Меню Затваряне

Иконите на св. Георги Победоносец

Иконата на св. Георги в каварненския храм “Св. Георги Победоносец”, XIX в.

Ренета Трифонова

„Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази… Ако мене гониха, и вас ще гонят; ако моето слово спазиха, и вашето ще спазят“ (Йоан 15:19).

Св. Лука Войно-Ясенецки има една хубава проповед, произнесена на празника на св. Георги Победоносец през 1954 г., в която казва следното: „Тези думи на Господа Иисуса Христа са били казани не за само за Неговите свети апостоли, но и за всички тези, които Той така често е наричал Свое малко стадо. Малкото стадо – това са всички тези, които са вярвали в Господа Иисуса Христа, приели във сърцето си Неговия закон, законът на любовта, Неговата заповед за блаженствата, а всички те са заповеди на любовта, които изпълняват Неговата заповед. В това малко стадо, като звезди от първа величина, сияят светите мъченици, които ни служат с най-велик пример и най-дълбока вяра в Господа Иисуса Христа, с безпределна любов към Него, самоотверженост в страданията, в невъобразимите мъки и изтезания.

Сред огромния сонм от свети мъченици, числото на които вероятно превишава десетки хиляди, сияят светите великомъченици, които претърпели за Христа особено ужасни страдания, и чиито подвизи имат най-великото значение за целия християнски свят. И дори сред великите се отличава като един от най-великите, чествания от нас днес  велик Георги Победоносец. Защо придавам такова огромно значение на подвига на светите мъченици? Най-вече заради това, че със своята кръв, със своята безмерна любов към Господа Иисуса Христа те са допринесли много за проповедта на Христовите апостоли. Помислете, ако не  бяха десетките хиляди свети мъченици, как би могла проповедта за Възкресението Христово, за възкресението на нашия Разпнат Господ да има такава всепобеждаваща сила? Нима би било възможно в продължение на много векове да вярват в разпнатия еврейски Учител като в Истински Син Божий, като в Спасител на целия човешки род?”[1]

В тези думи на св. Лука има и горчива истина – че човешкият род, който винаги иска личби и чудеса, не би повярвал, ако не би видял свидетелствата за подвига на светите мъченици. Те неслучайно по Воля Божия стават първите вестители и свидетели заедно с апостолите на Божието слово и на Христа Разпнатия. Тяхната силна вяра, че именно Христос е истинският Бог и че точно Той е Бог, а не някой друг, любовта към Него и желанието да се насладят на Неговото обещано Царство, смелостта и храбростта им да се опълчат на жестоките гонители, пролятата кръв за отстояването на вярата, са именно тези семена, от които покълват корените на живата вяра, станала основа на Христовата Църква.

Св. великомъченик Георги Победоносец (Свети Георги от Кападокия, Георги от Лида) е един от най-почитаните светци в нашата Църква. Роден е в Кападокия, област в Мала Азия, тогава провинция на Римската империя, която по-късно попада под управлението на Константинопол, а впоследствие става и част от Османската империя. Св. Георги Победоносец е един от тези християнски светци, които са свидетелство за големите страдания, на които са били подложени тогава свидетелите Христови заради своята силната вяра и любов към Бога. Когато през 303 г. започва гонението на имп. Диоклетиан срещу християните, св. Георги раздава цялото си имущество на бедните и открива вярата си пред своя господар, за което бил подложен на страшни мъчения.

Едва ли има християнин, който не знае поне малка част от житието на светеца – един от най-известните и обичани мъченици. Св. Георги е почитан и от християни, и от мюсюлмани, наричан е още и „светецът на две религии”, а името му е познато не само в християнския, но и в езическия свят. Св. Георги е и един от главните неканонични герои и светци на исляма, за които мюсюлманите също са писали жития. В житието му има много варианти и допълнения[2], затова е изобразяван и на много икони с различни сюжети.

Най-древният образ на св. Георги, с кръст като мъченик и близо до престола на Св. Богородица е дошъл до нас от VI век, от Синайския манастир „Св. Екатерина”. Св. Георги е изобразен отдясно на Божията Майка, с „таблион”, който свидетелства за знатния произход и високата длъжност, която е заемал. Таблионът(tablion) е скъпа тъкан, пришивана към плаща от предната и задната му страна – такава дреха са носели само хората с високо обществено положение във Византия, включително и императорите, при това на определени тържества. В иконописта с таблион се изобразяват светците, които са имали знатен произход. 

Св. Георги се изобразява като млад воин, с къдрава коса и красиво лице. Тъй като е приел многобройни и ужасни мъчения за вярата си в Христос, той се изписва като великомъченик и това е отразено в агиографските му изображения. Иконата на св. Георги може да бъде както в цял ръст, така и поясна икона, а особено почитани са иконите на светеца, на които той е изобразен на бял (на някои руски икони на черен) кон. Мъченичеството е подчертано от кръст в ръцете и насочен надолу меч. Има много икони на св. Георги, но най-разпространената от тях е „Чудото на св. Георги със змея”, за което се разказва и в житието му.

