Меню Затваряне

До всички мои съпастири и съслужители в Кримска епархия

Обръщение на архиепископ Лука Кримски и Симферополски към духовенството на неговата епархия и докладна записка на високопоставен съветски чиновник, пряко ангажиран с надзора над дейността на архипископа в Кримския полуостров.

По Божията милост смиренният Лука, архиепископ Симферополски и Кримски.

Голяма скръб и непрестанна мъка на сърце ми е; молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа(Рим. 9:2-3), отколкото да гледам, как някои от вас отлъчват от Христа, от вярата в Него и от любовта към Него немощните във вярата овци от стадото Христово чрез своето користолюбие.

Горещо вярваща девойка с чисто сърце убедила свои отдалечили се от Църквата познати да кръстят деца си.

Извършилият тайнството в дома на кръщаваните свещеник получил по 30 рубли за двете кръстени деца и изразил неудовлетворението си от ниското заплащане. Родителите съжалили, че кръстили децата си.

О, какъв тежък грях извършил този наемник, не пастир, чиято фамилия не желая да назовавам, понеже това е непоносимо тежко!

Та той отблъснал от Църквата хора, готови да се обърнат към нея!

Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда(Мат. 18:7)Седем пъти повече горко на онзи свещеник, чрез когото идват съблазните!

Горко на пастирите, които погубват и разпъждат овците на Моето паство! казва Господ. Затова тъй казва Господ, Бог Израилев, към пастирите, които пасат моя народ: вие разпръснахте Моите овци, прокудихте ги и не се грижите за тях; ето, Аз ще ви накажа за злите ви деяния, казва Господ. И ще събера остатъка от Моето стадо из всички земи, където бях ги изгонил, и ще ги върна в кошарите им, – и ще се плодят и размножават. И ще поставя над тях пастири, които ще ги пасат, и те вече не ще се боят и плашат и не ще се губят, казва Господ.(Иер. 23:1-4).

Според тези Божии слова сме длъжни да постъпваме и ние, архипастирите.

Току що съкратих от щат един свещеник, който беше определил големи такси за Таинствата и требите. Той и по-рано беше наказван за една година, а сега се оказа непоправим.

Благословен е Бог, Който вместо подобни наемници, пасящи сами себе си, а не овците от своето паство, ни изпраща добри пастири, които ние ръкополагаме с благодарност към Бога.

Ония, които са между вас презвитери, моля аз, съпрезвитер техен и свидетел на Христовите страдания и съучастник в славата, която има да се открие: пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие, и не като господарувате над причта1Християнската община. , а като давате пример на стадото (1 Петър 5:1-3).

И аз, подобно на апостол Петър, ви умолявам, съпастири мои, имайте страх от Бога, имайте страх от словата Господни, изречени от Иезекил: Жив съм Аз! казва Господ Бог; задето Моите овци бяха оставени да бъдат разграбвани и, нямайки пастир, станаха плячка на всички полски зверове, и задето Моите пастири не търсиха овците Ми, понеже те пасоха сами себе си, а Моите овци не пасоха, – затова, о, пастири, изслушайте словото Господне. Тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против пастирите, и ще изискам овците Си от ръцете им и не ще им дам вече да пасат овците, и пастирите няма вече да пасат сами себе си, и ще изтръгна Моите овци из техните челюсти, и те не ще бъдат тяхна храна. (Иез. 34:8-10).

Не е ли свещенослужението, особено пък в наши дни, тежък подвиг на служение на народа, който изнемогва и се мъчи от глад и жажда за слушане думите Господни (Ам. 8:11).

А за мнозина ли свещенослужители такъв подвиг е цел? Не гледат ли те на служението на Бога като на средство за препитаване, като на требничарски занаят ?

Народът много точно разпознава такива.

В една от кримските енории вярващите ме помолиха да регистрирам по-добре молитвения им дом към съседната църква, отколкото да им оставя свещеника, за съжаление неотдавна ръкоположен от мен, понеже той само изисквал от тях обилна храна и отопление, каквито самите местни хора нямали, без да им дава духовна храна. Неизвестно защо трябвало да хранят и младата, здрава негова дъщеря, която не искала да работи.

Какво да правя с такъв свещеник?

Ще се опитам да го засрамя, да докосна най-добрите страни на сърцето му, ще го преместя в друга енория с последно предупреждение. Ако и там не се промени, ще го съкратя от щат и ще изчакам, дали Господ няма да ми изпрати на негово място добър пастир.

Църквата ни понесе тежки изпитания и страдания по време на Революцията, разбира се, не без вина.

Отдавна, отдавна се трупаше народният гняв срещу користолюбивите, пияните и развратни свещениците, каквито, за наш срам, имаше не малко.

