Меню Затваряне

Св. Лука Кримски и органите на Държавна сигурност

Д.и.н. Дмитрий Веденеев

Почитаният в Украйна, Русия, Гърция и Балканските страни свети Лука Кримски (Войно-Ясенецки), изключителният учен-хирург, доктор на медицинските науки, професор, е показателен пример за яростните гонения на Православието и едновременно на тяхното безсилие; той е живо свидетелство за несъкрушимостта на Църквата. 11 години архипастирът прекарва в затвори и интерниране, „преминавайки” през четири изфабрикувани углавни дела, а през 1937 година претърпява издевателства и изтезания. Но и в относително благоприятното за Православната църква време, той остава обект на бдителното наблюдение на чекистите, които завеждат на световноизвестния учен дело по оперативната разработка „Мракобес”.

Спасител на войнишки животи

През войната епископът-хирург Лука бил изпратен на поредното изселване  в Красноярския край: от март 1940 г. работил като хирург в районната болница на 130 км. северно от Красноярск. През есента на 1940 г. му разрешили да отиде до Томск; в градската библиотека изследователят изучавал най-новата литература по гнойна хирургия, в това число на немски, френски и английски език. Тогава завършва и второто издание на „Очерци по гнойна хирургия”, което го прославя като учен.

В базата на Красноярск през войната били открити в радиус от 7 000 км няколко евакуационни болници с 10 000 легла. Постъпвали особено тежко ранени ветерани. Ще отбележим, че съветската военно-медицинска служба в годините на Втората световна война върнала в строя 72,3% ранени и 90% болни войници (общо 17 милиона души)1Подвиг медиков в годы Великой Отечественной войны. http://1941-1945.at.ua/forum/8-1153-1..

В първия ден на войната, местоблюстителят (наместникът, бел. прев.) на Патриаршеския престол, митрополит Сергий (Страгородски) собственоръчно написал на машина своето знаменито обръщение към пастирите и пасомите на Руската православна църква: „Нашата православна Църква винаги е споделяла съдбата на народа. Заедно с него тя е носила изпитанията и го е утешавала в успехите. Тя няма да остави народа си и сега … Ще положим душите си заедно с нашето паство… Църквата Христова благославя всички православни и в защита на свещените граници на нашата Родина Господ ще ни дарува победа”2http://www.pravmir.ru/obrashhenie-mitropolita-sergiya-stragorodskogo-22-iyunya-1941-goda/.

Откликвайки на призива на първосвещеника на РПЦ, митрополит Лука написал телеграма до председателя на Президиума на Върховния Съвет на СССР М. Калинин: „Аз, епископ Лука, професор Войно-Ясенецки … като специалист по гнойна хирургия, мога да окажа помощ на войниците в условията на фронта или в тила; там, където ми бъдат поверени. Моля интернирането ми да бъде прекратено и да бъда изпратен в болница. След края на войната съм готов да се върна в изгнание. Епископ Лука.” И макар телеграмата да е подадена в районния комитет на партията, разрешили на Войно-Ясенецки да отиде на фронта като лекар.

През юли 1941 г. той вече пристъпил към операции, а от 30 септември професорът станал консултант на всички болници в Красноярския край и главен хирург на евакуационна болница № 1515. Възрастният и болен учен-епископ работел по 8-9 часа, правел по 3-4 операции на ден, което в неговата възраст би довело до нервно изтощение. Още повече, че всяко утро той се молел в гората край града – по това време в Красноярск не останала нито една църква. Стаята, в която се наложило да живее, била  пълна с влага; не му се полагало да се храни от кухнята на болницата, защото там се хранели колегите му и персонала. Хирургическият труд в Красноярск изисквал от престарелия, болен от лека емфизема (прогресивно заболяване на белите дробове, бел. прев.) епископ Лука напрягане на всички физически и духовни сили. И все пак той работел с непрестанна молитва, спокойно и точно, а персоналът не нервничал по време на операциите. Към февруари 1943 г, професорът лично оперирал 164 души.

През 1942 г. за три седмици Войно-Ясенецки посетил седем болници и прегледал 80 ранени. От умиращите войници владиката не скривал близостта на смъртта, тъй като те можели да искат да умрат по християнски. За починалите се молел у дома, където вярващите му донесли много икони3Архиепископ Лука (Войно-Ясенецкий). Наука и религия. М.: Образ, 2007, с.7..

През 1944 г. видяла бял свят и една от основните научно-практически разработки на светителя-хирург „Късни резекции на инфектирани огнестрелни рани на ставите”4Войно-Ясенецкий В., проф. Поздние резекции при инфицированных огнестрельных ранениях суставов. М.: Медгиз, 1944, с. 96. Както се отбелязва в книгата, от 28 септември 1941 г. до 12 февруари 1943 г. в Красноярската евакуационна болница светителят-хирург оперирал 85 ранени в колянната става войници (29 от тях са постъпили в тежко състояние). Трябва да отбележим, че от момента на раняването до операцията е минавал от един до четири и  половина месеца (!).

По време на работа са били извършени хирургически интервенции на 54 пациенти, от които, благодарение на майсторството на хирурга, са починали само трима5Войно-Ясенецкий В., проф. Пак там, с. 10–11.. В своята „Автобиография”6Спомените в автобиографията св. Лука продиктувал вече напълно сляп през 1958 г. на личната си секретарка Елена Лайкфелд. Записките завършват на 26 май 1946 година – в дните на пребиваването на архиепископа на съслужение с главата на Кримската епархия на РПЦ. професор Войно-Ясенецки отбелязал: „Когато обикалях палатките сутринта, ранените радостно ме приветстваха. Безуспешно оперирани в други болници заради раняване в големите стави, някои от тях, които бях излекувал, неизменно ме поздравяваха с високо вдигнати прави крака”7Год со святителем Лукой Крымским… с. 5.. За сравнение: според средностатистическите изследвания в евакуационните болници в дълбокия тил, където попадали болни с най-големи усложнения, от 1 януари 1943 г. в строя се върнали 15% ранени.

Професорът се отнасял много чувствително към болните: „Тежко преживявам смъртта на болните след операция. Имаше трима починали в операционната и това ме подкоси… Преживявам това все по-тежко и по-тежко…”. Ученичката на светителя А. Бениаминович пише: „Ние знаехме, че всяка смърт, в която той считаше себе си за виновен, му носеше дълбоко страдание”„В делата, които изискваха нравствено решение, Валентин Феликсович се държеше така, сякаш никой нямаше наоколо. Той винаги стоеше пред съвестта си сам” – спомня си медицинската сестра в болницата в Ташкент М.8 Год со святителем Лукой Крымским… 3 января..

А що се касае до резултатите от хирургическата и научно-консултантската дейност на архиепипскоп Лука в Красноярск, проверката с главния инспектор на евакуационната болница проф. Приоров показва, че в нито една от подобните медицински учреждения, лечението на инфектираните стави  няма такива блестящи резултати.

И макар, че през декември 1945 г. изпадналият в немилост хирург бил награден с медал „За доблестен труд през Великата Отечествена война”, едва ли това е било заради адекватна оценка на работата му по спасяването на човешки животи. В отговор след връчването на наградата в Томбовския изпълнителен комитет, ученият заявил: „Аз съм учил и съм готов да уча лекарите на това, което зная: върнах живота и здравето на стотици, а може би и на хиляди ранени и навярно ще помогна и на още много други, ако вие не ме бяхте хванали без никаква причина и не ме бяхте влачили единадесет години по затвори и изселвания. Колко време е изгубено и колко хора не са спасени не по моя воля…”9Год со святителем Лукой Крымским… 13 ноября. .