Друга подобна на нея е „Чудото с избавянето на юношата от плен”, но сюжетът с победата над змея придобива най-широко разпространение и популярност в православната иконография. Това се дължи на образа на конника – в древността воинът-конник е символ на триумф и победа – той се бие и печели в духовната битка и в духовната война, а иконата ни показва триумфът на вярата. Ако разгледаме по-отблизо изображението на една такава икона ще видим, че св. Георги не убива веднага змея, а побеждава чудовището със силата на молитвата, като насочва копието си към гърлото му. Спасената принцеса го завързва с колана си и го води в града, чиито жители като видели чудото, повярвали в Христос, а св. Георги убил чудовището. В православната иконография змията изобразява страстите, девицата е символ на душата, която отвлечена от града, символизира цялостната човешка личност, родителите на принцесата са умът, който не може да се справи със страстите. Иконографският език ни казва, че само обръщайки се към Христос, с помощта на молитвата на светиите, душата може да се избави от силата на греха и да обуздае своите страсти. Тези акценти са отразени в една по-разширена иконографска версия на иконата[3].

Двойното чудо на св. Георги, II-ра половина на XIX в., Сайда (Сидон), Ливан

Има и още един иконографски сюжет с чудото, което се случило след смъртта и прославянето на св. Георги на остров Митилен с момчето-виночерпец, взет в плен от агаряните. То било отвлечено в робство, но след молитвите на родителите си, по чудесен начин св. Георги го върнал обратно. По време на пир, докато момчето прислужвало на трапезата, се явил красив воин, който го пренесъл обратно на острова.

На  иконите според православната иконописна традиция, могат да се изобразяват едновременно събития, случили се по различно време. Затова на някои от тях, на които св. Георги убива змея, се изобразява и юношата – виночерпец, седнал зад него.

В късновизантийския период се появява в иконографията и изображение на св. Георги „Кефалофорос“. Този иконографски тип представлява изображение на светец, обикновено великомъченик, който държи главата си в ръце и това обозначава, че светецът е умъртвен по този начин. На тази икона св. Георги Кефалофор („Главоносец”) се изобразява в молитва към Христос, Който слага мъченически венец на главата му, а св. Георги в едната си ръка държи своята отсечената глава, под която има свитък със следния текст: „Виждаш ли, какво беззаконие сътвориха, о, Слово? Ти виждаш главата, отсечена заради Тебе”[4].

На други икони св. Георги Победоносец е изобразен на трон, а  ангел Господен му слага мъченически венец. Такава икона има в България, от началото на XVI в., от неизвестен автор и се пази в Националната художествена галерия. Не са редки и иконографските сюжети със св. Георги и св. Димитър като воини на коне, или изобразени в цял ръст заедно с други светци-воини. Изключително интересни и живописни са и етиопските икони на великомъченика с най-различни житийни сцени.

На някои арабски икони на коня на св. Георги е изобразена и малка човешка фигура в мюсюлмански дрехи, която държи в ръката си стомна. Това е чудото в Рамела, при което един сарацин стрелял с лък по иконата на св. Георги. Ръката му започнала да го боли и отекла, а свещеникът го посъветвал да запали кандило пред иконата на светеца и да се помазва от него. След като оздравял, сарацинът приел християнството, но бил наказан жестоко с мъченичество. Този сюжет се нарича „Св. Георги и чудото с пафлагониеца”[5].

Има още една версия за сюжета на тази икона, който е взет от стенопис от XIIв. от храма „Св. Георги“ в Павниси, Грузия. Този сюжет е свързан с България и отразява разгрома на византийската армия при Ахелой и Катасирти през 917 г. Един юноша от Палфагония бил пленен от българите и заставен да слугува на някакъв големец в Преслав. Когато един ден му носел кана с вода, за да се измие, бил грабнат от св. Георги на кон и отнесен у дома си в Пафлагония, където родителите му се канели да служат панихида за своя син. Докато държал този съд, юношата разбрал, че е вече вкъщи при родителите си и затова се изобразява по този начин – седнал на седлото с кърпа в едната ръка и кана в другата.

Копейка с лика на св. Георги от времето на цар Иван Грозни

Образът на св. Георги не е познат само в иконографията, той се използва и при изсичането на монети, нагръдни кръстове за храброст, знамена. Малко известен факт е например, че названието на руските монети „копейки” произлиза от думата „копие” – същото, с което св. Георги Победоносец убива дракона от разпространеното в житието му чудо „Св. Георги убива змея”[6].

Много красиви са иконите на св. Георги от възрожденската епоха в България, на които мъченикът е изобразен с пищни, богато украсени със злато одежди. Такива е иконата на храм „Св. Георги Победоносец” в Каварна, построен през 1836 година. На нея св. Георги е с яркочервен, златотъкан плащ, копие в едната и мъченически кръст в другата ръка.

Мощите на св. Георги днес се съхраняват в малкото градче Лод, на югоизток от Тел Авив, по-късно наречено Георгополис. Главата на светеца се намира в Рим, а в Синайския манастир „Св. Екатерина“ се пазят три пръста от ръката му[7].

Източник: Вяра и Дело, брой 3 (29) година VII, май 2021 г.

Всички броеве на Вяра и Дело можете да четете на страницата в сайта тук.


[1]Светитель Лука (Войно-Ясенецкий) „Слово в ден памяти святаго великомученика Геогрия Победоносца“, Азбука.ру

[2]Венцислав Каравълчев „Св. Георги Победоносец – светецът на две религии“, Двери на Православието.

[3]Дмитрий Трофимов „Почему св. Георгия Победоносца част изображают в видевсадника-змееборца?“, Фома.ру

[4]„Икона Георгия Победоносца“, Правмир.ру

[5]Вж. Златина Иванова „Малко известни факти за култа към св. Георги Победоносец“, Двери на Православието

[6]„Георгий Победоносец: где, помимо икон, можно встретить изображение етого святого?“, Фома.ру

[7]Златина Иванова „Малко известни факти за култа към св. Георги Победоносец“, Двери.бг

Posted in Вяра и Дело

Свързани публикации