И с отчаяние виждаме, че мнозина, мнозина такива и революцията на нищо не научи. По старому и дори още по-лошо от преди показват те мръсното лице на наемника – не на пастиря, по старому заради тях хора напускат и отиват в секти за собствена погибел.

На тях ще напомня страшните думи на пророк Исаия: Де да ви бият още вас, които все още упорствувате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало. От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей (Ис. 1:5-6).

Умолявам ви, съпастири мои, помнете думите на апостол Павел: Коренът на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки (1 Тим. 6:10).

Помнете, също така, че добрият пастир дори бедният народ няма да остави в нужда. А користолюбивият на всички е ненавистен.

Нека да няма такива сред нас, нека се успокои боледуващото ми сърце!

30 март 1948 г.

Характеристика на архиепископ Симферополски и Кримски Лука, съставена от пълномощника на Съвета по въпросите на Руската православна църква при МС на СССР за Кримска област Я. Жданов2Подобни доклади са изготвяни от пълномощниците на Съвета по въпросите на Руската православна църква за Кримска област на всеки три месеца. Документите са бил с гриф „строго секретно“ и са били предназначени за председателя на Съвета по въпросите на Руската православна църква при МС на СССР. Бел. прев.

Архиепископ Лука (Войно-Ясенецки) е роден през април 1877 г. в град Керч, в семейство на фармацевт.

В 1896 г. завършва Киевската гимназия и в 1903 г. – медицинския факултет на Киевския университет. Тринадесет години работи като селски лекар. От 1917 г. е главен лекар и хирург на Ташкентската градска болница.

От 1916 г. е доктор на медицинските науки.

От 1920 г. – професор по топографска анатомия и оперативна хирургия на Ташкентския университет.

В 1921 г. е ръкоположен за свещеник. В 1923 г. – епископ Ташкентски, по-късно – архиепископ Красноярски и Тамбовски.

От май 1946 г. е архиепископ Симферополски и Кримски.

През 1945 г. е награден с медал „За доблестен труд във Великата отечествена война 1941-1945“. В 1946 г.получава Сталинска премия първа степен за научен труд по хирургия.

Три пъти е изпращан на заточение, общо за 11 години.

Има трима синове и една дъщеря, всичките са лекари. Най-големият син е професор в Лвовския университет, средният е физиолог в клиниката „Павлов“ в Ленинград. Най-малкият е асистент на професор Филатов в Одеса. Дъщерята работи в Наманганския областен здравен отдел на Узбекска ССР.

С него живеят две „племеници“ с децата си.

След пристигането си в Симферопол през 1946 г. архиепископът се опита да ме подчини на своето влияние. Така например , след пристигането си не се яви лично, а изпрати своя секретар със съобщение за пристигането му в епархията. Беше му предадено да се яви лично.

Когато се яви лично, настояваше да го наричам с архиерейското му звание „владика“ или „Ваше преосвещенство“ и т.н.

Отклоних желанието му. В началото не искаше не само да съгласува, но дори и предварително да ме информира за провежданите мероприятия по идване на духовници от други епархии, както и за назначаването, уволняването и преместването на духовници.

Едва след като отказах да регистрирам няколко свещеници, извикани от други епархии, Лука започна предварително да ме информира за провежданите от него мероприятия, при това не лично, а чрез своя секретар, което прави и до ден днешен.

След пристигането си и до края на 1947 г. проявяваше активна дейност по въпросите на медицината.

Като хирург и професор четеше доклади, лекции на лекари, консултираше санаториума за инвалиди от Отечествената война, оперираше болни и ранени, приемаше болни и т.н. Но тъй като изнасяше докладите и лекциите си по медицина в архиерейска форма, което не е съвсем нормално, му беше препоръчано да ги чете не в архиерейски дрехи, а цивилен. Лука категорично отказа да прави това.

Тогава престанаха да го канят да изнася доклади и лекции.

След това Лука премина изключително на проповедническа дейност, започна да чете ежедневно проповеди, а понякога и по две проповеди в катедралния храм и в други църкви в гр. Симферопол. Освен това започна да пътува и по енорийските църкви в областта, за де изнася и там проповеди. Произнася проповеди не само на евангелски теми, тълкуване на Свещеното писание, но и на други най-разнообразни, включително и философски теми, като например „За науката и религията“, „Източниците на съвременното безбожие“, „За суетата на човешката слава“ и т.н. Дори и проповедите на евенгелски теми обвързва със съвременността: например укорява младежите, че са разпуснати, безбожници, ходят по театри и на кино, но не посещават църквите, не се молят на Бога и т.н.