Неудобният архиерей

През есента на 1943 г. изтекъл срокът на интернирането на Войно-Ясенецки. Народният комисариат по здравеопазването на СССР го назначил на лекарска работа в Тамбовска област, където разполагали с 32 болници на 25 000 ранени10Бараев Т.М. «Приидите ко мне, все труждающиеся и обремененные»…, с. 87.. В края на същата година, излязло и второто издание на „Очерци по гнойна хирургия”.

В същото време ставали исторически промени в църковно-държавните отношения. Страшната война, заради която народът на СССР водел борба за спасение от физическо унищожение и поробване, заради изгубването  на духовно-цивилизационните основи на своето битие и заради възраждането на вярата, властта се принудила сериозно да промени отношението си към Православието.

Властите на СССР и лично Сталин не могли да не признаят мощният “духовно-патриотичен потенциал” на Христовата вяра и Православната Църква. През септември 1943 г., както е известно, се възражда Патриаршията. На 8 септември епископ Лука взема участие в Поместния събор, възстановил Патриаршията и избрал митрополит Сергий (Страгородски) за патриарх на Москва и цяла Русия. След съдбоносните за Православието решения за възстановяването на Патриаршията и удовлетворяването и на други потребности, насъщни за възстановяването на разпокъсаната Църква, започнала да се променя и атмосферата в окупираните земи.

В светлината на противоречивите преценки и категорични разсъждения за „сергианство” и „съглашателство” с безбожната власт, няма да е излишно да споменем и оценката, която епископ Лука дал за дейността на митрополит Сергий в битността му на заместник на местоблюстителя и местоблюстителите  на Патриаршеския престол (един или няколко от постоянните членове на Свещения Синод, избрани за временно изпълняване на длъжността Патриарх, в случай на неговата кончина или друга сериозна причина, непозволяваща му да изпълни своите служебни задължения, бел. прев.). През 1942 г. те поддържали „голяма преписка по основните въпроси в съвременния живот”. Спомняйки си за покойния митрополит Сергий, епископ Лука отбелязвал присъщите му „величие на духа, дълбок ум, благодатна духовност, дълбок духовен мир и ярък спомен за неговата душа”. Оценявайки трудовете на покойния йерарх в годините на гоненията на Православието, светителят подчертавал: „… Мисля, че историята ще признае най-големият му подвиг – неговият тежък живот и велика самоотверженост, която била необходима, за да приведе църковният кораб по страшните вълни на църковната разруха, разколи и разделения, дръзки своеволия и непокорство. Господ знае човешкото сърце … ще оцени този подвиг на великия светител. Наистина непоносимо тежък е бил омофорът на местоблюстителя, призван да възглави Руската църква в един от най-тежките периоди в нейната история”11Год со святителем Лукой Крымским… 14 мая..

През февруари 1944 г. патриарх Сергий издигнал епископ Лука (който станал архиепископ и постоянен член на Свещения Синод на РПЦ) за архиепископ Тамбовски и Мичурински. Архиереят незабавно се заел с устройството на църковния живот в епархията. През февруари 1945 г. патриарх Алексий I наградил архиепископа с правото да носи украсен с брилянти кръст. Преди януарския Поместен събор през 1945 г. (избрал за патриарх Ленинградския митрополит Алексий на мястото на упокоилия се на 15 май 1944 г. патриарх Сергий), архиепископ Лука единствен от архиереите излязъл против процедурата за избор на патриарх с единствена кандидатура. Той не пожелал да отиде при председателя на Съвета по делата на РПЦ Г. Карпов, като заявявил: „Аз не се кланям ниско” и казал,  че той може сам да дойде при епископите. В резултат, участието на йерарха в Поместния събор било осуетено, а самият той легнал болен с тежки симптоми на отравяне12Год со святителем Лукой Крымским… 6 ноября..

Борба срещу атеизма

Разделяйки патриотичната от миротворческата мисия на Православната църква, митрополит Лука в проповедите и десетките си публицистични речи в печата изобличавал античовешката и сатанинска същност на фашизма (има се предвид националсоциализма и въобще социализма, бел. прев. ). Още през 1950 г. нееднократно предупреждавал за заплахата от ядрена война и критикувал жестоките масови бомбардировки на американците в Корейската война от 1950-1953 г., отнели живота на мирни жители.

Архиепископ Лука възприел затоплянето (макар и конюнктурно) в отношенията между държавата и Църквата като шанс за замразяване на политиката на държавен атеизъм. Публикуван е уникален документ от 15 юли 1944 г., в който архиепископ Лука се обръща с писмо към управляващия делата на Московска епархия Крутицки митрополит Николай, където излага собствена програма за активиране на дейността на РПЦ и противодействие на материализма13Русская Православная Церковь в годы Великой Отечественной войны 1941–1945 г. Сборник документов. М.: Издательство Крутицкого подворья, 2009, с. 117–125.. В страната, както писал той, цари „безпросветна религиозна тъмнина”, народът е „подивял от духовен глад”. Той разглежда причините за „широкото разпространение на безбожието сред нашия народ и съпричастното към науката общество“. Владиката предлага следните мерки за възраждането на християнската проповед и живот в СССР:

– да се разширят откритите неповредени църкви и да се започне строителство на евтини нови дървени храмове (или да се разработят проекти за църкви с такива стандарти);

– да започнат работа заводи и работилници за производство на църковна утвар, свещи, иконописни ателиета;

– за попълване на клира, в условията на недостиг на подготвени в семинариите свещеници, да се потърсят сред народа „обикновени и чисти по сърце овци от Христовото стадо”, като се дадат на тези „простовати (неуки, бел.прев.) свещеници” необходимият минимум богослужебни и богословски знания;

– да се открият неделни училища за енориашите под 18 години;

– да се организира богословски институт за подготовка на квалифицирани богословски кадри, за които да бъде достъпна най-новата богословска и религиозно-философска литература на католическите и протестантски конфесии, а също и изучаването на метапсихология (нова наука, занимаваща се с изучаването на „тези проявления на човешкия дух, които явно принадлежат към областта на трансцедентното, но официалната, материалистична наука ги игнорира и дори заклеймява като суеверие);

– под егидата на църквата с „колективен труд на християните-учени от всички националности” да се започне критика на антирелигиозната литература, да се напише достъпна за свещениците литература с критика на атеистичните нападки срещу Църквата;

– да се подготвят сборници с най-ярките жития на светиите.

Обръщението на архиепископ Лука предизвикало откровена тревога у височайшите ръководители на идеологическата сфера в СССР. На 2 август 1944 г. началникът на Управлението по пропаганда и агитация на ЦК на ВКП Г. Александров препратил писмото на владиката до секретаря на ЦК Г. Маленков. В съпроводителния документ се казвало, че то „представлява много голям политически интерес”. Отбелязвало се, че авторът „представя широка програма за активизация на дейността на духовенството и непримирима борба на духовниците против материализма”.

„Писмото…показва колко далече стигат плановете на някои видни деятели от духовенството”. Документът е бил даден в архива на 4 май 1946 г., но не е известна реакцията на партийното ръководство14Русская Православная Церковь в годы Великой Отечественной войны… с. 321.. По всичко личи, че след това е било поръчано на Съвета по делата на РПЦ (фактически от органите на държавна сигурност) да се „справят” с неудобните йерарси.

