринесе в комисията и в Св. Синод. Дойде лекар и го занесоха у дома му. Ние сърдечно се помолихме на Лекаря на лекарите, Господа, да запази здравето и живота му!

Халкидонский Максим направи отпуст. Събличаме се. Суетня голяма и в църквата, и в Олтара. Съблякохме свещените одежди. Отидохме в патриаршеския дом. Дойдоха и официалните лица. В кабинета на патриарха се състоя прием. Негово Светейшество патриарх Венеамин, който е присъствал на Св. Литургия в домашния си параклис „Св. ап. Андрей“, дойде и седна пред бюрото си, облечен скромно и носещ було и енголпие. Негово Високопреосвещенство Неврокопский Борис го приветства с няколко думи, прочетени на гръцки език, на което Негово Светейшество отговори с озарени от доволство лице: „Слава Богу! И ние можем да кажем сега с пасхалната песен: сей ден, егоже сотвори Господ, возрадуимся и возвеселимся вон“. Присъстваха на приема: синодалните митрополити, патриаршеските сановници, българският генерален консул с персонала, военният аташе полковник А. Лекарски с помощника си майор Б. Коюмджиев, руският вицеконсул с двама руси от консулството, румънският консул, представител на гръцкото консулство и много народ.

След официалния прием една част от гостите си отидоха, а друга част от официалните лица бяхме поканени от Негово Светейшество на обяд. На трапезата бяхме наредени така: Негово светейшество патриарх Венеамин зае своето първо място като домакин. От дясната му страна бе първенствующият синоделен член Н.  В. Халкидонский Максим. От лявата страна на патриарха бе поставен руският вицеконсул…, до него вторият човек от руското консулство…, а до него аз, а насреща ми преосвещений Андрей. На трапезата бяха поканени също българският генерален консул г. Л. Поповски, г. полковник А. Лекарски, военен аташе, с помощника си г. майор Б. Коюмджиев, румънския консул, патриаршеският драгоманин г. А.  Милидис и др.

Негово  Светейшество изказа радостта си, че днес е видял завършека на едно свето и богоугодно дело – драго му е да ни види днес на трапезата си.

Отговори му Н. В. Пр. Неврокопский Борис с хубави думи, а преосвеений Андрей пожела сърдечно на Негово Светейшество здраве и многая лета. Ласкави думи каза и Н. В. Пр. Халкидонский Максим.

Свърши обедът. Поканени бяхме всички от трапезата в частния кабинет на патриарха. Негово Светейшество каза пред всички: „Имам да изкажа в днешния велик ден едно мое сърдечно желание и желание също и на Св. Синод, а именно: преосвещений Андрей Велички, който е добре оценен между нас в Патриаршията и който пръв влезе във връзка с нас тук и работи усърдно за Св. православие и Св. църква, желаем да го видим вече митрополит“. И като повика по-близо до себе си Неврокопския Бориса и мене и българския консул г. Л. Поповски, поръча ни: „Предайте това мое желание на Негово Блаженство нашия екзарх Стефан и на вашия Св. Синод и на българското правителство“.

Ние благодарихме на Негово Светейшество за тия добри чувства и обещахме, че веднага ще предадем желанието му на Негово Блаженство нашия Екзарх Стефан и на Св. Синод, и с Божия помощ това ще стане!

Накрая повикаха фотограф, който направи две исторически снимки: една с Негово Светейшество патриарх Венеамин заедно с българските архиери, българския консул и военни аташета и русите, а другата обща снимка с патриарха и всички официални лица, синодалните архиереи и намиращите се там патриаршески сановници. Почерпиха ни с традиционното турско кафе, сбогувахме се и се разотидохме.

Щом се върнахме у дома си в екзархийския дом на Шишли, който за бъдеще трябва да назовем метох на Българската автокефална православна църква в Цариград, ние се изправихме пред иконата на Спасителя Христа да благодарим на Господа и да поменем починалите български отци и братия, учители и народни будители, които са работили за самостойна българска църква, български език и училище, за българска народност и за свободата и за благото и ползата роду своему болгарскому, и които заради това бяха гонени и затваряни и отлъчени от православната църква, а днес, след 73 години, пак простени, благословени, възсъединени отново и успокоени на всеки в мир! Бог да ги прости!

Така завърши днешният исторически ден неделя, 25 февруари 1945 година.

———————

Източник: Митрополит Софроний Търновски „Дневник” 31 януари – 15 март 1945 г.”, В. Търново, 2013.

Съставителство, предговор и редакция: акад. д.ф.н. Иван Радев

Posted in История на Църквата, Памет

Свързани публикации