След указа на Синода от 25 август 1948 г. и решението на Синода от 16 ноември 1948 г. проповедите му станаха по-църковни, въпрки това продължава да ги чете всекидневно.

По характер е себелюбив, високомерен, обича да се хвали, на всички и навсякъде подчертава, че е голям авторитет не само сред духовниците, но и сред лекарското съсловие, че е известн не само в СССР, но и зад граница, че тази известност му е създадена от Съветското правителство.

Понякога в изказванията му се прокрадва недоброжелателно отношение към съветската власт – подчертава, че е бил 11 години в заточение, видите ли, без никаква вина. Че цялото духовенство, намиращо се по затворите и в заточение, страдало без вина, а поради това приближава до себе си и предоставя най-добрите енории на такива свещеници, както той казва „пострадали заради вярата“.

Сред значителна част от духовенството, както и сред мнозина вярващи Лука не се ползва с авторитет, поради забраната му свещениците да ходят цивилни и да си бръснат брадите.

Мнозина от тях го наричат „деспот“. Казват, че е добър хирург, но лош архиепископ, тъй като за най-малкото нарушаване на така наречените канонически правила се разправя жестоко със свещениците: лишава ги от сан, спира заплати, мести от една енория в друга и т.н., без да се съобразява с техните желания и оправдания.

Така например, за времето на неговото пребиваване в Кримска епархия от май 1946 г. личният състав на духовниците се промени приблизително на 80%. През тези години количественият състав на свещениците беше около 60 души, от тях отпаднаха за времето на неговия престой 42 души, от които само 8 човека без неговата намеса. Останалите ги уволни или сами напуснаха, или се преместиха, не желаейки да служат под негово ръководство.

За този период от негова страна бяха приети или посветени в свещенически сан 44 души, някои свещеници бяха уволнявани от него и отново приемане по няколко пъти.

Освен това много свещеници и бивши свещеници, лишени от него от сан, говорят следното за Лука: „Бидейки взискателен към другите, не е взискателен към себе си, нарушава монашеските обичаи, води борба с възрастни свещеници, с побелели коси, изобличавайки ги в прелюбодейство (Дубинин, Нефедов, Алейников, Бесталаннни), докато сам има под ръка жена „племеница“, дори не една, а две, пък и няколко монахини, както говорят те, „Лука си има цял харем“.

Когато из епархията беше пуснат слух от неговото обкръжение, че патриархът го мести в Казанска епархия, мнозина от духовниците и върващите изказаха своето задоволство.

След като подобни разговори секнаха и неговото преместване не се състоя, изказваха недоволство.

За неговото отношение към мен, като пълномощник на Съвета и като представител на държавата, мога да цитирам думите му от годишните доклади до патриарха. Така например, в доклада от 1947 г. Лука пише: „Работата с местния пълномощник на Съвета по въпросите на Руската православна църква е толкова затруднена, че бях принуден лично да се оплача от него на председателя на Областния изпълком и три пъти да пращам жалби в Съвета“… и по-натам „Основните проблеми, които затрудняват развитието на църковния живот, е невъзможно да бъдат отстранени с местни средства и усилия, особено при сегашния пълномощник на Съвета, който просто ги неглижира…“.

В годишния доклад до патриарха за 1948 г. той пише: „Кримският пълномощник проявява малко благоразположение по отношение на Църквата. С желание закрива храмове и с нежелание съдейства да се откриват нови. В Баклава народът усърдно молеше за откриването на храм, зает в момента от клуб, но пълномощникът поставя интересите на клуба над интересите на християните и не дава ход на тяхната молба. Три пъти се наложи да се жалвам в Съвета по въпросите на Православната църква от действията на пълномощника, въпреки това се опитвам да запазим прилични отношения…“.

Ето приблизително всичко, което може да се допълни към характеристиката на архиепископ Лука, която давам в информационните отчети и в специалните докладни записки.

Пълномощник на Съвета по въпросите на Руската православна църква към Министерски съвет на СССР за Кримска област Я. Жданов

Превод от руски: Димитър Спасов

Преводът е извършен по: Святитель-хирург: житие архиепископа Луки (Войно-Ясенецкого), М. 2007 г.

Източник: Християнство и култура

  • 1
    Християнската община.
  • 2
    Подобни доклади са изготвяни от пълномощниците на Съвета по въпросите на Руската православна църква за Кримска област на всеки три месеца. Документите са бил с гриф „строго секретно“ и са били предназначени за председателя на Съвета по въпросите на Руската православна църква при МС на СССР. Бел. прев.
Posted in Публицистика, Разкази, писма и пътеписи

Свързани публикации