Антицърковното подразделение на Народния комисариат за държавна сигурност (Народный Комиссариат Государственной Безопасности) внимателно е следяло поведението на авторитетния йерарх. На 4 май 1944 г. по време на беседата в Съвета по делата на РПЦ при СССР на патриарх Сергий с председателя на Съвета Карпов (той е заемал този пост до 1960 г, макар през 1955 г. да е бил уволнен от органите на държавна сигурност в рамките на разследването на престъпленията на сталинския режим), главата на РПЦ повдигнал въпроса за възможността за преместването на архиепископ Лука в Тулска епархия, мотивирайки тази необходимост с лечение от малария. Но Карпов запознал Сергий с „ред твърдения от страна на архиепископ Лука, с неправилните му действия и нападки” и на патриарха било отказано15Год со святителем Лукой Крымским…24 октября..

В служебна записка на народния комисар по здравеопазването на РСФСР  А. Третяков от 10 май 1944 г., Карпов посочвал редица постъпки на архиепископ Лука, „нарушаващи законите на СССР” (например това, че окачил икона в хирургическото отделение на евакуационната болница в Тамбов и извършвал религиозни обреди в служебното помещение на болницата преди провеждането на операциите; на 19 март се явил на междуобластно съвещание на лекарите, облечен в архиерейско облачение, седнал на председателския стол и в същото облачение изнесъл доклад по хирургия и др.), областният здравен отдел бил длъжен да направи съответстващо предупреждение на професор Войно-Ясенецки и да не допуска противозаконните действия, изложени в настоящото писмо”. Накрая през ноември 1945 г. Карпов направо изискал преместването на непокорния архиерей по-далече от столицата, например в Крим. Енориашите напразно се опитвали да защитят своя духовен наставник, събирайки над хиляда подписа под съответното прошение до патриарха.

Патриарх Алексий І (заемал патриаршеския престол от  1945 до 1970 г.) бил принуден да проведе разговор с изтормозения от властите архиепископ. Той ценял митрополит Лука и се надявал да го премести по-близо до Москва. Но крайният резултат от натиска на властите бил назначението на архиепископа на Симферополската и Кримска катедра на РПЦ с патриаршески указ от 5 април 1946 г.

Св. Лука с вече отслабнало зрение

Архипастир на Таврида

Митрополит Лука пристигнал в Симферопол със самолет на  26 май 1946 г. Той обиколил 58 действащи енории в епархията, убедил се в бедственото състояние на преживелите гонения и на затворените храмове. Били затворени монашеските обители, сред тях бил и затвореният през 1928 г. знаменит Топловский Свято-Параскевиевски женски манастир в Кримските планини (свети Лука дълго и безуспешно се опитвал да възроди превърната в ТКЗС обител, но това станало чак през 1992 г.).

В Крим ученият четял лекции по гнойна хирургия на лекари, направил серия доклади в Кримското хирургическо общество, лично оперирал и консултирал лекарите, а в началото на 1947 г. станал консултант в Симферополската военна болница. Но прекъсвали лекциите му, настоявали да не бъде в църковно облачение, затова и му забранили медицинската дейност. Професорът провеждал консултациите си вкъщи. Дори изгубвайки зрението си през 1958 г., той поставял безпогрешни диагнози.

Показателен е случаят с жената на свещеника отец Йоан (секретаря на епархията) Надежда Милославова. Редица лекари, изследвайки я по време на влошаване на здравето й, не видели нищо сериозно и не счели, че е необходима хирургична намеса.

Архиепископ Лука внимателно прегледал жената и заявил, че тя ще умре, ако до два часа не се оперира. По време на операцията извадили огромен, готов да се спука абсцес в коремната област, а болната оздравяла16Марущак Василий, протодиакон. Святитель-хирург… с. 53–58.. Девойката Галина Филина, която страдала от злокачествено образувание  на главния мозък, била излекувана с усилени молитви и коленопреклонни прошения от свети Лука. Впоследствие Галина завършила институт, станала кандидат на медицинските науки и сътрудник към Московския институт за серуми и ваксини „Менделеев”17Пак там, с. 97.„Бог Ви изцели с моите ръце. Молете Му се” – неизменно казвал светителят-хирург Лука на спасените хора.

През 1949 г. професорът започнал работа над второто (и незавършено) издание „Регионарна анестезия”, а също така и над третото издание по „Очерци по гнойна хирургия”, което било допълнено от професор В. И. Колесов и издадено през 1955 г.

Митрополитът не изоставял активната си проповедническа дейност. „Считам за свое главно архиерейско задължение навсякъде да проповядвам за Христа” – казал той в Симферополския храм на 31 октомври 1952 г. По думите на самия архипастир, за 38 години свещенослужение, той е произнесъл  1250 проповеди, от тях 750 са били записани и съставили 12 дебели тома с машинописни страници. През 1955 г. архиепископът бил избран за почетен член на Московската духовна академия, чиито Съвет нарекъл събраните проповеди на митрополит Лука „изключително явление в съвременния църковно-богословски живот”18Марущак Василий, протодиакон. Святитель-хирург… С. 87. Част от проповедите е в изданието: Святитель Лука (Войно-Ясенецкий). Проповеди годового круга. М.: Артос-Медиа, 2009, с. 622.

В следвоенния период Войно-Ясенецки завършил работата си над публикувания едва през 2000 г. философско-богословски трактат „Дух, душа и тяло” и „Наука и религия”. Откъси от засегнатите в тях проблеми архипастирят излагал в своите проповеди, лекции и лични писма.

В книгата „Дух, душа и тяло” ученият обосновал понятието „християнска антропология”. По мнението на автора, тя трябва да разглежда човека като единство на три съставни части – дух, душа и тяло (това е т. нар. трихотомия, бел. прев.). Сърцето той считал за орган на общението на човека с Бога и орган на богопознание (изхождайки от евангелските думи на Христос).

„Подхвърлен на изолация…”

Резултатите от научно-богословските си изследвания архиереят излагал пред вярващите във вид на антиматериалистически проповеди, което сериозно раздразнило властите. Според записките на Карпов в Съвета на министрите на СССР е дадена рязка характеристика на заслужилия пастир: „Реакционер и голям фанатик, стремящ се към подбуждане на религиозността”, който „продължава да остава реакционер”, дори е предлагал „в благоприятен момент при наличието на подходящ повод да бъде подложен на изолация”.

screenshot_7_1
Валентин, синът на светеца и академик В. П.  Филатов

Стигнало се до лични обръщения на Карпов към патриарха. Първойерархът, който ценял архиепископ Лука, на 28 март 1948 г. го приел за разговор. Кримският владика недвусмислено потвърдил съдържанието на своето „бунтарско (противодържавно, бел. прев.)” поведение, като въодушевено разказал за неговата популярност сред младежите и интелигенцията, сред въцърковените млади хора. Само след настойчивите увещания на управляващия делата на Патриаршията протойерей Николай Колчицки, епископът-хирург обещал на патриарха да проповядва само в неделни и празнични дни и да се ограничава с тълкуването на Библията. До края на дните си светителят запазил дълбокото си уважение и преданост към патриарха, като неизменно говорел на обкръжаващите го: „Трябва да жалим патриарха, а не да го осъждаме”19Никитин В.А. Патриарх Алексий I: Служитель Церкви и Отечества. М.: Эксмо, 2013, с. 309..

Към средата на 1948 г. започнали нови притеснения за Православната църква. Потъпкването на правата на вярващите тревожeло Кримския архиепископ, който изпратил писмо до патриарха с протест против „абсолютната” забрана за обучението на децата в основите на Христовата вяра (показателно е, че с отговора на патриарха от 18 януари 1949 г. са се запознали 15 видни партийни и държавни ръководители)20Пак там, с.315..

От момента на пребиваването си в Крим до самата си смърт свети Лука се намирал под негласното наблюдение на органите на държавна сигурност. След създаването на министерство по държавната безопасност (МГБ) на СССР, в неговия състав съществувал отдел „О” за „борба с антисъветските елементи сред духовенството, църковниците и сектантите”. Съответно, в управлението на МГБ в Кримска област работело отделение „О” (контраразузнавателен отдел), което осъществявало и негласната агентурно-оперативна разработка на архиепископ Лука.

След създаването на КГБ през 1954 г. с „духовниците и сектантите” се занимавало 3-то отделение на 4-ти секретно-политически отдел (в средата на 1955 г. в отдела работели 15 оперативни работници, по тази линия имали групи в апаратите на упълномощените от КГБ в Ялта, Севастопол, Евпатория, Керч и Феодосия). В антирелигиозния отдел работели трима сътрудници начело с майор Уткин, а „куратор” на РПЦ бил упълномощения капитан Бетяев. През юли 1955 г. отделът разполагал с 14 агенти по линията на разработки на РПЦ, при това трима свещеници били привлечени към негласно сътрудничество за изтеклата година. Водили се “дела-формуляри” 21Наименование на дела от оперативния учет, заведени на отделни лица във връзка с постъпващи сведения, които давали основание да бъдат подозирани в провеждане на подривна дейност против СССР. Терминът е отменен през 1954 г., бел. прев. на 6-ма свещеници и 3-ма участници в „църковния актив”22ОГА СБУ. Ф.2. Оп.21. Д.16, Л.72–73; Д.17. Л.114, 120..

Интересно е, че владиката пристигнал в Крим в разгара на вътрешното разследване по повод на крещящата злоупотреба с власт на началника на областното управление на МГБ генерал-лейтенант Петър Фокин (1900–1979, който практически през цялата война бил ръководител на отдела по държавна сигурност на Крим). Както се видяло от разследването, заслужилият чекист Фокин довел до „занемаряване” на агентурната и следствена работа на полуострова, а вместо преките задължения (както се отбелязвало  в доклада на началника на МГБ на СССР Виктор Абакумов от 8 август 1946 г.) се „занимавал с уреждане на своето лично благосъстояние”. Било отбелязано, че фактически четири месеца генералът не се е появявал на работа „поради болест”, а в действителност „прекарвал времето си в лов и разходки по Черноморското крайбрежие на Крим”. Работейки в Германия (Фокин бил началник на оперативния сектор на НКВД в провинция Бранденбург., б.а.), придобил „голямо количество скъпи неща, ценности и автомобили”. В Крим използвал обществени средства за обновяване на имението си, присвоявал незаконно иззети вещи при арести. Не се отдалечавал от началника на Ялтенския отдел на МГБ подполковник Николай Мусов. Покрай „присвояването на вещи” на репресирани, предприемчивият офицер отворил гараж за автомобилни гуми, продавал на пазара продукти от земеделското стопанство на УМГБ23ОГА СБУ. Ф.9. Д.17. Л. 85–86.. Фокин дълго време бил държан по заповед на министъра, а след това бил заместен от началника на Бобруйска област. Наистина, в края на 1951 г. окончателно го освободили „по болест”. В Симферопол дошъл нов началник – генерал-майор Георги Марселски.

В духа на тогавашните идеологически постановки, делото-формуляр № 6291 на учения на европейско равнище, носи условното наименование „Мракобес” с „окраска” – „църковно-православна контрареволюция24Крымская епархия под началом святителя Луки (Войно-Ясенецкого): сборник документов. Симферополь: Н.Оріанда. 2010, с. 274. По време на подготовката на тази книга за печат, трудовете на прот. Николай Доненко (настоятел на храма “Покров на Пресвета Богородица в Ореанда), Р.Замтарадзе и С. В. Филимонова, излезе разширено документално издание: Крымская епархия в документах святителя Луки (Войно-Ясенецкого) и надзирающих органов. 1946–1961 гг.: Сборник документов. – Симферополь: Н.Орiанда, 2015. – 1232 с.. Агентурата се „добрала” до първия том машинописни страници с проповеди на йерарха. По отношение на изключителния хирург, спасил множество войнишки животи и лауреат на Сталинска премия, в чекистките документи са използвани определения като „вражеска дейност”. За архиепископа (когото чекистите упорито назовавали „полякът”, явно, за да се подчертае неговата „неблагонадеждност”) в едно от чекистките справки пишело: „Изпаднал в религиозен фанатизъм преди повече от 30 години и станал активен служител на религиозния култ”, бил трикратно съден, 11 години прекарал в затвори и интерниране. „Бидейки антисъветски настроен, Лука активно действа против материалистическото учение, проявява антисъветски съждения и предприема активни мерки към оживяване на дейността на духовенството и църквата”25ОГА СБУ. Ф.2. Оп.21. Д.17. Л. 113..

От раздразнението на чекистите заради твърдата позиция на владиката можело да се разбере, че привличането към негласно сътрудничество и оперативно използване на епископата са били важни показатели за оценката на Киев в ефективността на работата на регионалното управление на МГБ (по-късно КГБ, бел. прев.). В материалите от оперативните съвещания в Украйна по религиозната линия (средата на 1950 г.) се давала за пример активната работа относно епископата, само на заместник-началника на Одеското УКГБ – полковвник Юферов, който периодично се срещал с тайни помощници-архиереи; началниците на УКГБ на Кировградска, Запорожска, Днепропетровска, Дрогобичоска и Станиславовска области, а началникът на Лвовското управление приел епископа само един път. За останалите, както констатира документът „не се знае агентурата сред епископите … Тези другари, както се вижда, не разбират, че ако правилно се върши работата с агентурата сред епископите … и те умело се обучават, може да се достигне до по-добри резултати за намаляването и разложението на религиозните общини и провеждането на религиозни политики в нужното ни направление”26ОГА СБУ. Ф.1. Оп.12.Д.3. Л. 61–62..

Заседание на Свещения Синод на РПЦ, вляво се вижда св. Лука

Агентите и доносниците работели в най-близкото обкръжение на светителя. Агент „Солнцев” бил личен шофьор на йерарха, „Вологодски” се трудел в канцеларията на Кримска епархия (контролирал и кореспонденцията на архиерея). Били вербовани редица свещеници и дякони (които в противен случай щели да бъдат подложени на репресивни мерки); агентурата „действала” чрез близки до архиерея свещенослужители и миряни, съпровождали владиката в пътуванията му из кримските енории (агент „Йерусалимски”, „Дроздовски” и др.). Източникът „Семьонов” пък бил настоятел на храма в един от курортните градове.

Нищо не убягвало от вниманието на съгледвачите. Съобщавало се например, че в Ялта владиката е посетил академик В. Филатов и имал с него „уединена продължителна беседа”. Посетил с архиерея Ялтенския храм, изтъкнатият офталмолог се причастил при него27ОГА СБУ. Подборка документов об оперативной разработке архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого). Д. 51. Т.2. Л. 119–120.. Общението между двете светила на медицината било проследено и в бъдеще. Така се съхранили съобщенията за пристигането на губещия зрението си владика в Одеса през август 1952 година (той отседнал при сина си). Колегата-офталмолог прегледал своя духовен наставник28В Института на академик Филатов в Одеса работел по-малкият син на св. Лука – Валентин (1913–1992), доктор медицинските науки, професор, виден патологоанатом, основал там през 1946 г. първата лаборатория по патоморфология..

Окаяни дни

На 24 август 1952 г. Кримският архиерей посетил патриарх Алексий I, който по това време традиционно пребивавал в своята одеска резиденция и общувал и с други йерарси на РПЦ. Както съобщава агентът на МГБ (Министерство на държавна сигурност, бел. прев.) „Петров”, архиепископ Лука им разказал за подготовката на новия си труд по хирургия и за вече събраните седем тома текстове с проповеди. Поверително споделил с „източника” и творческите си планове по написването на книгата „Дух, душа и тяло” ( която по това време достигнала 140 ръкописни страници), и се оплакал, че трудът лежи като баласт, защото „такива мисли в наши дни не се одобряват”.29ОГА СБУ. Ф.2. Оп.20. Д.10. Л. 34.

Разбирайки фарса на изборите за Върховен съвет на РСФСР, митрополит Лука не могъл да скрие своето раздразнение. Както информирал агент „Бойки”, посетил през декември 1946 г. избирателния район, наблюдаваният епископ не скривал пред обкръжението си отрицателното си отношение: „отивам на избори, но „досадно ми е тук, да си тръгваме по-скоро… О, окаяни!”30ОГА СБУ. Подборка документов об оперативной разработке архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого). Д. 51. Т.1. Л. 147..

Но трябва да отбележим, че митрополит Лука в действителност не е бил враг на съветската държава като такава (помнейки и думите на апостола за това, че всяка висша власт е установена (допусната, бел. прев.) от Бога и няма власт, която да не е [допусната] от Бога). Освен неуморната работа в годините през войната, той активно се включвал в антивоенното движение за предотвратяване на ядрената война. Както съобщава агентът на МГБ (впоследствие КГБ), „Евстатиев”, проповедта на Кримския архиепископ на Богоявление 1947 година била издържана в патриотичен дух: „в нито една държава не се е въплътила така правдата Божия, както в постановленията и решенията на Съветското правителство” относно неговото предложение за разоръжаване. Думите на архиерея дори са приети нееднозначно от миряните. Така оперативният източник съобщава, че д-р Марина Кузмина недоумявала: „Нима и той се е продал на КГБ! Не! Това не може да бъде!”31ОГА СБУ. Подборка документов об оперативной разработке архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого). Д. 51. Т.1. Л. 4-5..

Чекистите установили, че Кримският архипастир съзнателно приобщава към себе си и назначава в храмовете свещеници, преминали през ГУЛАГ, затова завеждали на тези „авторитетни и ревностни служители” оперативни разработки32ОГА СБУ. Подборка документов об оперативной разработке архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого). Д. 64. Т.3. Л. 247–248.. Оплакванията от страна на завеждащия религиозните култове и опасенията на чекистите предизвиквали желанието на управляващия архиерей да потърси свещеници с дореволюционен стаж и солидно духовно образование, които са пострадали от притесненията на атеистичната власт. Сред тях по понятни причини (преди всичко по силата на страшните физически загуби на клира от незаконните репресии), преобладавали преселници от западните области на Украйна, на първо място – от изначално православно-християнската област Волин (северозападна Украйна, бел. прев.). През 1955 г. в епархията са служили 10 такива свещеници (според твърдения на чекистите, архиепископът ги е „привлякъл за 2-3 години”, защото имал връзки с украински националисти и такива с антисъветски убеждения). Отношенията между тази категория йереи и местните свещеници не винаги са били гладки33Крымская епархия под началом святителя Луки (Войно-Ясенецкого): сборник документов…, с. 384. Проблемът със “западняците” е повдиган нееднократно в документите на антирелигиозните подразделения на МГБ-КГБ. Така в материалите по разработката на Владимирския събор в Киев (1952–1956 г.) в бележките на агентурните източници се съобщава за съществуването на група миряни “западнящи”- имигранти от западния регион на Украйна или просто “национално съзнателни” украинци, “обидени на съветската власт”, които били “компания”. Имало до 50 човека представители на интелигенцията, включващи и хор-директора, известният диригент, фолклорист и учен, Михаил Гайдай (1878–1965) (ОГА СБУ. Ф.2. Оп.27.Д.10.Л.114, 174, 185)..

В това отношение митрополит Лука е имал „колеги” от епископите, които също са предпочитали „старите” кадри сред свещениците от западния район  на републиката. Показателен е примерът с Черниговският и Нижински епископ Йаков34Епископ Иаков (Иван Заика, 1900–1983). Възглавявал Черниговската и Нежинска катедра през 1848-1853 г. През 1920–1946 г. е член на братството на Почаевската лавра. Освободен е през 1953 г., формално – по болест, но в действителност със своето искрено служение е предизвикал крайното недоволство на властта и органите на държавна сигурност поставили агентура в много тесен кръг от близкото обкръжение на архиерея., който бил обект на постоянна оперативна разработка на МГБ (Министерство на държавната сигурност, бел. прев.), което го подозирало в принадлежност към „църковно-монархическата катакомбна ИПЦ”. Черниговският отдел на държавна сигурност отбелязал, че през 1949-1952 г. епархийският архиерей преместил „на по-добри места” в областта 11 свещеници и 3-ма йеромонаси от Западна Украйна35ОГА СБУ. Ф.2. Оп.25. Д.14.Л.218. .

Трябва да отбележим, че дейността на енориите на „западняците”, както те се наричали в документите, на изток от Збруча, в цялост съставлявали предмет на оперативен мониторинг на КГБ. Делото се задълбочило и заради отделни прояви на националистически настроения от страна на галичаните – преселници, които търсили наемна работа. Така се съобщавало в отчета на Кримското УКБ от 2 юни, че преселникът Иван Т. от Станиславска област в Ялтинския район създал около себе си група от млади галичани, „които пеели националистически песни”, а според  агент „Кравченко”, той разказал за своето пребиваване в подземията на ОУН – Организацията на украинските националисти (сред „истинските партизани”), че бил застрашен в случай на война със САЩ да премине в нелегалност и да убива руснаци36ОГА СБУ. Оп.21. Д.17.Л.79..

Имало е, разбира се и други случаи, предизвикани заради политиката на окупационните власти. Според делото-формуляр свещеник Николай Олшански от Старокримския район, е разработван и арестуван на 25 април 1947 г. за сътрудничество с агресорите. Материалите по разработките показват, че той доброволно е постъпил като преводач в жандармерията, „по заповед на немците” станал свещеник във Феодосия и произнасял „антисъветски проповеди”37ОГА СБУ. Подборка документов об оперативной разработке архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого). Д. 51. Т.2. Л. 116..

В обкръжението на владиката особено безпокойство в антирелигиозното подразделение на Кримското УМГБ (по-късно отдел на КГБ в Украйна) предизвиквал секретарят на епархията, протойерей Виталий Карвовски, който бил благочинен38Отговарял за богослужебната дисциплина и реда на определени храмове, бел. прев. в Симферополския район. Роден в Подолия, в годините на войната служил в Украинската Автокефална Православна Църква (УАПЦ), по данни на КГБ е поддържал връзки с катакомбниците от ОУН. С национално съзнание на украинец, той заявил в разговорите си с информаторите от органите на държавна сигурност: „Ние трябва да помним, че сме украинци”. За разработката на Карвовски, служил в Крим от 1952 година, е бил привлечен за негласно сътрудничество под псевдонима „Немо” и един от благочинните на Кримска епархия39ОГА СБУ. Ф.2. Оп.27. Д.5. Т.1.Л.300. Предвид насищането на УАПЦ с “националистически настроени” свещеници, нейното сътрудничество с окупационните власти и връзките с ъндърграунда на ОУН, както и проблемните настроения на бившите униатски свещеници, формално съединени с РПЦ, както и разбираемото им съчувствие към въстаническото движение, ограните на КГБ обмисляли следенето на бивши свещеници от УАПЦ и УГКЦ. През 1957 г. в РПЦ е имало до 500 бивши автокефални и 1173 гръко-католически свещеници от общия брой на свещениците, който достигал 6031. Често се давал пример с И. Андрощук, един от бившите лидери на УАПЦ във Волин, член от ъндърграунда на ОУН под псевдонима “Лев”, който през 1947 г. бил осъден на 20 години каторжен труд и станал свещеник в РПЦ след предсрочното му освобождаване през 1956 г.(ОГА СБУ. Ф.1.Оп.12.Д.2.Л.171, 213–214)..

На Карвовски завеждат дело-формуляр (съдейки по плана на агентурно-оперативната работа на УКГБ за второто тримесечие на 1955 г., делото се е отнасяло за приоритетите на служебната дейност), като изложили на негласна лустрация преписката, която разкривала неговите контакти със свещениците, пребивавали в лагери). Отбелязано е, че той е роден през 1889 г. в гр. Изяслав, Хмелницка област. По време на хитлеристката окупация митрополитът-автокефалист Поликарп (Сикорски), бил назначен за благочинен към УАПЦ (Украинска Автокефална Православна Църква), служил е панихиди на символичните гробове на украински бунтовници, поддържал е връзка с ръководителите на ъндърграунда на ОУН „Крилчем” и „Кузменко”. За разработката на Карвовски в дело са въвели агентурата на „Фьодоров” (бързо спечелил доверието на пастира, но скоро бил отстранен от разработката заради „неправилно поведение”) и негласните помощници на КГБ „Римски” и „Игор” – „свещениците-западняци”40ОГА СБУ. Ф. 2. Оп.21.Д.17. Л.115-117..

Трябва да подчертаем, че отец Виталий е бил вече обречен на специално внимание  от спецслужбите заради авкокефалисткото си минало. Достатъчно е да кажем, че в само в областта Волин в началото на 1953 г. са арестувани повече от 60 бивши йереи на УАПЦ от времето на войната, а 27 от тях са разработвани в дела-формуляри41ОГА СБУ. Ф.2. Оп.25.Д.13. Л.67..

Чекистите-„религиоведи” са били разтревожени и от ръста на популярност на архиепископ Лука сред младежите, студентите и интелигенцията (посочвало се, че младежта е наброявала 10-12% миряни на Пасха 1949 г. като достигнала общ значителен ръст на молещите се в сравнение с 1948 г. в Керч – два пъти; Симферопол – от 5800 на 9000, в Севастопол – от 2600 на 6500 и т.н.)42ОГА СБУ. Подборка документов об оперативной разработке архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого). Д. 64. Т.2. Л. 123..

Както се отбелязвало в доклада за работата на отделение „О” на УМГБ за април 1947 г., неговите проповеди в катедралния храм на Симферопол (сега – Свято-Троицкия храм, където са изложени за църковно поклонение мощите на свети Лука), който се „ползвал с голям авторитет сред вярващите и дори сред някои части на медицинския персонал”, числото на вярващите расте, идват „много от студентите на Симферополския медицински институт и медицинските работници, на които Лука е четял “Лекции по гнойна хирургия”. Цитирани са думите на студентката П. Калашникова: „Сега се чувствам истинска християнка”. Студентката А. Белобородова (по свидетелства на информаторите на държавна сигурност) казвала: „Много ми хареса църквата. Имаше много студенти от нашия институт. Хорът е забележителен, особено интересно беше да видя нашия хирург – лауреат на Сталинска премия”43ОГА СБУ. Подборка документов об оперативной разработке архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого). Д. 51. Т.2. Л. 117..

Накрая на 6 май 1947 г. началникът на УМГБ генерал-майор Марселски информирал областния комитет на партията „за влиянието на ахриепископ Лука върху студентите от Симфеополския медицински институт и медицинския персонал”. Съобщавало се, че въз основа на информация на УМГБ, общинският комитет на партията препоръчва на ръководството на медицинския институт „занапред да избягват да ползват лекциите на архиепископ Лука”44Пак там. Л. 119.. След това, както вече знаем, професорът окончателно изгубил възможността да преподава своите фундаментални знания и колосален хирургически опит на колегите и бъдещите лекари.

„Зад кулисите”

Агентите и доносниците работели в най-близкото обкръжение на светителя. В противен случай ги заплашвали репресивни мерки. Агентурата „действала” сред близките на архиерея свещенослужители и миряни, съпровождала владиката в пътуванията до почти 60 кримски енории45Пак там. Л. 119–120., „сдобила” се с първия машинописен том с проповедите на йерарха. По отношение на изключителния хирург, спасил множество войнишки животи, лауреат на Сталинска премия, в чекистките документи се е прилагало определението „вражеска дейност”. Едновременно негативната или предубедената информация за главата на епархията отивала в Москва и по линия на упълномощения от Съвета по религията в Кримска област, според когото св. Лука бил „реакционер и голям фанатик, стремящ се към разпалване на религиозността”; „архиепископ Лука продължава да остава реакционер, който в благоприятен момент при наличие на подходящ  повод, е необходимо да бъде подложен на изолация”46Год со святителем Лукой Крымским: церковный календарь-дневник. Симферополь: Родное Слово, 2013. 3 декабря; част от докладите е публикована в книгата: Крымская епархия под началом святителя Луки (Войно-Ясенецкого): сборник документов. Симферополь: Н.Ореанда, 2010.. Иначе казано – не се изключвал нов арест.

През 1954–1958 г. с редица решения на ЦК на КПСС,  правителството на СССР се фиксира върху нови гонения за пълна ликвидация на Православната Църква в процеса на „комунистическото строителство”. Само за 1958 г. в Крим „с помощта на агентурата” са закрити два храма и са изгонени от областта 4-ма свещеници. Органите на КГБ са прибегнали към груби способи на компрометиране на владиката и създаване на непоносими условия с помощта на тайни сътрудници, които събрали „опозиционна група” ръководена от Сизиров. Той умело използвал факта за нанесените побои на свещеника Довбенко от пазача Ф. Ряби47Както е отбелязал в доклада упълномощеният от Съвета по делата на РПЦ при СМ СССР за Кримска област А.Яранцев, вярващите действително няколко пъти се обръщали с жалба заради действията на Довбенко, «выбросившего из алтаря иподиакона Федора Рябых…и ударившего его дверью Царских врат по спине» (Марущак Василий, протодиакон. Святитель-хирург… С. 275).. Историята била раздухана,  а храмът изгубил половината си енориаши. Едновременно с това, враждебно настроеният към архиепископа свещеник Зубов („случаен в църквата човек”) от Бахчисарай, е бил убеждаван да се откаже от сана си и да излезе с „разобличителни статии във вестниците”48ОГА СБУ. Ф.2. Оп.27. Д.8. Т.1.Л.251–252..

В документите, подготвени с ново пълномощно от Съвета по делата на РПЦ в Крим от А. Гусков, срещу архиерея започнали да се появяват оскърбителни и политически определения, присъщи на най-лошите години на гонения срещу Православието. Владиката бил наречен (27 май 1960 г.) „прекалено властен, самолюбив, деспотичен старик…, който въобразявайки си, използвал минали заслуги… феодален княз на Кримска епархия… заклет монархист”49Марущак Василий, протодиакон. Святитель-хирург… с. 312..

Въпреки постоянния натиск от представителите на властта и възпрепятстването от страна на официалната медицина, архиепископ Лука, който страдал и заради отслабващото си зрение,  се придържал към своето ежедневие. В кабинета царяла обикновена обстановка – много икони, портрет на Сталин и на патриарха, на покойната му жена-красавица, нарисувана от четката на самия епископ.  Сутринта започвала с щателно хирургическо измиване на пръстите по определен начин и с физически упражнения. Вечерта завършвала с разходка по крайбрежието на река Салгир, след което до 23 часа, светецът усърдно се занимавал с медицинска литература и хирургически атласи, като пишел и проповеди50Год со святителем Лукой Крымским… 10–11 декември..

„Отиде си от нас сутринта…”

Архиепископ Лука произнася своята последна проповед в Неделя на прошката през 1960 г. На 11 юни 1961 г. в деня на Всички руски светци, Войно-Ясенецки починал в 6 ч. и 45 минути сутринта. „Не ропта, не се оплака. Не даде разпореждания. Отиде си от нас сутринта…” – написала личната секретарка на владиката Елена Лекфелд51Пак там, 24 декември..

На 22 ноември 1995 година Симферополски и Кримски архиепископ Лука е причислен към лика на местнопочитаните светии от Синода на Украинската православна църква. През март 1996 година при стичането на 40 000 вярващи, се извършило и прославянето на светите мощи на владиката, които днес почиват в Свято-Троицкия катедрален храм в Симферопол.

Архиепископ Лука е канонизиран като местнопочитан светец от Красноярската епархия на РПЦ. През 2000 година светителят-хирург е прославен като изповедник (пострадал за вярата, но оцелял по Божий промисъл) в сонма на новомъчениците и руските изповедници от Архиерейския събор на РПЦ и се празнува на 29 януари и 29 май52У нас св. Лука се празнува на 11 юни – деня на упокоението му, а по-късно и на неговата канонизация от УПЦ, бел. прев.. Почита се като светец и от други поместни църкви като Еладската (и БПЦ, бел. прев.) През 2001 година от Симферопол в Гърция донасят сребърната ракла с неговите мощи. На 14 юли 2008 година свети Лука посмъртно става почетен гражданин на град Преславъл-Залески. Създава се „Общество на православните лекари на Русия” на името на проф. Войно-Ясенецки. Украинската православна църква учредява “Орден на св. Лука Кримски”.

Интересно е, че тласък към юридическата реабилитация на незаконно репресирания учен дава неговият внук, доктор на икономическите науки, председател на комитета на Държавната дума на Русия В. А. Лисичкин. През април 2000 г. следва пълна реабилитация на Войно-Ясенецки по четири открити против него углавни дела (съответно през 1923, 1924, 1930, 1937 г.)53Лисичкин В.А. Крестный путь святителя Луки. Подлинные документы из архивов КГБ. Ростов-на-Дону: Феникс, 2001. С. 7–8..

За увековечаването на паметта на светителя-хирург е направено немалко:

– в Руския национален медико-хирургически център „Н. И. Пирогов” е създадена клиника по гнойно-септична хирургия „В. Ф. Войно-Ясенецки” и е направен паметник;

– Красноярският държавен медицински университет носи името на проф. В. Ф. Войно-Ясенецки;

– името на хирурга носи и градската болница в гр. Тамбов

– до паметника на св. Лука, направен в Симферопол при дома, в който е живял, е издигнат параклис, а на територията на Свято-Троицкия женски манастир действа музей за живота и дейността на светителя-хирург с множество изложени негови вещи;

– положени са паметни плочи в клиниките на Красноярск и Тамбов и във военната болница в Симферопол;

– има храм в двора на Одеския национален медицински университет и параклис на свети Лука и в Трета градска болница в Одеса;

На сградата на Киевския национален медицински университет, който носи името на А. Богомолец има паметни плочи на св. Лука. Експонатите, разказващи за дейността на славния випускник на алма-матер, архиепископ Лука Кримски, са представени в музея с  историята на учебното заведение. Образът на светителя-хирург заема достойно място в Портретната галерия на изтъкнатите учени на Националния медицински университет „А. А. Богомолец”, създаден през 2009 година.

Всички деца на професора тръгват по неговите стъпки и стават лекари. Синовете Михаил и Валентин (1913 – 1992, виден патологоанатом), са доктори на медицинските науки; Алексей е доктор на биологическите науки, дъщерята Елена е лекар-епидемиолог. Внуците и правнуците също са учени. Кандидатът на медицинските науки Олга Валентинова Войно-Ясенецка (1942–2001) е създател на Одеския областен патологоанатомичен отдел, а Алексей Михайлович Войно-Ясенецки е професор-уролог, директор на Центъра по урология. Правнучката Татяна е лекар-реаниматор.

Превод: Ренета Трифонова

Преводът е публикуван в Задругата през 2017 г.

Източник: Православная жизнь

  • 1
    Подвиг медиков в годы Великой Отечественной войны. http://1941-1945.at.ua/forum/8-1153-1.
  • 2
  • 3
    Архиепископ Лука (Войно-Ясенецкий). Наука и религия. М.: Образ, 2007, с.7.
  • 4
    Войно-Ясенецкий В., проф. Поздние резекции при инфицированных огнестрельных ранениях суставов. М.: Медгиз, 1944, с. 96
  • 5
    Войно-Ясенецкий В., проф. Пак там, с. 10–11.
  • 6
    Спомените в автобиографията св. Лука продиктувал вече напълно сляп през 1958 г. на личната си секретарка Елена Лайкфелд. Записките завършват на 26 май 1946 година – в дните на пребиваването на архиепископа на съслужение с главата на Кримската епархия на РПЦ.
  • 7
    Год со святителем Лукой Крымским… с. 5.
  • 8
    Год со святителем Лукой Крымским… 3 января.
  • 9
    Год со святителем Лукой Крымским… 13 ноября. 
  • 10
    Бараев Т.М. «Приидите ко мне, все труждающиеся и обремененные»…, с. 87.
  • 11
    Год со святителем Лукой Крымским… 14 мая.
  • 12
    Год со святителем Лукой Крымским… 6 ноября.
  • 13
    Русская Православная Церковь в годы Великой Отечественной войны 1941–1945 г. Сборник документов. М.: Издательство Крутицкого подворья, 2009, с. 117–125..
  • 14
    Русская Православная Церковь в годы Великой Отечественной войны… с. 321.
  • 15
    Год со святителем Лукой Крымским…24 октября.
  • 16
    Марущак Василий, протодиакон. Святитель-хирург… с. 53–58.
  • 17
    Пак там, с. 97.
  • 18
    Марущак Василий, протодиакон. Святитель-хирург… С. 87. Част от проповедите е в изданието: Святитель Лука (Войно-Ясенецкий). Проповеди годового круга. М.: Артос-Медиа, 2009, с. 622
  • 19
    Никитин В.А. Патриарх Алексий I: Служитель Церкви и Отечества. М.: Эксмо, 2013, с. 309.
  • 20
    Пак там, с.315.
  • 21
    Наименование на дела от оперативния учет, заведени на отделни лица във връзка с постъпващи сведения, които давали основание да бъдат подозирани в провеждане на подривна дейност против СССР. Терминът е отменен през 1954 г., бел. прев.
  • 22
    ОГА СБУ. Ф.2. Оп.21. Д.16, Л.72–73; Д.17. Л.114, 120.
  • 23
    ОГА СБУ. Ф.9. Д.17. Л. 85–86.
  • 24
    Крымская епархия под началом святителя Луки (Войно-Ясенецкого): сборник документов. Симферополь: Н.Оріанда. 2010, с. 274. По време на подготовката на тази книга за печат, трудовете на прот. Николай Доненко (настоятел на храма “Покров на Пресвета Богородица в Ореанда), Р.Замтарадзе и С. В. Филимонова, излезе разширено документално издание: Крымская епархия в документах святителя Луки (Войно-Ясенецкого) и надзирающих органов. 1946–1961 гг.: Сборник документов. – Симферополь: Н.Орiанда, 2015. – 1232 с.
  • 25
    ОГА СБУ. Ф.2. Оп.21. Д.17. Л. 113.
  • 26
    ОГА СБУ. Ф.1. Оп.12.Д.3. Л. 61–62.
  • 27
    ОГА СБУ. Подборка документов об оперативной разработке архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого). Д. 51. Т.2. Л. 119–120.
  • 28
    В Института на академик Филатов в Одеса работел по-малкият син на св. Лука – Валентин (1913–1992), доктор медицинските науки, професор, виден патологоанатом, основал там през 1946 г. първата лаборатория по патоморфология.
  • 29
    ОГА СБУ. Ф.2. Оп.20. Д.10. Л. 34.
  • 30
    ОГА СБУ. Подборка документов об оперативной разработке архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого). Д. 51. Т.1. Л. 147.
  • 31
    ОГА СБУ. Подборка документов об оперативной разработке архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого). Д. 51. Т.1. Л. 4-5.
  • 32
    ОГА СБУ. Подборка документов об оперативной разработке архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого). Д. 64. Т.3. Л. 247–248.
  • 33
    Крымская епархия под началом святителя Луки (Войно-Ясенецкого): сборник документов…, с. 384. Проблемът със “западняците” е повдиган нееднократно в документите на антирелигиозните подразделения на МГБ-КГБ. Така в материалите по разработката на Владимирския събор в Киев (1952–1956 г.) в бележките на агентурните източници се съобщава за съществуването на група миряни “западнящи”- имигранти от западния регион на Украйна или просто “национално съзнателни” украинци, “обидени на съветската власт”, които били “компания”. Имало до 50 човека представители на интелигенцията, включващи и хор-директора, известният диригент, фолклорист и учен, Михаил Гайдай (1878–1965) (ОГА СБУ. Ф.2. Оп.27.Д.10.Л.114, 174, 185).
  • 34
    Епископ Иаков (Иван Заика, 1900–1983). Възглавявал Черниговската и Нежинска катедра през 1848-1853 г. През 1920–1946 г. е член на братството на Почаевската лавра. Освободен е през 1953 г., формално – по болест, но в действителност със своето искрено служение е предизвикал крайното недоволство на властта и органите на държавна сигурност поставили агентура в много тесен кръг от близкото обкръжение на архиерея.
  • 35
    ОГА СБУ. Ф.2. Оп.25. Д.14.Л.218.
  • 36
    ОГА СБУ. Оп.21. Д.17.Л.79.
  • 37
    ОГА СБУ. Подборка документов об оперативной разработке архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого). Д. 51. Т.2. Л. 116.
  • 38
    Отговарял за богослужебната дисциплина и реда на определени храмове, бел. прев.
  • 39
    ОГА СБУ. Ф.2. Оп.27. Д.5. Т.1.Л.300. Предвид насищането на УАПЦ с “националистически настроени” свещеници, нейното сътрудничество с окупационните власти и връзките с ъндърграунда на ОУН, както и проблемните настроения на бившите униатски свещеници, формално съединени с РПЦ, както и разбираемото им съчувствие към въстаническото движение, ограните на КГБ обмисляли следенето на бивши свещеници от УАПЦ и УГКЦ. През 1957 г. в РПЦ е имало до 500 бивши автокефални и 1173 гръко-католически свещеници от общия брой на свещениците, който достигал 6031. Често се давал пример с И. Андрощук, един от бившите лидери на УАПЦ във Волин, член от ъндърграунда на ОУН под псевдонима “Лев”, който през 1947 г. бил осъден на 20 години каторжен труд и станал свещеник в РПЦ след предсрочното му освобождаване през 1956 г.(ОГА СБУ. Ф.1.Оп.12.Д.2.Л.171, 213–214).
  • 40
    ОГА СБУ. Ф. 2. Оп.21.Д.17. Л.115-117.
  • 41
    ОГА СБУ. Ф.2. Оп.25.Д.13. Л.67.
  • 42
    ОГА СБУ. Подборка документов об оперативной разработке архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого). Д. 64. Т.2. Л. 123.
  • 43
    ОГА СБУ. Подборка документов об оперативной разработке архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого). Д. 51. Т.2. Л. 117.
  • 44
    Пак там. Л. 119.
  • 45
    Пак там. Л. 119–120.
  • 46
    Год со святителем Лукой Крымским: церковный календарь-дневник. Симферополь: Родное Слово, 2013. 3 декабря; част от докладите е публикована в книгата: Крымская епархия под началом святителя Луки (Войно-Ясенецкого): сборник документов. Симферополь: Н.Ореанда, 2010.
  • 47
    Както е отбелязал в доклада упълномощеният от Съвета по делата на РПЦ при СМ СССР за Кримска област А.Яранцев, вярващите действително няколко пъти се обръщали с жалба заради действията на Довбенко, «выбросившего из алтаря иподиакона Федора Рябых…и ударившего его дверью Царских врат по спине» (Марущак Василий, протодиакон. Святитель-хирург… С. 275).
  • 48
    ОГА СБУ. Ф.2. Оп.27. Д.8. Т.1.Л.251–252.
  • 49
    Марущак Василий, протодиакон. Святитель-хирург… с. 312.
  • 50
    Год со святителем Лукой Крымским… 10–11 декември.
  • 51
    Пак там, 24 декември.
  • 52
    У нас св. Лука се празнува на 11 юни – деня на упокоението му, а по-късно и на неговата канонизация от УПЦ, бел. прев.
  • 53
    Лисичкин В.А. Крестный путь святителя Луки. Подлинные документы из архивов КГБ. Ростов-на-Дону: Феникс, 2001. С. 7–8.
Posted in Памет, Публицистика

Свързани публикации